Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Х. Й. К., от [населено място], подадена чрез процесуалния ѝ представител адв. Г. Д от Софийска адвокатска колегия, против решение № 81 / 23.09.2015 г. по административно дело № 136 / 2015 г. на Административен съд - [населено място]. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 40, ал.1 и ал.3 и чл. 46, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т.3 АПК.
Ответната по касационната жалба страна, директорът на ТП на НОИ – Л. в подробни писмени бележки изразява становище за неоснователност.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна.
По делото е установено, че с решение № 18/15.05.2015 г. директорът на ТП на НОИ – [населено място] е потвърдил разпореждане за отказ № О-10-999-30-00029167/10-02-2015 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите, с което е отказано отпускане на парично обезщетение на Х. Й. К. за периода 10.03.2010 г.- 15.04.2010 г. по болничен лист № 3183082 серия А 2008 издаден на 15.03.2010 г. от ЛКК при Неврологична клиника на УМБАЛ [ЮЛ].
Със заповед № 271/10.07.2014 г. на директора на ТП на НОИ Л. е възложена проверка на разходите за ДОО в [община] за периода от 01.01.2010 г. до 31.08.2010 г. за лицето Х. Й. К.. При проверката се е установило, че за месеците март и април 2010 г. на Х. К. е изплатено възнаграждение като общински съветник, като това за м. април е получено заедно с това за м. май 2010 г., тъй като при получаване на възнагражденията за м. април 2010 г. от общинските съветници К. не е подала своята декларация Обр.6. В Регистъра на осигурените лица /РОЛ/ [община] е посочила, че лицето е отработило през м. март 2010 г. 22 работни дни, а през месец април 2010 г. – 20 работни дни. Длъжностното лице е отразило установените от него в хода на проверката факти в констативен протокол, към който са приложени копия от справки с начислените възнаграждения и копия от фишове за получените заплати на осигуреното лице, като общински съветник, подписани от нея. Представени са справки „Данни от Регистър на осигурените лица” включваща месец март и месец април 2010 г., от които е видно, че осигурителят е посочил отработени от Х. К. съответно 22 и 20 работни дни, т. е. пълни работни месеци „отработени и други дни с осигурителни вноски”, включващи отработените дни в осигуряване, дните в платен отпуск, дните, за които е упражнявана дейност, която е основание за осигуряване, и всички дни с осигурителни вноски на основание чл.9 ал.3 от КСО. Представена е справка и от Персоналния регистър на НОИ за осигурените лица, от който също се установява, че внесените осигуровки за Х. Й. К. са за пълни работни месеци март и април 2010 г. с посочени отново съответни 22 и 20 работни дни.
Установено е, че през процесния период на временната неработоспособност Х. Й. К. е осигурено лице за риска „Общо заболяване и майчинство” на две основания – по трудово правоотношение с [фирма] [населено място] и на изборна длъжност, като общински съветник в Общински съвет – Л. с мандат от месец ноември 2007 г. до месец ноември 2011 г. Решението е правилно.
Процесният болничният лист удостоверява временна неработоспособност за осигуреното лице за периода за периода 10.03.2010 г.- 15.04.2010 г. по болничен лист № 3183082 серия А 2008 издаден на 15.03.2010 г. от ЛКК при Неврологична клиника на УМБАЛ [ЮЛ] по трудов договор с [фирма] [населено място].
Съгласно данните от Регистъра на осигурените лица К. е работила за посочения период и фигурира с отработени през м. март 2010 г. 22 работни дни, а през месец април 2010 г. – 20 работни дни при своя осигурител на изборна длъжност, като общински съветник в Общински съвет – Л..
При проверка на ведомостите за заплати органите на НОИ са установили, че лицето лично е получило трудовите си възнаграждения. От данните по делото се установява, че през месец март 2010 г., са проведени две заседания на постоянните комисии и едно на Общинския съвет, като лицето е присъствало на заседанията на постоянните комисии и не е присъствало на заседанието на Общинския съвет. През месец април 2010 г., лицето е присъствало на заседанието на Общинския съвет и не е присъствало на заседанията на постоянните комисии.
