Образувано е по касационна жалба на ТП "Държавно горско стопанство Гърмен" със седалище и адрес на управление с. Г., Благоевградска област, срещу решение № 937 от 2.06.2014 г. по адм. дело № 47/2014 г. по описа на Административен съд – гр. Б.д. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

О. Д. "Инспекция по труда" – гр. Б.д, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Портокалска, оспорва касационната жалба и поддържа становище за законосъобразност на решението на първоинстанционния съд.

О. А. Ю. Б. от гр. Г. Д. не е взел отношение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество, е основателна.

С решение № 937 от 2.06.2014 г. по адм. дело № 47/2014 г. Административният съд – гр. Б.д, е отхвърлил жалбата на ТП "Държавно горско стопанство Гърмен" със седалище и адрес на управление с. Г., Благоевградска област, срещу принудителна административна мярка, обективирана в задължително предписание по т. 1 от протокол за извършена проверка от 10.12.2013 г. на инспектори при Дирекция "Инспекция по труда" – гр. Б.д.

При преценка на законосъобразността на задължителното предписание съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и е стигнал до неправилни изводи относно фактическите основания за издаване на административния акт.

По първоначалното дело са приети следните трудови договори и допълнителни споразумения към тях: трудов договор от 1.05.2001 г., допълнително споразумение към трудов договор от 7.11.2001 г., допълнително споразумение към трудов договор от 20.05.2002 г., допълнително споразумение към трудов договор от 25.10.2002 г., допълнително споразумение към трудов договор от 29.08.2005 г., допълнително споразумение за изменение на трудово правоотношение № 48 от 11.09.2006 г., допълнително споразумение за изменение на трудово правоотношение № 28 от 2.06.2008 година. В трудовия договор от 1.05.2001 г. като място на работа на Белянски е посочено ІІІ ГСУ "Гърмен", с. Г., в Държавно лесничейство (ДЛ) "Гърмен". В допълнителното споразумение от 7.11.2001 г. е отразено място на работа Държавно лесничейство "Гърмен", ГСУ "Гърмен". В допълнителното споразумение към трудов договор от 20.05.2002 г. като място на работа е посочено Държавно лесничейство "Гърмен", ГСУ "Вищерица. В допълнителното споразумение от 25.10.2002 г. мястото на работа не е променено. В допълнителното споразумение към трудов договор от 29.08.2005 г. страните са се споразумели за изменения в трудовия договор, като мястото на работа на Белянски е променено и новото място е в Държавно лесничейство "Гърмен". В допълнителното споразумение за изменение на трудовото правоотношение № 48 от 11.09.2006 г. отново мястото на работа е в ДЛ "Гърмен". В допълнителното споразумение за изменение на трудовото правоотношение № 28 от 2.06.2008 г. служителят е назначен на длъжността главен специалист – помощник лесничей в ДГС "Гърмен". Предвид изложеното изводът на административния орган, че мястото на работа трябва да е в ІІІ ГСУ "Гърмен", както е посочено в протокола за извършена проверка от 10.12.2013 г., респ. ГСУ "Вищерица", както се твърди пред съда от процесуалния представител на ДИТ, не кореспондира с цитираните писмени доказателства, от които се установява, че според последното споразумение от 2.06.2008 г. мястото на работа е ДГС "Гърмен", където се намира и административната сграда. От длъжностната характеристика на помощник-лесничей, с която Белянски е запознат на 11.06.2007 г., се установява, че основните функции и задължения не са свързани с конкретен горскостопански участък (ГСУ).

От решение № 2360 от 17.06.2011 г. по гр. дело № 252/2011 г. по описа на Районния съд – гр. Г. Д., е видно, че съдът е възстановил А. Ю. Б. от гр. Г. Д. на заеманата от него длъжност преди уволнението в Държавно горско стопанство "Гърмен", с. Г., Благоевградска област, като "помощник-лесничей". Това решение е влязло в сила на 21.06.2012 година.

В изпълнение на цитираното съдебно решение, със заповед № 397 от 27.07.2012 г., макар че такава не е била необходима, тъй като незаконно уволненият се възстановява по силата на съдебното решение, Белянски е възстановен на заеманата от него длъжност преди уволнението – "помощник-лесничей", считано от 27.07.2012 г., в ТП "Държавно горско стопанство Гърмен", с. Г..

От изложеното се налага изводът, че преди незаконното уволнение със заповед № 38 от 7.01.2011 г. на директора на ДГС "Гърмен", с. Г., Благоевградска област, Белянски не е имал място на работа нито в ІІІ ГСУ "Гърмен", нито в ГСУ "Вищерица", нито е бил възстановяван на такова място по силата на цитираното съдебно решение.

Понятието "работно място" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на КТ е по-тясно понятие от "място на работа". Това е така поради различието в легалните дефиниции на място на работа, респ. предприятие ( § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на КТ

– всяко място – предприятие, учреждение, организация, кооперация, заведение, обект и други подобни, където се полага наемен труд), и работно място ( § 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на КТ

– помещение, цех, стая, нахождение на машина, съоръжение или друго подобно териториално определено място в предприятието, където работникът или служителят по указание на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение). Със заповед № 402 от 30.07.2012 г. е конкретизирано само работното място – административната сграда на ТП "ДГС Гърмен", като служителят продължава да бъде помощник-лесничей при ТП "ДГС Гърмен". При това положение работодателят не е променил условията на работа на Белянски и не е нарушил разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 1 от КТ. С предписанието по т. 1 от протокол за извършена проверка от 10.12.2013 г. органите на Дирекция "Инспекция по труда" – гр. Б.д, са задължили работодателя да осигури на А. Ю. Б. работата, която е определена при възникването на трудовото му правоотношение, като в мотивите на този административен акт е посочено, че това място на работа е "ІІІ СГУ Гърмен", макар че в мотивите преди това е отразено, че със заповед № 402 от 30.07.2012 г. едностранно се променя работното място на Белянски.

Разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 1 от КТ, която е посочена в предписанието като нарушена, се отнася до задължението на работодателя да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури работата, която е определена при възникване на трудовото правоотношение. Текстът на чл. 127, ал. 1, т. 2 КТ е този, който касае работното място и условията в съответствие с характера на работата, но на него административният орган не се е позовал нито в констативната, нито в разпоредителната част на предписанието.

Наред с това предписанието не държи сметка, че независимо от обстоятелството, че лицето е възстановено на длъжността помощник-лесничей по силата на решението на районния съд, то такава длъжност, считано от 1.08.2013 г., не съществува в приложеното по делото поименно длъжностно разписание на ТП "Държавно горско стопанство Гърмен", с. Г.. В предписанието не е посочено коя от длъжностите по новото щатно разписание като обем от трудови функции съответства на длъжността "помощник-лесничей" и тази връзка не дефинира каква работа трябва да осигури работодателят на Белянски. Липсващи мотиви в административния акт в тази насока, както и в разпоредителната му част, съставляващи нарушения по чл. 59, ал. 2, т. 4 и 5 АПК, не са установени от съда. Последният с мотивите към решението си не може да допълва административния акт, а само да преценява неговата законосъобразност. Както административният орган, така и съдът не са констатирали, че по делото няма доказателства Белянски да е подавал молба до директора на ТП "Държавно горско стопанство Гърмен" да бъде назначен на друга длъжност по новото длъжностно разписание, а работодателят е обвързан от решението на районния съд. Подобно твърдение няма в искането за проверка от 28.11.2013 г., поставило началото на настоящото административно производство, както и в съдебната му фаза.

Съгласно чл. 404, ал. 2 КТ, когато задължителното предписание по т. 1 на предходната алинея се отнася до отстраняване на нарушения на трудовото законодателство, то може да бъде дадено по искане на работника или служителя до предявяването на иск пред съда, след което въпросът може да бъде решен само от съда. В конкретния случай по делото няма данни, а и административният орган и заинтересованата страна по първоначалното дело – сега ответник по касационната жалба – А. Ю. Б., да се твърдели, че последният е подал иск по чл. 358 КТ. Разпоредбата на чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ предвижда 2-месечен срок за предявяване на иска по спорове за изменение на мястото и характера на работата. Цитираният срок тече от деня, в който на работника или служителя е била връчена съответната заповед – чл. 358, ал. 2, т. 1 КТ. По делото няма данни към кой момент заповед № 402 от 30.07.2012 г. на директора на ТП на "ДГС Гърмен" е била връчена на Белянски, но същата е посочена в искането за извършване на проверка от 28.11.2013 г., отправено до директора на Дирекция "ИТ" – гр. Б.д, което означава, че към цитирания момент заповедта вече е била известна на служителя, както и че определеният в КТ преклузивен двумесечен срок е изтекъл.

Предписанието по т. 1 от протокол за извършена проверка от 10.12.2013 г. на инспектори при Дирекция "Инспекция по труда" –Благоевград, по характера си се явява измежду посочените в чл. 404, ал. 2 КТ

и е допустимо постановяването му само за срок до предявяване на иск пред съда. В случая предписанието не съдържа ограничение на срока, поради което създава предпоставки за колизия между правомощията на съда и тези на административния орган. Доколкото е изтекъл давностният срок за предявяването на такъв иск по чл. 358 от КТ

, то това предписание се явява в противоречие с материалноправните норми на КТ.

Изложените в тези мотиви пороци на административния акт не са установени от първоинстанционния съд, който не е направил верен и законосъобразен прочит на събраните по делото доказателства, разгледани в тяхната съвкупност. При така констатираните от касационната инстанция нарушения по чл. 209, т. 3 АПК постановеният съдебен акт подлежи на отмяна.

Делото е изяснено от фактическа страна, което позволява настоящият състав на Върховния административен съд да постанови решение по съществото на спора, с което, предвид тези мотиви, да отмени обжалвания административен акт.

Доколкото касационният жалбоподател не е направил искане за присъждане на разноски, съдът не се произнася по този въпрос.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд – шесто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 937 от 2.06.2014 г. по адм. дело № 47/2014 г. по описа на Административен съд – гр. Б.д, И В. Н. П.:

ОТМЕНЯ задължителното предписание по т. 1 от протокол за извършена проверка от 10.12.2013 г. на инспектори при Дирекция "Инспекция по труда" – гр. Б.д.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Н. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Р. П./п/ Н. Г.

В.О.