Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба подадена от [фирма] срещу решение № 18 от 24.07.2015 г. постановено по адм. дело № 216 по описа за 2015 г. на Административен съд (АС) – Р..
Касационният жалбоподател, лично и чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага, че съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 34, ал. 1, т. 3, б. „а” от Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори (НБЕТНА) и на сключените договори, по отношение на термина „притежава”. Посоченият термин означава също така „имам на разположение”. Според становището на съда, под термина „притежава” законодателят е имал предвид да са собствени на лицето, което е вписано в съответните регистри. Такова изискване не е въведено от законодателя. По делото са приложени два договора, въз основа на които дружеството разполага с технически съоръжения, които са необходими за вписването му в съответните регистри. Тези договори са били известни на административния орган, издал процесната заповед, още когато е дал разрешение за извършване на дейността. Прави искане решенето да бъде отменено.
Ответникът – Председателят на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, по съображения изложени в представен по делото писмен отговор.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на [фирма] против заповед № А-О-003 от 03.02.2015 г., издадена от председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН).
За да постанови решението си съдът е установил от фактическа страна, че на [фирма] е било издадено удостоверение № Р086 от 28.11.2011 г. за вписване на дружеството в регистъра на ДАМТН на лицата, извършващи дейности по поддържане, ремонтиране и преустройство на съоръжения с повишена опасност, като лице, което извършва поддържане и ремонтиране на асансьори с едноскоростно или двускоростно асинхронно електрозадвижване или с електрохидравлично задвижване, с ръчни или полуавтоматични врати, с релейно или електронно управление, с височина на повдигане до 25 м. На 02.12.2014 г. в [населено място] на основание чл. 36а, ал. 1 от ЗТИП (ЗАКОН ЗЗД ТЕ. И. К. ПРОДУКТИТЕ) (ЗТИП) и заповед № 562 от 25.08.2014 г. на председателя на ДАМТН, комисия от Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор” (ГД “ИДТН”) е извършила проверка на дружеството за съответствието му с изискванията на чл. 36, ал. 2 и ал. 3 от ЗТИП и чл. 34 от НБЕТНА, констатациите от която са обективирани в протокол от 02.12.2014 г. При проверката в техническата база на дружеството е констатирано, че в обекта не са налични: тарирани тежести, микрометър комбиниран, магнитна стойка с индикаторен часовник, мегаомметър, манометър и оборотомер. За същите са представени договор (рамков) от 26.08.2011 г. за отдаване под наем на тарирани тежести и договор за наем от 05.01.2014 г., за ползване на микрометър комбиниран, магнитна стойка с индикаторен часовник, мегаомметър, манометър, оборотомер и шлосерски инструменти. След проведеното административно производство, в което е подадено възражение от дружеството по така направените констатации, въз основа на съставения протокол от 02.12.2014 г. и на основание чл. 36а, ал. 4 от ЗТИП, от председателя на ДАМТН е издадена заповед № А-О-003 от 03.02.2015 г. С нея дружеството е заличено от регистъра на ДАМТН на лицата, извършващи дейности по поддържане, ремонтиране и преустройство на съоръжения с повишена опасност и е обезсилено издаденото удостоверение № Р086 от 28.11.2011 г. на [фирма], за вписването на дружеството в регистъра на ДАМТН, като лице, което извършва дейности по поддържане и ремонтиране на асансьори с едноскоростно или двускоростно асинхронно електрозадвижване или с електрохидравлично задвижване, с ръчни или полуавтоматични врати, с релейно или електронно управление, с височина на повдигане до 25 м. В заповедта е посочено, че тя се издава на основание чл. 36а, ал. 4 от ЗТИП вр. с чл. 34, ал. 1, т. 3, б. „а” от НБЕТНА. Като фактически съображения за издаване на акта, органът е посочил, че [фирма] не разполага с всички материално-технически условия и средства за извършване на дейностите, съгласно чл. 34, ал.1, т. 3, б. „а” от НБЕТНА, а именно: тарирани тежести, микрометър с обхват до 100 мм, магнитна стойка с индикаторен часовник, мегаомметър с изпитвателно напрежение до 500 V, манометър с обхват до 10,0 MPa и клас на точност не по-нисък от 1,0 и оборотомер. От показанията на разпитания по делото свидетел Р. П., собственик на фирма [фирма], страна по представения договор за наем на тарирани тежести, съдът е установил, че договорът за наем с [фирма] е сключен преди подаване на заявлението за вписване в регистъра на ДАМТН. Установил е, че [фирма] има сключени договори със същия предмет с още няколко други фирми, които се занимават с поддръжка и ремонт на асансьори. Тарираните тежести се намират в офиса на неговата фирма [фирма].
