Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Г. К. Н. от [населено място], чрез пълномощника адв. А., против решение № 34 от 19.03.2015г., постановено по административно дело № 647 по описа за 2014г. на Административен съд - Добрич. В касационната жалба се релевират оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Отправя се искане за отмяната и му решаване на спора по същество, чрез уважаване на предявения иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ. При условията на евентуалност се прави искане за отмяна на обжалваното решение и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. Допълнителни съображения са развити в депозираната писмена защита. на пълномощника адв. А..

Ответникът по касационната жалба Национална агенция по приходите не изразява становище.

Представителят на Върховната адимнистративан прокуратура представя мотивиран остановище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, допустима е разглеждане по същество, но е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд - Добпич е отхвърлил иска на Г. К. Н. против Националната агенция по приходите с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за сумата в размер на 3600.00 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 3 000 лв. и за лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 15.02.2012 г. до окончателното и изплащане.

За да постанови този резултат, административният съд е приел за установено, че ищецът е поискал от ответника издаването на удостоверение по чл.87, ал.6 ДОПК: подадени са във времето три броя искания за издаване на удостоверение по чл.87, ал.6 ДОПК и съответно са издадени такива от приходната администрация в сроковете, визирани в посочената норма, а именно на 27.08.2014г. е подадено искането и удостоверението е издадено на 01.09.2014г. с посочени в него задължения; второто искане е подадено на 31.10.2014г., а удостоверението е издадено на 06.11.2014г. отново с отразени публични задължения; третото искане е подадено на 07.11.2014г. и на същата дата е издадено удостоверение по чл.87, ал.6 ДОПК, с което се установява, че заявителят няма публични задължения. Въз основа на тези фактически установявания, първостепенният съд е счел, че не е налице бездействие на административния орган за издаването на поискания документ - макар и в продължителен срок, административният орган е извършвал необходимите проверки, а не е бездействал.

По - нататък в мотивите си административният съд е приел, че в случая не е налице и отказ за издаване на документ, защото такъв е издаден от компетентния орган. Релевирайки нормите на чл.92, ал.3 и чл.95, ал.2 ДОПК от глава ХІІ ДОПК, съдът е посочил, че съдържанието на документ, който удостоверява факти с правно значение или в който се признава или отрича съществуването на права или задължения, може да бъде оспорено по административен ред пред териториалния директор, но в случая задълженото лице да е извършило такова оспорване по отношение на посоченото в удостоверението.

Разглеждайки останалите предпоставки на иска с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, административният съд е установил и недоказаността на твърдяните претърпени имуществени вреди. Според съда, отказаната субсидия от ДФЗ в размер на 3 000 лв. въз основа на неподадените в срок документи, не би могла да съставлява претърпяна имуществена вреда тъй като Заповед № 03-030-РА/428 от 09.12.2014г. от Директор на ОД "Земеделие" [населено място], с която е преустановено плащането по проект № 08/141/07913/ одобрен със Заповед № 03-080-РД/217 от 03.08.12г. с ползвател Г. Н. по съображения, че не е подадена заявка за трето плащане по мярка "Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране" в законно установения срок, е предмет на обжалване пред АС - Варна и производството по оспорването й е висящо. Вреди въз основа на горепосония акт могат да бъдат претендирани само след окончателното произнасяне на съда относно законосъобразността, респективно незаконосъобразността на акта.

Приемайки, че не е доказано твърдяното незаконосъобразно бездействие, както и причинената вреда, административният съд е достигнал до извода, че не са налице материално правните предпоставки на чл.1, ал.1 ЗОДОВ за уважаване на предявената претенция

Решението на съда е правилно, същото е съобразено с материалния закон - чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. Правилно съдът е достигнал до извод, че бездействията на данъчната администрацията, от които ищецът претендира настъпване на вреди в личната му сфера от имуществен характер, не са доказани.

Установено е, че касационният жалбоподател е поискал издаването на удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК. Той е сезирал на три пъти НАП с това искане, като е получил и съответния документ. Два от получените документи не отразявали настъпила промяна в задълженията на заявителя. В случая, обаче, липсва бездействие от страна на служител на ТД на НАП. При несъгласие със съдържанието на издадения документ, лицето е следвало да го оспори.

Правилно е прието от съда, че липсва и вреда, като елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, към момента на завеждане на исковата молба. Заповед № 03-030-РА/428 издадена от ИД на ДФ „Земеделие“, с която е преустановено плащане по проект на фонда е била обжалвана към посочения по-горе момент. На следващо място, за продължаване на плащането по проекта е необходимо представянето и на други документи, чиято преценка се изисква. Следователно, връзката между твърдените бездействие и вреда е опосредена, а не е пряка и непосредствена, каквато изисква ЗОДОВ.

По тези причина правилно съдът е приел, че не е налице елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, което обуславя неоснователността на исковата претенция.

С оглед изложеното, решението на Административен съд - Добрич следва да се остави в сила.

Водим от изложеното, Върховнвият административен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 34 от 19.03.2015г., постановено по административно дело № 647 по описа за 2014г. на Административен съд - Д. Р. не подлежи на обжалване. Особено мнение: