Проиизводството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на община С. срещу решение № 1213 от 06.12.2013 г. по адм. д. № 322/2013 г. на Административен съд София - област - ІІІ състав, като се иска отмяна на същото и да се отмени заповедта на началника на СГКК - Софийска област.

Ответникът по жалбата К. З. взема становище жалбата да се остави без уважение.

Ответникът СГКК - Софийска област не взема становище.

Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна.

Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С касираното решение Административният съд София - област е отхвърлил жалбата на община С. против заповед № КД - 14 - 23 - 37/04.03.2013 г. на началника на СГКК - Софийска област. За да постанови решението си съдът е приел, че изменението в КККР на с. З. е одобрено на основание чл. 57, т. 8 ЗКИР, поради промяна в собствеността. След като е изпълнена процедурата по чл. 45е - 45ж от ППЗСПЗЗ и заявителя е установил правото си на собсвеност с решение № 11 - 203/13.12.2012 г. на ОСЗ - гр. С., в което съгласно чл. 45ж ППЗСПЗЗ изрично е вписано и решението на ОбС Самоков, както и прил. скица проект на имота, издадена от службата по ГКК, съвсем законосъобразно е одобрил изменението на влезлата в сила КК и КР на с. З., одобрен със заповед № 300 - 5 - 48/18.06.2004 г. на изпълнителния директор на АК. Крайният извод на съда е, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Решението е правилно.

В касационната жалба са изложени оплаквания относно неприлагането на чл. 53 във вр. с чл. 54, ал. 1 ЗКИР и чл. 58, ал. 1, чл. 59 и чл. 62 от Наредба № 3/2005 г., но те са неотносими...