При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му, при спазване на административно-производствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Приел е, че тъй като [фирма] не е разполагало с част от материално-техническите средства изброени в чл. 34, ал. 1, т. 3, б. ”а” от НБЕТНА, е престанало да отговаря на изискването на чл. 36, ал. 3 от ЗТИП. Посоченото, според чл. 36а, ал. 4 от ЗТИП е основание за издаване на процесната заповед. Посочил е, че въвеждайки изискването лицата осъществяващи дейността по поддържане и ремонтиране на асансьори да разполагат със съответните материално-технически средства, законодателят е имал предвид, те да са налични на място при лицата, да са в тяхно държане и власт непрекъснато. Не е предвидена възможност, тези уреди и средства да са на разположение само при необходимост или инцидентно по преценка на лицето, извършващо дейността. По силата на представените от дружеството договори за наем от 26.08.2011 г. и от 05.01.2014 г., описаните като предмет на договорите материално-технически средства се предоставят на [фирма] от съответния съконтрахент след предварителна заявка на дружеството. Приел е, че по правната си характеристика договорите не са за наем, а са ненаименовани, тъй като с тях не са отстъпени на наемателя за временно ползване вещите, предмет на договорите и те не се намират във фактическата власт на наемателя за срока на договорите. Вещите, предмет на договорите, се съхраняват при лицето, което ги предоставя и ще бъдат предоставяни на [фирма] след предварителна заявка от негова страна, при което ще се заплаща наемна цена на ден при всяка бъдеща заявка. Наред с това съдът е посочил, че по делото е установено, че няколко фирми за поддръжка и ремонт на асансьори в [населено място] имат сключени и действащи договори за ползване на едни и същи технически средства, с едни и същи „наемодатели”, по едно и също време, което противоречи на твърденията на дружеството, че разполага с процесните технически средства. Решението е правилно.
В правилни и подробни мотиви съдът обосновал наличието на предпоставките по чл. 36а, ал. 4 от ЗТИП, за издаване на процесната заповед. Съгласно чл. 36а, ал. 4 от ЗТИП, когато лице вписано в регистъра и получило удостоверение по чл. 36, ал. 1 от ЗТИП престане да отговаря на някое от изискванията по чл. 36, ал. 2 и 3 от същия закон, председателят на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица заличават лицето от регистъра по чл. 36, ал. 1 и обезсилват издаденото удостоверение с мотивирана писмена заповед. Съгласно чл. 36, ал. 3 от ЗТИП, лицата трябва да отговарят и на допълнителни изисквания, определени в наредбите по чл. 31, съобразно вида на съоръженията с повишена опасност, които ще поддържат, ремонтират или преустройват. В чл. 34, ал. 1, т. 3, б. ”а” от НБЕТНА, който е приложимият в случая подзаконов нормативен акт, са изброени материално-технически средства, с които трябва да разполагат лицата, упражняващи дейността по поддържане и ремонт на асансьори. В случая спорния по делото въпрос е, разполагал ли е [фирма], с част от материално-техническите средства изброени в чл. 34, ал. 1, т. 3, б. ”а” от НБЕТНА, предвид сключените от него договори от 26.08.2011 г. и от 05.01.2014 г. Видно от съдържанието на договорите, посочените в тях материално-технически средства не са предадени във фактическата власт на дружеството, а се съхраняват при съконтрахентите му, чиято собственост са ( [фирма] и [фирма]). Те се предоставят на [фирма] само при заявка от негова страна. Предвид това съдът правилно е приел, че дружеството не е разполагало с процесните технически средства. Безспорно законът не поставя изискване процесните технически средства да са собствени на дружеството, но е необходимо то да разполага с тях, чрез държането им, те да са в неговата фактическа власт, което в настоящия случай не е установено. При издаване на административния акт председателят на ДАМТН действа в условията на обвързана компетентност и в случаите, в които лицето не отговаря на изискванията на чл. 36а, ал. 2 и 3 от ЗТИП във връзка с вр. с чл. 34, ал.1, т. 3, б. „а” от НБЕТНА е длъжен да предприеме мерките, предвидени в чл. 36а, ал. 4 от ЗТИП - заличаване на лицето от регистъра по чл. 36, ал. 1 от ЗТИП и обезсилване на издаденото удостоверение. Съдът правилно установил фактите по делото, въз основа на тях е направил обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт.
При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не са претендирани, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила решение № 18 от 24.07.2015 г. постановено по адм. дело № 216 по описа за 2015 г. на Административен съд – Русе. Решението е окончателно.