Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно - процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационни жалби, подадени от Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. С. и от С. Д. Г. от гр. З., обл. Смолян, против решение № 152 от 02.07.2009 г. по адм. дело № 137 / 2009 г. на Смолянския административен съд.

Касационните жалби са подадени в срока по по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са процесуално допустими.

Посочените пороци в касационната жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. С., се свеждат до неправилно прилагане на чл. 94, ал. 1 от КСО като касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на съдебното решение в частта, с която издаденото от касатора решение № 9 / 30.04.2009 г. е отменено в частта, оставяща в сила разпореждане № 4708286038 / 12.03.2009 г. на ръководител „ПО” относно началната дата на отпуснатата пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Посочените пороци в касационната жалба на С. Д. Г. от гр. З., обл. Смолян, се свеждат до необоснованост като касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на съдебното решение в частта, с която жалбата против решение № 9 / 30.04.2009 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. С., е отхвърлена в останалата част, оставяща в сила разпореждания № 4708286038 / 12.03.2009 г. за отмяна на разпореждане № 14 / 30.11. 2005 г. и № 4708286038 / 23.03.2009 г. за възстановяване на сумата 12 167.66 лв.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност и на двете касационните жалби.

След като разгледа касационните жалби по същество, Върховният административен съд прие следното:

I. По касационната жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО), гр. С.:

Със съдебното решение в тази обжалвана част Смолянският административен съд е отменил „решение № 9 / 30.04.2009 г. в частта, с която е оставено в сила разпореждане на ръководител „ПО” при ТД на НОИ – гр. С. № 470828608 от 12.03.2009 г., с което е отпусната лична пенсия на С. Д. Г. за осигурителен стаж и възраст от 01.12.2008 г. в размер на 327.46 лв. и вместо него постановява оставя в сила № 470828608 от 12.03.2009 г., с което е отпусната лична пенсия на същата за осигурителен стаж и възраст в размер на 327.46 лв. с дата от 01.10.2007 г.”

Неправилно и непрецизно изложеният диспозитив, несъобразен с процесуалната норма на чл. 172, ал. 2 от АПК, е обективирал изразената в мотивите към решението воля на съда да уважи подадената от С. Д. Г. жалба против решение № 9 / 30.04.2009 г. на Директора на РУСО – Смолян и потвърденото с него разпореждане № 4708286038 от 12.03.2009 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в частта за началната дата на отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст, която да се измени от 01.12.2008 г. на 01.10.2007 г.

За да постанови решението си в тази част, Смолянският административен съд е обосновал правилния краен извод, че личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката Гочева следва да бъде отпусната от датата на прекратяване на осигуряването 01.10.2007 г.

Доводите в касационната жалба относно прилагането на разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от КСО са изложени изолирано от фактите по делото и са неоснователни. Съгласно чл. 94, ал. 1 от КСО пенсиите за осигурителен стаж и възраст се отпускат от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от прекратяване на осигуряването. От фактическа страна е установено, че жалбоподателката Гочева е упражнила правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на 04.11.2005 г., като се е съобразила с датата 01.10.2005 г., когато е било прекратено осигуряването й по трудово правоотношение. Към 01.10.2007 г., когато е прекратено и осигуряването й за работа на изборна длъжност, пенсията за осигурителен стаж и възраст вече е била отпусната при изпълнение на условията на чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО. С получаването на отпуснатата пенсия през времето след 01.10.2007 г. жалбоподателката фактически е потвърдила извършените действия по упражняване на правото и 6-месечният срок по чл. 94, ал. 1 от КСО не може да се счита за пропуснат.

По изложените съображения касационната жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. С., е неоснователна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила в горната част.

2. По касационната жалба на С. Д. Г. от гр. З., обл. Смолян:

С решението си в тези обжалвани части Смолянският административен съд е постановил, че „отхвърля жалбата на С. Д. Г. от гр. З. в останалата част срещу решение № 9 / 30.04.2009 г. на Директора на РУ „СО” - Смолян, с която са оставени в сила разпореждания с № 4708286038 от 12.03.2009 г., с което е отменено разпореждане № 14 / 30.11.2005 г. и № 4708286038 от 23.03.2009 г., с което същата е задължена да възстанови сумата 12 167.66 лв.”.

Решението на Смолянския административен съд е правилно в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу решение № 9 / 30.04.2009 г. на РУСО – Смолян и оставеното с него в сила разпореждане № 4708286038 от 12.03.2009 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което е отменено разпореждане № 14 / 30.11.2005 г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката и вместо това е отказано отпускане на пенсия с начална дата 01.10.2005 г.

Първоинстанционният административен съд е приложил правилно цитираната по-горе разпоредба на чл. 94, ал. 1 от КСО, която въвежда прекратяването на осигуряването като допълнителен юридически факт от сложния фактически състав за упражняване на придобитото право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В разглеждания случай лицето е упражнило придобитото право на пенсия на 04.11.2005 г., към която дата е подлежало на задължително обществено осигуряване за всички осигурени рискове на основание чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО. Съгласно трайната съдебна практика, утвърдена при тълкуването и прилагането на чл. 94, ал. 1 от КСО, осигурените лица могат да упражнят придобитото право на пенсия за осигурителен стаж и възраст само при положение, че не подлежат на осигуряване на някое от основанията по чл. 4, ал. 1 - 3 от КСО.

С оглед на изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и в тази част обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

Решението на Смолянския административен съд е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила в частта, с която е отхвърлена жалбата на С. Д. Г. от гр. З., обл. Смолян, срещу решение № 9 / 30.04.2009 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. С. и оставеното с него в сила разпореждане № 4708286038 / 23.03.2009 г. за възстановяване на сумата 12 167.66 лв. на основание чл. 114, ал. 1 от КСО.

След като е обосновал правилния извод за недобросъвестност на жалбоподателката Гочева, която при подаване на заявлението за пенсиониране на датата 04.11.2005 г. е затаила фактите във връзка с извършваната от нея трудова дейност срещу възнаграждение, съдът не е изложил съображения относно законосъобразността на размера на определеното задължение от 12 167.66 лв.

Следва да се отбележи, че изложените в касационната жалба съображения във връзка с поведението на жалбоподателката Гочева не насочват към извод за добросъвестно поведение при упражняване правото на пенсия. В подаденото заявление лицето е декларирало, че не се осигурява и е представило заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ТП „Български пощи” – Смолян. По същото време е упражнявало трудова дейност и е подлежало на осигуряване като председател на Общински съвет – Златоград съгласно решение от редовно заседание на 25.05.2005 г. Съгласно необорените констатации в констативен протокол УП-2 от 04.02.2009 г., съставен от гл. фин. ревизор на РУСО – Смолян, през периода 25.05.2005 г. – 01.10.2007 г. С. Д. Г. е получавала своевременно ежемесечните си трудови възнаграждения. Лицето не може да черпи права от свои действия, насочени към постигане на неправомерен резултат. Декларирането на невярно обстоятелство и укриването на известно на заявителката обстоятелство е проява на недобросъвестност в хипотезата на чл. 114, ал. 1 от КСО.

Установява се, че общият размер на задължението от 12 167.66 лв. е формирано като сбор от сумите 8577.26 лв. (главница) и 3590.40 (лихви). Главницата представлява изплатените пенсии за периода 01.10.2005 г. – 30.11.2008 г., а лихвите се отнасят за периода 11.01.2006 г. – 12.03.2009 г.

Смолянският административен съд е следвало да се съобрази с отменителната част на постановеното от него по същото дело решение, с която решение № 9 / 30.04.2009 г. на Директора на РУСО – Смолян е отменено в частта, с която е оставено в сила разпореждане № 4708286038 от 12.03.2009 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване относно началната дата 01.12.2008 г. на отпуснатата лична пенсия на С. Д. Г. за осигурителен стаж и възраст. Вместо това съдът е постановил, че оставя в сила разпореждане за отпускане на пенсията в размер на 327.46 лв. от дата 01.10.2007 г. Това обстоятелство е от значение за законосъобразното определяне на пенсиите, които подлежат на възстановяване поради неправомерното им изплащане. По делото липсват и доказателства, установяващи по какъв начин е извършено изчисляването на задължението за лихви върху главницата. Правилното установяване на размера на подлежащите на възстановяване недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания налага определяне на периода, за който се дължат сумите, размера на задължението по месеци и като обща сума, а така също представяне на справка за изчисление на размера на лихвите при спазване на чл. 113 от КСО.

По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено в горната част и делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

Не следва да бъде уважено искането на касационната жалбоподателка за присъждане на деловодни разноски за касационното производство. С оспореното административно решение са потвърдени три административни акта, а адвокатското възнаграждение за втори адвокат за касационната инстанция е договорено с общ размер 750 лв., от които 350 лв. внесени авансово. Страната не е изпълнила задължението по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК за представяне на списък на разноските.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение № 152 от 02.07.2009 г. по адм. дело № 137 / 2009 г. на Смолянския административен съд в частта, с която е отхвърлена жалбата на С. Д. Г. от гр. З., обл. Смолян, срещу решение № 9 / 30.04.2009 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. С. и оставеното с него в сила разпореждане № 4708286038 / 23.03.2009 г. за възстановяване на сумата 12 167.66 лв.

ВРЪЩА

делото в отменената част за ново разглеждане от друг състав на Смолянския административен съд.

ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 152 от 02.07.2009 г. по адм. дело № 137 / 2009 г. на Смолянския административен съд в останалите му части.

РЕШЕНИЕТО

не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ И. Т.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Н. М./п/ Р. П.

Р.П.