Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на М. А. М., майка на детето Й. Р. М., двете от [населено място], действаща чрез повереника си адв. М., срещу решение № 305 от 18.02.2015 г., постановено по административно дело № 3123/2014 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № ДД-Т-77-785 от 17.09.2014 г., издадена от длъжностно лице при Дирекция „Социално подпомагане” (ДСП) – П., оправомощено от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - П., потвърдена с решение № РД01-227 от 28.10.2014 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (Р.) – П.. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК – нарушение на материалния закон, касаторката моли оспореното съдебно решение да бъде отменено и преписката да се върне за ново произнасяне на административния орган. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски в двете съдебни инстанции, в размер на 600 лв. - адвокатско възнаграждение за двете инстанции и държавна такса.
Ответникът по касация – директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – П., не изразява становище.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, и навежда доводи за неправилност на атакуваното с нея съдебно решение като постановено при неправилно приложение на материалния закон, за което предлага да бъде отменено.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият...