Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – К. срещу решение № 52 от 10.03.2016 г., постановено по адм. д. № 317/2015 г. по описа на Административен съд – Кюстендил. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение и се иска отмяната му.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява.

Ответниците – Ц. Й. Я., Д. Б. Я. и Б. Д. Я., чрез адв.. П, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение административният съд е отменил заповед № ЗД-ЗД1101-0081/09.09.2015 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – К., с която е прекратено настаняването на детето Ц. Б. Я. в семейството на нейните баба и дядо по бащина линия – Ц. Й. Я. и Д. Б. Я. и Дирекция „Социално подпомагане“ – К. е осъдена да заплати на Ц. Й. Я., Д. Б. Я. и Б. Д. Я. сумата от 180 лева деловодни разноски. За да постанови този правен резултат административният съд е приел, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, тъй като не е било налице отпадане на основания по чл. 25, ал. 1 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗЗД ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) (ЗЗДет) за да бъде прекратено настаняването на детето. Така постановеното решение е правилно.

От данните по делото се установява,...