Образувано е по касационна жалба на началника на Митница В., чрез юрк.. С, против решение №2381/12.11.2015 г. по адм. дело №589/2015 г. на Административен съд – Варна. С доводи за незаконосъобразност и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК, се иска отмяна на решението със законните последици.

О. [],със седалище и адрес на управление [населено място] не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК,а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд-Варна е отменил като незаконосъобразно решение от 12.02.2015г. към [ЕАД] на началник на Митница В., с което е увеличена митническата стойност на декларираните стоки по позиции 1, 2, 3, 7, 11 и е определен допълнителен ДДС за плащане в размер на 6092,47 лв. Прието е от фактическа страна, че на 29.01.2015г. в отдел „Митническо оформяне” при Митница В. са представени документи за поставяне под режим „допускане за свободно обращение на стоки: плат; облекла, допълнения към облекла; обувки и др.,с декларатор и получател на стоките [фирма],оформено е [ЕАД]с обща фактурна стойност 7585.02€. След осъществен документен контрол на ЕАД, въз основа на база данни за приети митнически стойности за сходни стоки с произход Турция е изготвена служебна бележка №32-17304/29.01.2015 г. от служител в отдел „Тарифна политика” за декларирани и приети митнически стойности на сходни стоки с произход Турция за периода 28.10.2014 г. до 28.01.2015 г. [фирма] е уведомено за проверката и му е изискана допълнителна документация по реда на чл.178, §4, трето тире във връзка с чл. 181а, § 1 от Регламент (ЕИО) 2454/93 с писмо с изх.№32-17545/30.01.2015г., каквато не е представена. Изпратено е и надлежно уведомление по чл. 19, ал.4 от ЗМ и чл.181а, §2 от Регламент (ЕИО) 2454/93г. - писмо №32-22783/09.02.2015г. Обсъдено е заключението на приетата без оспорване експертиза по делото, от която се установява, че реално платената от [фирма] към изпращача [фирма] цена е 7585,02 евро и съвпада с договорената цена на описаните в ЕАД стоки. При тези фактически установявания, административният съд е приел от правна страна, че с обжалваното решение в нарушение на чл.35 ЗМ и при липса на условия за прилагане на чл.30, §1 и §2, б."б" от Регламент /ЕИО/ №2913/92 на Съвета, респ. чл.36, ал.2, т.2 от ЗМ, е определена митническата стойност на внесените в България от Турция стоки по [ЕАД] при условията на чл.36, ал.2, т.2 от ЗМ.

Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно.

По делото са представени доказателства, обсъдени и от приетата без оспорване експертиза, сочещи на договорната стойност на внесените стоки, поради което определянето й по реда на чл.30, §1 и §2, б."б" от Регламент /ЕИО/ №2913/92 г., респ. чл.36, ал.2, т.2 от ЗМ, е неприложим. В случая е приложим режима, визиран в чл.35 от ЗМ, тъй като договорната стойност на внесените от Турция стоки е определяема, на база описаните доказателства и тези за извършено реално плащане. Не е съобразено и обстоятелството, че договора за продажба на движими вещи е неформален договор, за който писмената форма не е задължителна, а издадената фактура има доказателствена стойност за осъществената между страните по нея сделка /доставка/.

Правилни са и изводите за липса на мотиви в обжалваното решение за прилагане реда по т.2,ал.1 на чл.36 от ЗМ,с оглед изискването при невъзможност за определяне на митническата стойност по чл. 35, да се приложат последователно залегналите в ал. 2, т. 1 - 4,чл.36 от ЗМ критерии.

Обоснован е и извода за допуснато нарушение на реда по чл.74,ал.3 от ППЗМ за определяне на митническата стойност въз основа на сходни стоки, тъй като в служебната бележка, изготвена от „Тарифна политика“ е визиран само по един ЕАД за отделния вид внесена стока по процесното ЕАД,т. е.липсват установявания за „по-ниската” договорна цена на сходни стоки.

Предвид изложеното обжалваното решение като законосъобразно следва да се остави в сила, а касационната жалба – без уважение като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №2381/12.11.2015 г. по адм. дело №589/2015 г. на Административен съд – Варна . РЕШЕНИЕТО е окончателно.