Производство по чл.160 ал.6 ДОПК и чл.208 и сл.АПК.

Касаторът „А”ЕООД моли да бъде отменено решение №13/3.7.2009г. по адм. д.№32/2008г. на Великотърновския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА №0400-534/19.6.2006г. на ТД-В. Т. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против ДРА да бъде уважена и да му бъдат присъдени разноски.

Ответникът по касационната жалба ДОУИ-В. Т., редовно призован, не изпраща представител. По съображения в писмен отговор по касационната жалба моли решението като правилно да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл.218 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение окръжният съд е отхвърлил жалбата на „А”ЕООД против РА №0400-534/19.6.2006г. на ТД-В. Т.. С ДРА не е признат данъчен кредит 8075,69лв с лихви за периода м.5 – 7.2003г., корпоративен данък 12 744,50лв с лихви за 2003г. и корпоративен данък 27 592,74лв за 2004г. Производството пред съда е образувано след отмяна на първото решение от ВАС. В мотивите си съдът е приел, че в частта по ЗДДС не е признат данъчен кредит по 20бр. фактури на „Е”ЕООД за периода м.5 – 7.2003г. поради липса на доставки на дървесина и услуги, и поради непредставени поискани доказателства. Доставчикът не е намерен на адреса му за кореспонденция, вещото лице не е извършило проверка в счетоводството му и съдът е приел, че не е установено осъществяване на доставките на дървесина и услуги, нито начисляване на данъка по тях по чл.64 ал.1 т.2 ЗДДС отм. . Не са налице и условията по чл.65 ал.8 ЗДДС отм. за признаване на данъчния кредит.

В частта по...