Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на първи ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т. Р. ЧЛЕНОВЕ:МАРТИН АВ. В. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Рая Бончеваизслуша докладваното от председателяТ. Р. по адм. дело № 6139/2021 Производството е по чл. 208 и следващите АПК.

Образувано е по касационна жалба на кмета на район „Централен“, община Пловдив, чрез неговия пълномощник срещу решение № 786/16.04.2021 г. по адм. дело № 2387/2020 г. на Административен съд - Пловдив. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Иска неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което да се отхвърли жалбата срещу издадения от него административен акт.

Ответникът Л. П., чрез своя процесуален представител в писмен отговор намира касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на направените разноски по делото. Ответникът Т. В. не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведеното основание за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Л. П. срещу заповед № РД-18-1003 от 12.09.2018 г. на кмета на район „Централен“, община Пловдив, с която е одобрен работен устройствен план (РУП) с обхват УПИ VII-670, кв. 397 по плана на „Старинна градска част“, гр. Пловдив, ПИ с идентификатор 56784.519.550 по КК на гр. Пловдив, както следва УПИ VII-670 с ново ниско застрояване, свободно застрояване с УПИ X-673, УПИ IX-675, УПИ VI-669 и свързано застрояване с УПИ VIII-672 при посочени плътност, интензивност, застрояване и етажност.

С обжалваното решение съдът е отменил административния акт.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган и в изискуемата за това писмена форма, но при неправилно приложение на материалния закон и допуснати нарушения на административната процедура. В заповедта липсват фактически и правни основания за издаването й, като не се установява и какви са предвижданията на действащия ПУП. Не са налице условията на чл. 113, ал. 1-2 ЗУТ, предвиждащ съставяне на работен устройствен план за ограничена част от територията въз основа на действащия подробен устройствен план по чл. 110, ал. 1, т. 1-3 ЗУТ или едновременно с него, както и по искане на възложителя за конкретизиране на действащия подробен устройствен план само при условията на чл. 36 или при свързано застрояване в повече от два урегулирани поземлени имота. Разпоредбата е неприложима, доколкото с процесната заповед се предвижда ново застрояване в имота, а освен това не е налице и свързано застрояване в повече от два урегулирани поземлени имота по смисъла на посочената норма, тъй като такова е установено само между УПИ VII-670 и УПИ VIII-672. Проектът не отговаря на изискванията на чл. 113, ал. 4 ЗУТ и чл. 62, ал. 3 Наредба № 8/14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Според посочените разпоредби графичните материали към РУП следва да съдържат допълнително геодезическо заснемане на поземлените имоти и съществуващите сгради разположението и очертанието на сградите, минималните разстояния между тях и до имотните граници и през улица, необходимите силуети, изясняващи: максималните височини на сградите и билата им в абсолютни коти; броя на етажите; формата и наклона на покривите и архитектурната връзка между сградите с оглед на правилното архитектурно-пространствено оформяне, които условия не са изпълнени. Преди изработването на РУП не са ползвани и необходимите изходни данни – кадастрална и специализирани карти, извадка от действащия ПУП за съответната територия и задание на възложителя. Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК един от задължителните реквизити на административния акт е посочването на фактическите и правни основания за издаването му. В случая такива не са изложени от административния орган. Липсата на такива представлява съществено нарушение на изискванията за форма, което води като правна последица и до отмяната на обжалвания акт като процесуално незаконосъобразен.

В случая, правилно решаващата инстанция е обосновала извод и за материална незаконосъобразност на административния акт, тъй като не са изпълнени условията на чл. 113, ал. 2 ЗУТ, визиращи съставяне на такъв работен план по искане на възложителя за конкретизиране на действащия подробен устройствен план само при условията на чл. 36 или при свързано застрояване в повече от два урегулирани поземлени имота. Не намира приложение разпоредбата на чл. 36 ЗУТ, според която с цел запазване на заварени годни сгради се допуска в работните устройствени планове фактическото разположение на заварените сгради да не отговаря на изискващите се разстояния, ако сградите са масивни и имат трайност най-малко още 25 години или са обекти на културно-историческото наследство по смисъла на Закона за културното наследство, като в тези случаи изискващото се разстояние между заварените сгради и предвидените с плана сгради в съседните урегулирани поземлени имоти може да бъде намалено най-много с една трета, като линиите на застрояване се установят в съответствие с разположението на заварената сграда. С издадения РУП не само се предвижда ново застрояване, а и същото обхваща свързано застрояване само между два имота - УПИ VII-670 и УПИ VIII-672. Третият имот УПИ X-673 не е включен в свързаното застрояване, въпреки разположението на новопредвидената сграда по имотната границата с него, доколкото липсват предвиждания за покривана на калкан на сградата. Проектът не отговаря и на изискванията на чл. 113, ал. 4 ЗУТ и чл. 62, ал. 3 Наредба № 8/14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове, изискващи такъв проект да съдържа допълнително геодезическо заснемане на поземлените имоти и съществуващите сгради.

Отделно от изложеното от решаващия съд, административният акт е незаконосъобразен и предвид определените с него устройствени показатели за зона „Жм“ плътност на застрояване 67%, коефициент на интензивност на застрояване Кинт – 2 и минимална озеленена площ – 30%, при нормативно определени такива по Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони плътност на застрояване до 20-60%, интензивност на застрояване Кинт – 0.5-1.2 и необходима озеленена площ – 40-60%. Доколкото в действащия ПУП-ПЗР няма определена зона „Жм“, а съгласно ОУП е определена зона „Ткин“, определянето с РУП на зона „Жм“ за урегулирания поземлен имот също е в противоречие на общия устройствен план. В този смисъл е и заключението на вещото лице по приетата по делото без възражения съдебно-техническа експертиза.

Предвид изложеното, като е приел обжалвания административен акт за незаконосъобразен, решаващият съд е приложил материалния закон правилно. Спрямо обжалваното решение не е налице твърдяното в касационната жалба основание за отмяна и решението като валидно, допустимо и материално законосъобразно следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба - Л. П. следва да се присъдят своевременно претендираните разноски, представляващи такива за адвокатско възнаграждение в размер на 1080 /хиляда и осемдесет/ лв., съобразно представен договор за правна защита и съдействие от 18.05.2021 г. и списък с разноските по чл. 80 ГПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 786/16.04.2021 г. по адм. дело № 2387/2020 г. на Административен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА община Пловдив да заплати на Л. П., ЕГН [ЕГН], направените пред касационната инстанция разноски в размер на 1080 лв. /хиляда и осемдесет лева/.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Таня Радкова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ М. А. п/ Славина Владова