Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца О. К против решение № 246/17.08.2020г. по в. т.д. № 204/2020г. на Апелативен съд –Пловдив, с което потвърждава решение № 10/18.01.2018г. по т. д. № 18/2017г. на Окръжен съд–Кърджали и постановеното по реда на чл.247 ГПК решение № 46/25.02.2020г. по същото дело, като на касатора са възложени разноските по делото. С последното на основание чл.124,ал.1 ГПК е признато за установено по отношение на О. К, че търговските дружества „Рила-09 „АД и „Търговия К“ ООД не дължат изпълнение на: 1/ сумата 201 888,27 лева, предмет на изпълнителен лист от 27.03.2008г., издаден по реда па чл.237, б. „в“ ГПК отм. по частно гр. д. № 165/2008г. на Районен съд-Кърджали, поради погасяване по давност на вземанията, материализирани в изпълнителния лист от 27.03.2008г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 439/2008г. по описа на ЧСИ - Р. С., прекратено с влязло в сила постановление на осн. чл.433, ал.1 т.8 ГПК, като понастоящем същото вземане е предмет на изп. дело № 190/2017г. на ЧСИ - Р. С.; 2/ по иска по чл. 439,ал.1 ГПК на сумата 284 143.30 лева, предмет на заповед № 475 от 07.04.2009 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 т.2 ГПК и изпълнителен лист от същата дата, издаден по ч. гр. дело № 391/2009 г. на Районен съд - Кърджали, поради погасяването по давност на вземанията, материализирани в изпълнителния лист от 07.04.2009 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 438/2009 г. по описа на ЧСИ-Р. С., прекратено с влязло в сила постановление по реда на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като понастоящем вземането е предмет на изп. дело № 190/2017г. на ЧСИ-Р. С..

Касаторът атакува постановеното въззивно решение при повторно разглеждане на делото, като неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че съдът не е преценил представените и приети по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и поради това решението му е необосновано. Въпреки че е направил разграничение между прекъсването на давността с предявяването на иск и при предприемане на принудително изпълнение в хипотезите на чл.116, б. „б“ ЗЗД и чл.116, б. „в“ ЗЗД във вр. с чл.117 ЗЗД, в мотивите си при постановяване на решението е разгледал единствено кога е последното изпълнително действие на частния съдебен изпълнител, обвързвайки го с т.10 от ТР № 2/2015г. на ОСГТК на ВКС, но липсват мотиви във връзка с водените срещу касатора искови производства по гр. д. № 42/2010г., гр д. № 80/2012г. и гр. д. № 94/2012г. на Окръжен съд – Кърджали /първите две относно вземанията по изпълнително дело № 439/2009г., а второто – относно вземанията по изп. дело № 438/2009г., всички по описа на ЧСИ Р. С./ и прекъсването на давността по чл.116, б. „б“ ЗЗД. Претендира разноски за всички инстанции.

Ответниците по жалбата и по делото, „РИЛА-98“ АД и „Търговия -К“ ООД, в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба. Претендират разноски. Жалбоподателят „Търговия-К“ ООД представя и списък на разноските си от 6 000 лева – адвокатско възнаграждение и договор за правна защита и съдействие.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Относно исковете по чл.124 ГПК:

Изпълнителният лист от 27.03.2008г. е издаден на несъдебно изпълнително основание - чл.237, б.“б“ ГПК отм. по ч. гр. д. № 165/2008г. на Районен съд-Кърджали, като ищците са предявили отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК за недължимост на част от сумите по образуваното изп. дело № 439/2009г. на ЧСИ – Р. С., уважени с решение по гр. д. № 42/2010г. на Окръжен съд – Кърджали, влязло в сила на 20.12.2011г., с което е признато за установено по отношение на общината, че длъжника „Рила-98“ АД не дължи: 1/ сума в размер на 283 263 лева от общо присъдената сума от 395 583,95 лева – невнесени вноски по приватизационен договор; 2/ сума от 417,90 лева от присъдената сума от 20 894,80 лева – лихва по чл.10.3 от приватизационния договор и 3/ сума от 25 100 лева от присъдената сума от 170 564,21 лева - лихва за забава на погасителните вноски по договора за приватизация. Посочено е, че след приспадане на сумите, за които е призната недължимост с решението по посоченото дело, остават дължи следните вземания, инкорпорирани в издадения на 27.03.2008г. изпълнителен лист: 1/ сума в размер на 112 320,94 лева, представляваща разликата между присъдената сума от 395 583,95 лева – невнесени вноски по приватизационен договор, и сумата от 283 263 лева, призната за недължима по влязлото в сила решение; 2/ сума от 20 476,94 лева, представляваща разликата между присъдената сума от 20 894,80 лева – лихва по чл.10.3 от приватизационния договор, и сумата от 417,90 лева, призната за недължима с влязлото в сила решение 3/ сума от 145 464,21 лева, представляваща разликата между присъдената сума в размер на 170 564,21 лева за лихва за забава плащането на погасителните вноски по договора за приватизация и сумата от 25 100 лева - призната за недължима с влязлото в сила решение, или общо 278 262,09 лева.

