Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по две касационни жалби, съответно от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - [населено място] и от [фирма] – [населено място].

С касационна жалба Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - [населено място] при ЦУ на НАП обжалва Решение № 1880/15.08.2014 г. на Административен съд (АС) – П. по адм. дело № 562/2014г. в частта, в която е отменен Ревизионен акт (РА) №[ЕИК]/17.10.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 57/16.01.2014г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - П., в частта, с която на [фирма] – [населено място] е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 26 737,49 лева и в частта, в която е определен за внасяне ДДС в размер над 1 212,33 лева до пълния размер на задължението от 3 661, 71 лева, ведно със законните лихви върху посочените суми.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението, в съответната част, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че решението е неправилно, в частта на отмяната на РА, с който е отказано право на данъчен кредит, по съображения, че след като към датата на учредяване правото на строеж в полза на ревизираното лице, същото не е било регистрирано по ЗДДС, то за получените от него доставки на стоки след регистрацията му, не възниква право на приспадане на данъчен кредит, тъй като стоките не са използвани за целите на извършени от него облагаеми доставки. Поддържа се, че решението е неправилно и в частта на отмяната на РА, с който е определен за внасяне ДДС в размер над 1 212,33 лева до...