Съгласно чл. 40, ал.1 КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
С разпоредбата на чл. 46, ал.3 КСО е въведен един от изчерпателно изброените от законодателя правоизключващи юридически факти за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност, забраняващ отпускането и изплащането на такова за лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи.
Административният съд законосъобразно е приел, че от фактите по спора се установява наличния фактически състав от цитираната правна норма.
Липсата на коригиращи декларации е пречка за приемане на факти различни от наличните в Регистъра на осигурените лица и първичните разплащателни документи на осигурителя. Полученото трудово възнаграждение за процесния период е правоизключващ юридически факт за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност.
Невярно е твърдението на касационния жалбоподател, че издадения индивидуален административен акт и последващият акт с който той се потвърждава са издадени при липса на материалноправна компетентност на органа, като това е основание за отмяната на акта. По делото са приложени и приети писмени доказателства от които е видно, че г-н Б. Б. подписал решение № 18/15.05.2015 г. е директор на ТП на НОИ – [населено място] съгласно Заповед № 1701/17.08.2015 г. на управителя на НОИ. За доказване компетентността на органа издал разпореждане за отказ № О-10-999-30-00029167/10-02-2015 г. като ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите е представена Заповед № 28/26.01.2007 г. С оглед на гореизложеното административните актове са издадени от органи с правомощия и налична материалноправна компетентност.
Направеното възражение, че отказът да се признае правото на парично обезщетение на К. по болничния лист е в нарушение на материалния закон, тъй като болничния лист се явява продължение на първичен болничен лист № 2097612, серия А-2008, за периода 22.12.2009 г. – 29.12.2009 г., а разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от КСО не е съществувала при издаването му и съответно е неприложима е неоснователно. Разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от КСО е приета с ДВ брои 99 от 2009 г. и е в сила от 01.01.2010 г. Наличието на основание за изплащане на парично обезщетение се преценява отделно за всеки нов период на временна работоспособност оформена с болничен лист. Това е така, защото във всеки един момент може да настъпят промени в обстоятелствата и фактите, които да явят отрицателни предпоставки и пречки за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност. Болничният лист оформен, като „продължение“ се проверява за наличието на правоизключващи предпоставки на свое собствено основание, отделно и независимо от проверката, която е извършена по първичния/първоначалния/ болничен лист. С оглед на изложеното към 15.03.2010 г. когато е издаден процесния болничен лист разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от КСО е била действаща и приложима правна норма.
Законосъобразни са изводите на административния съд и досежно заявения с жалбата довод, че е налице повторен отказ, постановен след оттеглен предходен отказ на същото основание. Безспорно по делото е установено, че предходният отказ по същия болничен лист е бил обоснован от липса на качество „осигурено лице” на К., като към онзи момент същата е нямала качеството осигурено лице от първия работодател [фирма] [населено място], и отказът е бил постановен именно поради прекъсването на осигуряването ѝ. Предвид наличието на това основание административният орган изобщо не е имал задължение да изследва изчерпателно всички евентуални други основания за отказ. С оглед на което не е налице неспазване на правните разпоредби на чл. 156, ал. 3 от АПК.
Неправилно е становището касационната жалбоподателка, че осигуряването на Х. К. като общински съветник при втори осигурител [община], през периода на болничния лист, представлява независимо осигурително правоотношение и от текста на чл. 40, ал. 1 от КСО не може да се изведе автоматична забрана за получаване на обезщетение за временна неработоспособност при първия работодател [фирма] [населено място]. От тълкуването на горецитираните правни норми се следва, че неработоспособното лице не може да получава едновременно за едни и същи работни дни трудово възнаграждение от един работодател и парично обезщетение от друг. Това произтича от компенсаторния характер на обезщетенията, чието предназначение е да заместят трудовото възнаграждение. След като осигуреното лице е получавало възнаграждение по едно от правоотношенията си, няма основание за същите дни да му бъде изплатено и парично обезщетение.
Първоинстанционният съд е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се възприемат от касационната инстанция. Решението е обосновано, мотивирано и постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 81 / 23.09.2015 г. по адм. дело № 136 / 2015 г. на Административен съд – Ловеч; РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.