№ 673

София 02.11.2010г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Ц. Г. Ч: М. И.

ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

при участието на секретаря А. Б.

в присъствието на прокурора,

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 289 по описа за 2010г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл.307 ал.2,във вр. с чл.303 ал.1 т.5 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената от Е. И. С. от[населено място] молба с вх.№ 15681 от 2.12.2009г. за отмяна на решение № 67 от 20.07.2009г. по гр. д.№ 1044 по описа за 2008г. на Окръжен съд С. З,с което е уважен иск с правно основание чл.87 от ЗЗД,като е развален поради виновно неизпълнение на поетите задължения от приобритателите-ответници по делото договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с н. а.№ 144 т.ХІ д.№ 3255/93г. на РС С. З,с който К. И. С. е прехвърлила на сестра си Е. И. С. и нейния съпруг С. А. В. следния свой недвижим имот:апартамент, находящ се в[населено място] [улица],на първия етаж от източната страна на двуетажна четири фамилна жилищна сграда, със застроена площ от 70 кв. м.,състоящ се от две стаи, кухня, ниша и клозет, ведно с две избени помещения и едно таванско помещение, както и от съответните идеални части от общите части и от правото на строеж, срещу поетото от Е. И. С. задължение да поеме гледането и издръжката на сестра си, като й осигури всичко необходимо за ежедневието й, а при болест и немощ да полага всякакви грижи за нея до край на живота й.

Посоченото в молбата за отмяна основание по чл.303 ал.1 т.5 от ГПК е мотивирано с твърдение за това, че молителката е била лишена от възможност за участие в делото и не е била надлежно представлявана в нарушение на установените правила за призоваване.Тезата й е, че е следвало да бъде призована по реда на чл.48 от ГПК,вместо приложения от съда способ по чл.47 от ГПК.Отделно –заявява, че е упълномощила лице /адвокат/,който да я представлява и чрез който е могла да бъде уведомявана.

Срещу подадената молба е постъпил писмен отговор, по смисъла на чл.306 ал.3 от ГПК,с който се оспорва основателността й.И. становище е, че правилно страната е била призовавана по реда на чл.47 от ГПК,тъй като същата има регистриран постоянен и настоящ адрес, а редът по чл.48 от ГПК се прилага само в случаите, когато ответникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес.

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане, изразените становища и доказателствата по делото, намира молбата за неоснователна по следните съображения:

Настоящата молителка Е. И. С.,ответник в производството по гр. д.№ 1044 по описа за 2008г. на СтЗОС,е била призована по реда на чл.47 от ГПК-чрез залепване на уведомление на вратата, тъй като не е била намерена на посочения адрес.Изпратеното на посочения по делото адрес съобщение е било върнато с отбелязване: ”адресът е търсен от 3.12.до 11.12.2008г.На оставените съобщения никой не се отзовава.Адресатът е в чужбина за неопределено време-сведение от съсед ап.1-Г. Д. Д.”.Съдът е изискал справка за постоянен или настоящ адрес, която е получена на 13.12.2008г.Видно от същата – призоваваното лице е с регистриран постоянен и настоящ адрес, съвпадащ с посочения по делото-[населено място] [улица] ет.2 ап.4. При тези факти - правилно съдът-със свое разпореждане от 19.12.2008г. е постановил:” Книжата да се връчат и/или залепят на посочения постоянен и настоящ адрес”/което е направено на 19.01.2009г./,като междувременно е направил пореден опит да призове лицето на посочения адрес. На 5.01.2009г. съобщението отново е върнато с отбелязване:”Адресатът е в чужбина за неопределено време.Сведение съсед ап.3 –Н. П.”. След изтичането на законоустановения двуседмичен срок /съгласно чл.47 ал.2 от ГПК/съдът е пристъпил към назначаването на особен представител съобразно разпоредбата на чл.47 ал.5 от ГПК.Такъв е бил назначен на 9.03.2009г. Едва след назначаването му - съдът е пристъпил към изпълнение на задълженията си по чл.131 и сл. от ГПК-проверка на допустимостта на иска, изпращане на препис от исковата молба на противната страна, изчакване на отговор, доклад, произнасяне по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата и всички останали действия във връзка с разглеждане и решаване на спора.Назначеният особен представител е участвал във всички фази на процеса, изразявал е становище, участвал е при събирането на доказателствата/чрез разпит на свидетелите/ и е устоявал защитната позиция на ответната страна.

При тези факти и с оглед изцяло съобразеното с разпоредбите на чл.47 от ГПК поведение на съда, настоящият съдебен състав намира за неоснователна тезата на молителката за това, че вследствие на нарушаване на правилата за призоваване е била лишена от възможност за участие в делото и че не е била надлежно представлявана.Неправилно е твърдението й, че приложимият ред за призоваване – в случая е бил този по чл.48 от ГПК.Уведомяването чрез публично обявление се прилага в случаите, когато ответникът при завеждане на делото няма регистриран постоянен или настоящ адрес.В конкретния случай - искът е бил заведен на 21.10.2008г.,а към 15.12.2008г. е било удостоверено по надлежния ред, че ответникът Е. И. С. има регистриран от 8.05.2006г.-и настоящ, и постоянен адрес.В този случай-редът за уведомяване е този, който е приложен от съда.

Освен горното-следва да се посочат и още два довода:

Първо-в случая е неприложим способа за уведомяване по чл.46 от ГПК - чрез връчване на друго лице, тъй като единственото лице, което е установено, че живее на регистрирания постоянен и настоящ адрес на ответницата Е. И. С.-[населено място] [улица] е нейната сестра - К. И. С.,която като насрещна страна на адресата/по смисъла на чл.46 ал.2 от ГПК/ е с противоречиви на ответницата интереси и не може да получава съобщения за нея, а останалите съседи –видно от отразяванията по изпратените съобщения - не са изразили съгласие да приемат съобщението по смисъла на чл.46 ал.1 от ГПК.

Второ - молителката не представи доказателства, от които да се установява, че съдът е бил уведомен или че на него му е било известно, че на 15.05.2009г./т. е. след като съдът вече е бил назначил на 9.03.2009г. особен представител на страната/-ответницата Е. И. С. е упълномощила лице с право да „посещава”всичките й имоти и „проверява състоянието и ползването им”,като за целта я „представлява и подписва където е нужно”.Освен, че е спорно, че с така даденото пълномощно –упълномощеният може да се легитимира като съдебен адресат на страна, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, по смисъла на чл.40 от ГПК,то се представя едва с настоящата молба за отмяна.Тъй като съдът е този, върху когото тежи задължението за уведомяване на страните по делото, за да се преценя приложимостта на способа по чл.40 от ГПК - е следвало той да бъде уведомен за наличието на такова пълномощно, а за такова уведомяване няма доказателства.

С оглед на горното, настоящият съдебен състав намира, че не е допуснато нарушение на съответните съдопроизводствени правила, страната не е била лишена от възможност за участие в делото и е била надлежно представлявана от назначения й от съда особен представител.

Пред вид изложеното и като счита, че не е налице посоченото основание за отмяна на постановения съдебен акт по чл.303 ал.1 т.5 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. И. С. със съдебен адрес:[населено място] [улица] вх.”юг”кантора № 3-адвокат Й. за отмяна на решение № 67 от 20.07.2009г. по гр. д.№ 1044 по описа за 2008г. на Окръжен съд С. З.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.