Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.160, ал.6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх.Б, срещу решение № 340 от 23.07.2014 г. на Административен съд (АС) [населено място], постановено по адм. д. № 930/2013 г., с което е изменен ревизионен акт (РА) №[ЕИК] от 20.12.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 156 от 23.03.2011 г. на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ (сега „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“) [населено място], като за данъчен период м.07.2008 г. вместо определения ДДС за довнасяне в размер на 42 719.40 лв. е определен ДДС за довнасяне в размер на 29 545.09 лв. със съответните лихви за забава.

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради необоснованост и неправилно приложение на закона – касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Касаторът поддържа, че съдът при неправилна преценка на доказателствата е възприел неправилна фактическа обстановка. Посочва, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.130, ал.2 ЗДДС (редакция преди изменението в Д.в. бр. 106/2008 г.), както и, че не е настъпило данъчно събитие за учреденото право на строеж по нотариален акт (НА) № 21, т.VІІІ, рег. № 878 от 30.06.2008 г. на нотариус С. П. с район на действие РС [населено място],тъй като сградата, в която се намират обектите, не е изградена на ниво „груб строеж“ и доставката е необлагаема. Претендира съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и по същество на спора да отмени РА, като му присъди направените разноски.

Ответникът директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ДДОДОП) [населено място] оспорва касационната жалба в писмен отговор от 16.09.2014 г. Излага подробни съображения за правилността на обжалваното решение относно определяне размера...