Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция на „ОДОП” [населено място] против решение № 1170/25.05.2015г., постановено по адм. дело № 100/2015 г. по описа на Административен съд - [населено място]. С обжалваната част на решението е отменен частично Ревизионен акт №[ЕИК]/ 20.10.2014 г., издаден от Г. А., на длъжност началник сектор „Ревизии”, възложил ревизията, и Т. Н.- С., на длъжност гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - [населено място], ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 775/ 18.12.2014 г. на директор на Дирекция „ ОДОП“ - [населено място], с който на Х. Д. Ж., действащ и като [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], общ. В., [улица], са определени допълнително задължения за данък върху доходите по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за д. п. 2010 г. в размер над 7576.18 лв. главница и следващите се лихви върху дължимия данък в размер над 2694.58 лв. Касаторът твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли да бъде отменено решението на Административен съд – Варна и вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация – Х. Д. Ж., с [фирма], в писмена защита и становище по същество, излага съображения за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на О. отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявеното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок...