Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от [фирма] срещу решение № 1105 от 23.06.2015 г. постановено по адм. дело № 45 по описа за 2015 г. на Административен съд (АС) – Б., в частта, с която е отменено решение № 1088 на общински съвет С., прието по т. ІІ, т. 3, подточка 7 от дневния ред на заседанието на съвета от 19.12.2014 г.

Касационният жалбоподател счита, че решението, в обжалваната от него част, е неправилно, поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Излага, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 8, ал. 6 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗЗД МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) (ЗМДТ), вместо реално приложимата към този случай ал. 5 от същия член. За услугата предоставяна от общината по чл. 6, ал. 1, б. „а“ от ЗМДТ се дължи такса, определена в Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на [община] (НОАМТЦУТОС/Наредбата). В чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ е предвидено право на общинския съвет в наредба по чл. 9 от ЗМДТ да определи реда, по който определени лица могат да се освободят от заплащането на определена услуга, предоставяна от общината, поради неползването й. Законодателят е поставил единствено изискването тези лица да са спазили реда определен от общинския съвет с наредбата по чл. 9 от ЗМДТ. Субектите посочени в чл. 8, ал. 6 и ал. 5 от ЗМДТ са различни. В единия случай се говори за отделна категория лица, обединени под някакъв общ признак, а в другия случай за отделни лица, било то физически или юридически. Тълкуването на съда на използвания в чл. 8, ал. 6 от ЗМДТ термин „категория лица“ е неотносимо към настоящия спор. Неправилно съдът не е разгледал твърденията на дружеството, че в случая става въпрос за освобождаване...