Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т. Р. ЧЛЕНОВЕ:С. Ч. А. А. при секретар С. И. и с участието на прокурора Христо Ангеловизслуша докладваното от председателяТ. Р. по адм. дело № 6135/2021 Производството е по чл. 208 и следващите АПК.

Образувано е по касационна жалба на Ф. Б. чрез неговия пълномощник срещу решение № 281/02.04.2021 г. по адм. д. № 1163/2020 г. на Административен съд – Пазарджик. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му.

Ответникът по касационната жалба – зам. кметът на община Септември, чрез процесуалния си представител в писмен отговор намира касационната жалба за неоснователна и претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Ф. Б. срещу заповед № 1680/13.11.2018 г. на зам. кмета на община Септември, с която на основание чл. 225а във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж „плътна ограда“, находящ се в урегулиран поземлен имот (УПИ) ІV-179, кв. 95 по плана на гр. Ветрен, община Септември, като изградена без необходимите строителни книжа по чл. 148, ал. 1 и в нарушение на чл. 48, ал. 1 ЗУТ.

С обжалваното решение, постановено при повторно разглеждане на делото след връщането му със задължителни указания от касационния състав, съдът е отхвърлил жалбата срещу оспорения административен акт.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:

При новото разглеждане на делото при изпълнение на указанията на касационната инстанция, административният съд е събрал като доказателства по делото разрешение за строеж № 13/26.02.2015 г. на главния архитект на община Септември. Съгласно цитираното разрешение за строеж в северната част на имота е предвидена ажурна ограда с метални решетъчни пана. Констатираният от служителите на община Септември и нареден от заместник-кмета за премахване незаконен строеж представлява плътната ограда, изпълнена на разстояние 4,85м в западната си част и 5,35м в източната си част, навътре в имота от северната регулационна граница. Така установеното не попада в изключващата хипотеза на чл. 151, ал. 1, т. 11 ЗУТ и за него е необходимо издаването на разрешение за строеж. Предвид свидетелските показания по делото, обектът е изграден през 1999 г. Като несъответстващо на предвижданията на подробния устройствен план и действащите нормативни изисквания, за незаконния строеж не е приложима разпоредбата на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, поради което същият подлежи на премахване. Решението е правилно.

В случая е наредено премахването на плътна ограда от масивна тухлена зидария, измазана с вароциментова мазилка, с височина 2,30м и дължина 14м, което попада в легалната дефиниция за строеж по § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Същата е шеста категория строеж, съгласно чл. 137 ал. 1 т. 6 от ЗУТ, извършен без издадено разрешение по чл. 148 ЗУТ. Процесната масивна ограда е разположена на разстояние 4,85м в западната си част и 5,35м в източната си част, навътре в имота от северната регулационна граница.

При първоначалното разглеждане на делото са представени декларации от четири лица, едното разпитано и като свидетел по делото, определящи като период за изграждане на наредената за премахване ограда - 1999-2000 г. Вещото лице по въпрос за определяне на момента на изграждане на процесния обект в изготвената съдебно-техническа експертиза сочи одобрени проекти и разрешение за строеж от 2015 г. за масивна и ажурна ограда по улично и дворищно-регулационните линии на имота. Според експерта, констатираният строеж е изпълнен при съществени отклонения от на одобрения инвестиционен проект и в несъответствие с предвижданията на ПУП.

Спорният по делото момент е дали оградата е изградена след издаденото разрешение за строеж от 2015 г. или е в този вид от 1999 г., съгласно останалите доказателства по делото. Указанията на Върховния административен съд в тази насока не са изпълнени в цялост, като визираните в решението строителни книжа са събрани от съда, но не са обсъдени в цялост при изясняване на фактическата обстановка.

Жалбоподателят не представя доказателства за момента на изграждане на оградата дори към настоящия момент, като във възражението си срещу констативния акт твърди единствено, че то е осъществено години преди 31.03.2001 г., което не е в противоречие с посоченото в декларациите и свидетелските показания относно момента на изграждане на оградата.

При анализ на предвижданията на разрешението за строеж от 2015 г., настоящата инстанция намира, че реализираната плътна ограда по никакъв начин не отговаря на разрешение за строеж № 13/26.02.2015 г. на главния архитект на община Септември, за да може да се приеме за строеж, изграден в отклонение на приетите проекти. На първо място предвидената по разрешението ограда е шеста категория и за изграждането й не се изискват инвестиционни проекти, съответно изграждането на такъв обект не може да бъде в отклонение с одобрени такива. Констатираното строителство също така не отговаря по характер и по местоположение на предвиденото с разрешението, в който смисъл дори да се възприеме заключението на вещото лице за изграждането му през 2015 г., то би било в хипотезата на строеж изпълнен без строителни книжа. Касаторът не оспорва констатациите на органа за изграждането на оградата без строителни книжа и поддържа становище за осъществяването й преди издаването на разрешение за строеж № 13/26.02.2015 г. на главния архитект на община Септември.

За така установеното строителство не е налично разрешение за строеж, което сочи на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване.

Доколкото доказателствения материал разгледан в цялост сочи като година на извършване на строежа 1999 г., именно тази се приема от настоящия състав за момент на изграждане на оградата. Съгласно разпоредбата на § 16, ал. 3 ПРЗУТ, незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародването на ЗУТ (02.01.2001 г.), не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно ЗУТ, и ако бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на ЗУТ. При установена липса на деклариране на оградата, както и несъответствието й с действалата при изграждането разпоредба на чл. 46 ЗТСУ (отм.) и настоящите нормативни изисквания по чл. 48 ЗУТ за разположение на ограда в имота, настоящата инстанция намира, че не са налице материалноправните предпоставки на цитираната норма. Липсата на мотиви в заповедта на административния орган по този въпрос не представлява съществено нарушение на административнопроизводствени правила, доколкото това не освобождава съдът от задължението да изследва този въпрос и такава проверка е извършена в протеклото производство.

Като е приел обжалваната заповед за незаконосъобразна, решаващият съд материалнозаконосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, в полза на ответника следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лв., съобразно представени договор за правна защита и съдействие и списък с разноските по чл. 80 ГПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 281/02.04.2021 г. по адм. д. № 1163/2020 г. на Административен съд – Пазарджик.

ОСЪЖДА Ф. Б. от гр. Пазарджик, [адрес], да заплати на община Септември направените пред касационната инстанция разноски в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лв.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Таня Радкова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Севдалина Червенкова

/п/ Анелия Ананиева