Посочено е, че между страните е водено още едно дело по чл.124 ГПК – гр. д. № 80/2012г. на Окръжен съд-Кърджали, приключило с влязло в сила въззивно решение № 422/05.08.2013г. по гр. д. № 102/2013г. на Апелативен съд - София, като исковете за недължимост на сумите по същия изпълнителен лист са частично уважени за следните суми: 1/ от 16 123,882 лева – присъдени лихви по приватизационния договор и 2/ от 60 250 лева – присъдени лихви за забава, или общо 76 373,82 лева.

Разликата от 201 888,27 лева /278 262,09 лева - 76 373,82 лева/ е предмет на настоящите обективно съединени искове по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на О. К, че „Рила -98„ АД, [населено място], и „Търговия-К“ ООД, [населено място], не дължат изпълнение на тази сума по изпълнителния лист от 27.03.2008г, издаден в полза на Община-Кърджали по реда на чл.237, б.“б“ ГПК отм., поради погасяването им по давност.

За да се потвърди първоинстанционното решение в частта относно недължимостта на сумите по изпълнителния лист от 27.03.2008г., като погасени по давност, апелативният състав се е позовал на дадените задължителни указания в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, според които, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. С оглед на това е счел, че меродавен за течението на давността е моментът на предприемането на последното валидно изпълнително действие, което предхожда деня, на който настъпва т. нар. „перемпция“. Съдът е намерил за неоснователен довода на общината, че най-напред трябва да изтече двегодишният срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК и едва след това да започне течението на петгодишния давностен срок. Позовал се е на мотивите на цитираното тълкувателно решение, според които прекратяването на изпълнителното производство по чл.433, ал.1, т.8 ГПК става по право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие, което действие очевидно предхожда изтичането на двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, през който взискателят е бездействал и не е предприемал изпълнителни действия за събиране на вземането си.

От фактическа страна е прието, че по изп. дело № 439/2009г. по описа на

ЧСИ Р. С. последното предприето изпълнително действие е опис на недвижим имот, извършен на 18.12.2009г., поради което от тази дата е започнала да тече нова давност. Отчетен е факта, че впоследствие с определение № 628 от 10.05.2010г. по ч. т.д. № 452/2019г. Апелативен съд -Пловдив е допуснато обезпечение на отрицателния установителен иск чрез спиране на изпълнението по изп. дело № 439/2009г., което определение е било в сила до 20.12.2011г. Посочено е, че след тази дата взискателят би могъл да продължи изпълнителните си действия, без да има пречка, която да го възпрепятства. Въз основа на изложеното и предвид факта, че за времето след 20.12.2011г. до 21.12.2016г. О. К не е предприела изпълнително действие в продължение на повече от 5 години, съдът е приел, че давностният срок е изтекъл преди издаването на 05.04.2017г. на постановлението от ЧСИ, с което изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Относно иска по чл.439, ал.1 ГПК:

Апелативният съд е счел за основателен и предявения отрицателен установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК, че ищците не дължат изпълнение на сума от 284 143.30 лева - вземане за неустойка по приватизационен договор, предмет на изпълнително дело № 438/2009 г. на ЧСИ Р. С., образувано въз основа на изпълнителен лист от 07.04.2009г. по заповед № 475/07.04.2009г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК, поради погасяване на вземането по давност.

Последното изпълнително действие, предприето от взискателя е молбата му от 12.03.2010г. за насрочване на втора публична продан на недвижим имот. Според общината последното изпълнително действие на ЧСИ е от 12.05.2010г., когато била насрочена втората публична продан. На тази дата -12.05.2010г. по молба на взискателя – О. К, е постановено разпореждане на ЧСИ Р. С. за спиране на изпълнителните действия по изп. дело № 438/2009г. Апелативният състав е споделил изводите на първоинстанционния съд, че с искането си за спиране на изпълнителното дело взискателят сам се е поставил в невъзможност да предприеме изпълнителни действия за реализация на вземането си. С оглед на това, въззивният съд е приел, че за времето от 12.03.2010г., когато е поискано насрочване на втора публична продан, до 4.04.2017г., когато е подновено искането за насрочване на публичната продан, не са предприети никакви изпълнителни действия, през което време кредиторът е бездействал, поради което е изтекъл общият петгодишен давностен срок и вземанията, предмет на изп. дело № 438/2009г. са погасени по давност, поради което и не се дължи изпълнение на сумата от общо 284 143,30 лева. Позовал се е на мотивите на т.10 от ТР 2/2015 на ОСГТК на ВКС, като е отчел, че в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи/ или да не действа. В тази връзка е направено разграничения между прекъсването на давността с предявяване на иск - действие по чл.116, б. „б“ ЗЗД, и прекъсването на давността с предприемане на действия по принудително изпълнение по чл.116, б. „в“ ЗЗД. Посочено е, че правилата за спиране на давността и за отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес са неприложими при прекъсването на давността с предприемане на действия по принудително изпълнение.

