Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Б. против решение № 1114/23.06.2014 год. постановено по адм. дело № 919/2014 год. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменено решение № РД-43/26.03.2014 г. на директора на ТП на НОИ-Бургас и потвърденото с него разпореждане № 021-00-6167-3/21.02.2014 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ-Бургас, с което на И. Х. А. е отказано отпускането на обезщетение за безработица по чл.54а от КСО и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания.

В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Поддържа се, че не са изпълнени предпоставките на чл.54а ал.1 от КСО. Не споделя извода на съда, че преди прекратяване на осигуряването жалбоподателят е имал 9 месеца и 2 дни осигурителен стаж изчислени по реда на чл.38 ал.10 от НПОС. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата подадена против обжалвания административен акт.

Ответникът по касационната жалба– И. Х. А. в писменото си становище е изложил доводи за неоснователност на касационните оплаквания. Поддържа, че правният спор, на който съдът е дал отговор е единствено относно обстоятелството дали времето, за което жалбоподателят има внесени осигурителни вноски във фонд Безработица следва да бъде изчислено по реда на чл.38 ал.10 от НПОС или следва да се изчисли по календарни месеци и дни.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210 ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна.

Предмет на оспорване в производството пред Административен съд Бургас е

решение № РД-43/26.03.2014 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт гр. Б. (ТП на НОИ-Бургас), с което е потвърдено разпореждане № 021-00-6167-3/21.02.2014 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ-Бургас, с което е отказано отпускане на обезщетение за безработица по чл.54а от КСО на И. А..

За да уважи жалбата, Административен съд Бургас законосъобразно е приел с оглед на събраните доказателства, че преди прекратяване на трудовото правоотношение жалбоподателят е имал 9 месеца и 2 дни осигурителен стаж, изчислени по реда на чл.38 ал.10 НПОС и е изпълнено изискването по чл.54а от КСО

да е бил задължително осигурен най-малко 9 месеца от последните 15 календарни месеца преди прекратяване на осигуряването.

Така постановеното решение не е в нарушение на материалноправните разпоредби на чл.54 ал.1 от КСО. В разпоредбата на чл.54 а ал.1 аг КСО се съдържа общото изискване за възникване на правото на парично обезщетение за безработица, а именно за лицата да са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването. За периодите, в които лицето не е работило, осигурителят не се дължи осигурителни вноски. Административният орган е извършил проверка в регистъра на осигурените лица на ТП на НОИ, за подадената информация от осигурителите на И. А.. От приложената по делото справка от този регистър е видно, че осигурителите са подали информация за осигурителен стаж на И. А. за периода от 16.08.2012 г.-15.11.2013 г. вкл., както следва: 16.08.2012 г.-31.08.2012 г. – 12 р. д. /непълен месец/; 01.09.2012 г.-30.09.2012 г. – пълен месец; 02.04.2013 г.-30.04.2013 г. – 21 р. д. /непълен месец/; 01.05.2013 г.-31.05.2013 г. – пълен месец; 01.06.2013 г.-30.06.2013 г. – пълен месец; 01.07.2013 г.-31.07.2013 г. – пълен месец; 01.08.2013 г.-31.08.2013 г. – пълен месец; 01.09.2013 г.-30.09.2013 г. – пълен месец; 01.10.2013 г.-31.10.2013 г. – пълен месец и 01.11.2013 г.-15.11.2013 г. – 11 р. д. /непълен месец/, или общия осигурителен стаж за безработица за периода 16.08.2012 г.-15.11.2013 г. вкл., възлиза на 9 месеца и 2 дни.

Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че осигурителният страж следва да се изчисли на база отработените месеци и дни съгласно чл.38 ал.10 НПОС

, а не както е приел директорът на ТП на НОИ-Бургас, че се касае за календарни месеци. В разпоредбата на чл.54а ал.1 от КСО е посочено „9 месеца”, без изрично уточнение, че се касае за календарни месеци. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че внасянето на осигурителните вноски за периода до 01.01.2013 год. се извършва съгласно чл.7 ал.1 от КСО при изплащане на възнагражденията, но дължимостта на вноските настъпва в по-ранен момент при начисляване на възнагражденията. След изменението на чл.7 ал.1 от КСО/ ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г./ осигурителните вноски се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът. Оттук и извода, че е изпълнено изискването на чл.54а ал.1 от КСО И. А. да е бил задължително осигурен най-малко 9 месеца от последните 15 календарни месеца преди прекратяване на осигуряването. Стигайки до аналогични фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение.

По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Обжалваното първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1114/23.06.2014 год. постановено по адм. дело № 919/2014 год. по описа на Административен съд Бургас. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. Г./п/ Р. В.

Р.В.