Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Министерство на здравеопазването срещу решение № 11644 от 22.07.2020 г. по в. гр. д. № 880 /2020 г. на Софийския апелативен съд, 10 с-в., в което с решение № 10094 от 25.01.2021 г. е поправена очевидна фактическа грешка в номера на състава – да се чете правилно 2-ри, и в годината на делото – да се чете правилно по в. гр. д. № 880 /2019 г., с което е обезсилено решение № 999 /01.02.2016 г., постановено по гр. д. № 2868 /2008 г. на Софийски градски съд по иск с правно основание чл.576 във вр. с чл.574 и чл.569,т.2,пр.1 ГПК, предявен от Министерство на здравеопазването срещу „Трудово лечебно стопанство” Е., ЕИК[ЕИК], за прогласяване нищожен на нотариален акт с №. ...., т.. ..., рег. № 03118, н. д. №. .... /2008 г., съставен от на 18.02.2008 г. от нотариус, вписан под № 302 в регистъра на Нотариалната камара, район на действие – Софийски районен съд.

Ответникът по касационната жалба „Трудово лечебно стопанство” Е. твърди в писмен отговор, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Въззивното решение е постановено при ново разглеждане на делото от въззивния съд след постановяване на решение № 207 от 12.02.2019 г. по гр. д. № 4909 /2017 г. на ВКС, III г. о., с което първото въззивно решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от въззивния съд с указание за отстраняване на нередовности в исковата молба: ищецът да заяви в молба с препис за ответника какво е конкретното искане за защита – да се признае за установено, че ищецът е собственик на сградите в имота - публична държавна собственост, предоставен за стопанисване и управление на Министерство на здравеопазването, да се признае за установено, че ответникът не е собственик на тези сгради или ответникът да бъде осъден да ги премахне.

При новото разглеждане на делото по реда на чл.294 ГПК въззивният съд е изпълнил указанията на ВКС – съобщил е на ищеца указанията на ВКС за отстраняване на нередовности в исковата молба, а в изпълнение на тези указания ищецът с писмена молба е уточнил, че иска от съда да осъди ответника да премахне описаните сгради.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното:

Обсъдил е дадените от ВКС и изпълнени от него (въззивния съд) указания за отстраняване на нередовности в исковата молба.

Въз основа на приетите в първата инстанция заключения на вещо лице, изготвил основна и допълнителна техническа експертиза (л. 187 и л. 254), въззивният съд приема, че четирите постройки са трайно прикрепени към терена и за тези постройки има утвърдени планове за узаконяване и е издадено разрешение за ползване от 14.06.2012 r. - в хода на първоинстанционното производство.

Приема, че ищецът не твърди, че е собственик на процесните четири сгради, но моли да се отмени констативният нотариален акт.

При така заявените и установени обстоятелства и поисканата от ищеца защита въззивният съд намира за недопустим предявеният иск за отмяната на процесния нотариален акт №. .... т.. ..., рег. № 03118, н. д. №. ..../2008 r. описа нотариус, вписан под № 302 в регистъра на Нотариалната камара, район на действие – Софийски районен съд.

Въззивният съд намира, че ищецът не е предявил иск по чл.109 от ЗС, защото този иск е насочен към защита на правото на собственост от неоснователни действия, които пряко или косвено пречат, смущават или ограничават правото на собственика да ползва имота съобразно неговото предназначение, а ищецът не оспорва законността на приватизационната продажба и нейните последици, както и не твърди, че нотариален акт №. .... /2008 г. засяга по някакъв начин държавната земя, предоставена му за стопанисване.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато по правния въпрос: недопустим ли е или може да бъде неоснователен искът за осъждане на ответника да премахне преместваеми постройки с временен характер, които се намират върху урегулиран поземлен имот, който е публична държавна собственост, предоставен за стопанисване и управление на ищеца, когато искът е основан на твърдения, че ответникът няма правно основание да държи постройките и пречи на ищеца да осъществява правото си върху урегулирания поземлен имот и че констативният нотариален акт за собственост върху постройките е издаден в полза на ответника в нарушение на закона (чл.576 ГПК) и представлява нищожно нотариално удостоверяване?

Този въпрос е разрешен в противоречие с приетото в отговор на правен въпрос в решение № 207 от 12.02.2019 г. по гр. д. № 4909 /2017 г. на ВКС, III г. о., че такъв иск е допустим и осъществява изискванията на чл.537,ал.2 ГПК, като отмяната на констативния нотариален акт, чиято нищожност се твърди, е само законна последица от този иск.

С това е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 11644 от 22.07.2020 г. по в. гр. д. № 880 /2019 г. на Софийския апелативен съд, в което с решение № 10094 от 25.01.2021 г. е поправена очевидна фактическа грешка, с което е обезсилено решение № 999 /01.02.2016 г., постановено по гр. д. № 2868 /2008 г. на Софийски градски съд.

Указва и дава възможност на Министерство на здравеопазването в едноседмичен срок от съобщение да представи по делото доказателства за платена на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 40 лева (четиридесет) лева, като му указва, че в случай, че в определения срок не представи доказателства за заплащане на държавната такса, производството по делото ще бъде прекратено.

Делото да се докладва за насрочване или прекратяване след представяне на доказателства за платена държавна такса или след изтичане на срока за това без държавната такса да е платена.

Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.