Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс „АПК“.
Образувано е по касационна жалба от М. С. Т. от [населено място], против решение № 3/05.02.2016г., постановено по адм. дело № 499/2015г. по описа на Административен съд – Русе, което се счита неправилно и незаконосъобразно, настоява се за отмяната му.
В съдебното заседание касационният жалбоподател се явява лично, поддържа жалбата по съображенията, подробно изложени в нея и в писмена защита.
Ответникът – Кмет на [община], редовно и своевременно призован, не се явява и представлява, не е депозиран отговор по жалбата, или становище по основателността й.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
За да се произнесе, Върховният административен съд, Второ отделение, съобрази следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, процесуално е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на М. Т., против заповед № РД-01-2599/07.10.2015г. на Кмета на [община] /постановена в условията на заместване, видно от приложена заповед/, с която е наредено на жалбоподателя, в качеството му на извършител, да премахне незаконен строеж: “приобщаване на част от сметопровод към кухнята на апартамент“, находящ се в ПИ с адмнистративен адрес: [населено място], [улица], [адрес], присъдени са и разноски в полза на ответната община. Прието е от фактическа и правна страна, че процесният строеж е незаконен, от четвърта категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 4, б.“д“ ЗУТ и чл. 9, ал. 2 от Наредба № 1/2003г., осъществен от жалбоподателя през 1983г., който по вида си представлява преустройство, извършено чрез приобщаване към кухненския бокс на жилището на част от сметохранилище – обща част на сградата, извършено без изразено съгласие на етажните собственици, без одобрен проект и разрешение за строеж, за който е постановен отказ на Главния архитект на община-Р. за узаконяване на основание § 127,...