Въз основа на изложеното и предвид факта, че главните искове по чл.124,ал.1 ГПК и чл.439,ал.1 ГПК са уважени, решаващият състав е заключил, че не дължи произнасяне по предявените при условията на евентуалност искове и съответно правилно първоинстанционния съд с решение №46 от 25.02.2020 г., постановено по реда на чл.247 ГПК, е оставил без разглеждане евентуалните искове.

В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Нарушен ли е чл.297 ГПК, който гласи „Влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил и за всички съдилища, учреждения и общини в Р. Б.“?; 2/ Нарушен ли е чл.116, б. „б“ ЗЗД, който гласи „С предявяване на иск или възражение … давността се прекъсва“?; 3/ Нарушен ли е чл.115, б. „ж“ ЗЗД, който гласи „Давностният срок не тече докато трае съдебния процес относно вземането?; 4/ Нарушен ли е чл.117, ал.2 ЗЗД, който гласи „Ако вземането е установено със съдебно решение срокът на новата давност е всякога пет години“?“ Касаторът се позовава на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и на основанието по чл.280, ал.2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност.

Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:

На първо място, формулираните въпроси са такива относно материалната и процесуалната законосъобразност на обжалваното решение, които основания не са предмет на разглеждане в селективната фаза на касационното производство, поради което те не могат да обусловят самото допускане на решението до касация.

На второ място, въпросът за приложението на чл.297 ГПК не може да предпостави допускането на касационното обжалване, тъй като съдът е зачел силата на присъдено нещо по влезлите в сила решения относно процесните вземания, там където тя е формирана спрямо тях. Трябва да се има предвид, че предмет на гр. д. № 42/2010г. на ОС-Кърджали са били само част от вземанията по изп. лист, по който е образувано изп. д. № 439/09г. на ЧСИ Р. С., между които не са процесните вземания, предмет на настоящия спор, с оглед на което спрямо тях не е била формира сила на присъдено нещо с решението по гр. д. № 42/2010г. на ОС-Кърджали. По предявените по гр д. № 80/2012г. на ОС–Кърджали искове е формирана сила на присъдено нещо за недължимост на част от вземанията, предмет на изп. д. № 439/09г. на ЧСИ – Р.С., като погасени по давност, като в друга част отрицателните установителни искове са отхвърлени като неоснователни /именно вземанията, за които са отхвърлени исковете, са предмет на настоящото производство/, като е прието, че не са погасени по давност и така формираната сила на присъдено нещо е зачетена от съда. По гр. д. № 94/2012г. на Окръжен съд – Кърджали производството е прекратено като недопустимо спрямо процесното вземане за неустойка 284 143,30 лева по изп. лист, по който е образувано изп. д. № 438/09г. на ЧСИ – Р.С., след обезсилване на постановеното от първоинстанционния съд решение в тази част, с оглед на което по отношение на вземането не е налице формирана сила на присъдено нещо, а с обратна сила са заличени всички правни последици от предявяването на иска за това вземане.

На трето място, материалноправните въпроси, свързани с течението /прекъсване по чл.116, б. „б“ ЗЗД и спиране по чл.115, б. „ж“ ЗЗД/ и продължителността съобразно чл.117, ал.2 ЗЗД на погасителната давност не покриват общия критерий по чл.280 ГПК, не само защото въпросите, така както са поставени, касаят правилността на акта, която не е предмет на разглеждане във фазата на допускането на касационния контрол, но и предвид липсата на произнасяне на решаващия състав относно приложението на чл.116, б. „б“, чл.115, б. „ж“ и чл.117, ал.2 ЗЗД, което е отбелязано и от самия касатор, като съдът не е сезиран с процесуалноправен въпрос относно правомощията на въззивния съд да се произнесе по всички оплаквания във въззивната жалба.

С оглед горното, касационното обжалване не може да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

На следващо място, не е налице и наведеното основание по чл.280, ал.2, предл. 3-ро ГПК.Оидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивното решение не е постановено, нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.

Предвид изхода на спора, на ответника по касацията, „Търговия-К“ ООД, следва да се присъдят разноски в размер на 6 000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за правна защита и съдействие.

Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 246/17.08.2020г. по в. т.д.№ 204/2020г. на Апелативен съд–Пловдив.

ОСЪЖДА О. К, [населено място], [улица], БУЛСТАТ[ЕИК], да заплати на „Търговия-К“ ООД, ЕИК[ЕИК], разноски за касационното производство в размер на 6000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.