О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60470
ГР. София, 10 юни 2021 г.
Върховният касационен съд на Р. Б, трето гр. отделение, в закрито заседание на 28.04.21 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №635/21 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на „Транспортно строителство и възстановяване” ЕАД, [населено място] срещу въззивното решение на Великотърновски окръжен съд по гр. д. №594/20 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от Д. Т. срещу касатора искове по чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищцата от длъжност „ръководител отдел „Финансово - счетоводен” в клона на предприятието в [населено място], извършено със заповед от 30.07.19 г., на осн. чл.328, ал.2 КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намира, че процесуалноправните въпроси: 1.Налице ли е произнасяне „свръхпетитум” при разглеждане и произнасяне по нерелевирани до момента от ищеца твърдения или такова решение е налице само при произнасяне на съда по предмет/ иск/, с който не е бил сезиран? и 2. Когато е налице решение „свръхпетитум”, постановено въз основа на едно –единствено, нерелевирано до момента от ищеца твърдение, ВКС следва ли да обезсили решението и да върне на въззивния съд/ делото/ за произнасяне или следва да реши делото по същество? – са решени в противоречие с цитираната практика на ВКС и са от значение за спора, но и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Според касатора в противоречие с цитираната практика на ВКС са решени от въззивния съд и следните материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 3.Необходимо ли е длъжността на уволнения по чл.328, ал.2 служител от ръководството на предприятието да е от значение за постигането на заложените икономически показатели и стопански резултати на предприятието? 4. Дали длъжността „главен счетоводител”, за която е установено, че е от ръководството на предприятието по см. на пар.1, т.3 ДР на КТ, винаги се явява длъжност, от работата на която зависят стопанските резултати на предприятието? 5. Дали в производства по оспорване на уволнението по чл.328, ал.2 КТ, за отхвърляне на иска по чл.344, ал.1,т.1 КТ работодателят е достатъчно да докаже, че длъжността „главен счетоводител” е от ръководството на предприятието по см. на пар.1,т.3 ДР КТ или следва да бъде доказано от него и че от тази длъжност зависят стопанските резултати на предприятието?
По допускане на обжалването ВКС на РБ намира следното: Въззивният съд е приел, че по делото е установено сключването на договор за управление на ответното предприятие – търговско дружество /ЕАД/ от 9.05.19 г. След сключване на договора за управление и във връзка с него е била изготвена и бизнес програма за управление на дружеството за периода 1.06.19.-30.06.22 г., която е одобрена от едноличния собственик на капитала и съдържа конкретни икономически показатели за изпълнение през програмния период. Заеманата от ищцата длъжност, с оглед установените същностни трудови функции и йерахична подчиненост е ръководна по см. на пар.1, т.3 КТ. Безспорно е, че правото на уволнение по чл.328, ал.2 КТ е упражнено в законния деветмесечен срок след започване на изпълнението на договора от лицето, на което е възложено управлението на предприятието. Целта на чл.328, ал.2 КТ обаче е да се даде възможност на новия ръководител при необходимост да се освободи от стария ръководен персонал и да подбере онзи екип от кадри, който е най - подходящ за осъществяването на набелязаните бизнес задачи и успешното управление на стопанската дейност на предприятието. Ето защо приложното поле на основанието за прекратяване на тр. правоотношение поради сключен договор за управление на предприятието по чл.328, ал.2 КТ се ограничава до онези ръководни служители, от работата на които зависи постигането на поставените в бизнес плана стопански резултати / р. по гр. д. №1838/16 г. на трето г. о. и по гр. д. №117/16 г. на четвърто г. о. на ВКС/. С оглед предмета на дейност на дружеството и съдържанието на изготвената бизнес програма, в настоящия случай не може да се приеме, че от работата на ищцата зависи постигането на заложените икономически показатели и стопански резултати на предприятието, поради което потестативното право на работодателя за прекратяване на тр. правоотношение с ищцата се явява незаконосъобразно упражнено.
При тези решаващи за спора изводи на въззивния съд ВКС намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение по трите материалноправни въпроса от предмета на спора поради твърдяното от касатора противоречие на изводите на въззивния съд със сочената практика на ВКС.
По поставените процесуални въпроси не са налице основания за допускане на обжалването. В исковата молба уволнението е оспорено с твърдения и доводи, че не е налице посоченото в заповедта за прекратяване на тр. правоотношение осн. по чл.328, ал.2 КТ и пред изпълнителния директор не са поставяни за постигане икономически и стопански показатели, различни от поставяните дотогава.Ищцата твърди още, че правомощията й на служител с ръководни функции са преминали в такива на служител с обикновени изпълнителски функции, т. е. на оперативен счетоводител. Счита, че във всеки един случай на уволнение на посоченото основание следва да се извърши индивидуален анализ на реално осъществяваните трудови функции, а не да се цитира названието на заеманата длъжност. Именно в отговор на тези твърдения и доводи са решаващите изводи на въззивния съд за ръководния характер на длъжността, като предпоставка за уволнение по чл.328, ал.2 КТ и дали този характер е достатъчен за законността на уволнението, при тълкуване на смисъла и целта на уволнителното основание. Затова според ВКС не е налице соченото във въпроси 1 и 2 произнасяне на въззивния съд „свръхпетитум”/ извън сочените в исковата молба основания за незаконност на уволнението/.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд В. Т по гр. д. №594/20 г. от 9.11.20 г.
Указва на касатора да внесе в едноседмичен срок държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 252 лв. по сметка на ВКС и в същия срок да представи вносен документ, като в противен случай жалбата подлежи на връщане.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване в о. з. или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: