Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.160, ал.6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ДДОДОП) [населено място] срещу решение № 1851 от 07.11.2014 г. на Административен съд (АС) [населено място], постановено по адм. д. № 65/2014 г., с което е изменен и отменен ревизионен акт (РА) №[ЕИК] от 23.09.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 387 от 13.12.2013 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) [населено място].

Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Касаторът посочва, че административният съд неправилно е решил спорния въпрос, дали А. С. действително е получил сумата от 250 000 лв. по договор от 21.05.2007 г. за доверително управление на парични средства с В. С.. Посочва, че договорът и разписките са съставени за целите на процеса и не могат да докажат наличието на средства, които ревизираното лице (РЛ) да внесе в касата на [фирма]. Касаторът претендира съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на АС [населено място] и по същество на спора да потвърди РА. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът А. И. С. от [населено място], [улица], оспорва жалбата чрез адв. И. П. от АК [населено място].

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оспорения пред АС РА №[ЕИК] от 23.09.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение №...