Производството е по чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Общински приходи " към направление „Финанси и стопанска дейност“ при Столична община, чрез процесуален представител, против решение по адм. д.№ 9221/2015 г. по описа на Административен съд –София-град, с което е отменен АУЗ № 17МДТ – 2600 -50 / 3.04.2015 г. по чл. 107, ал. 3 от ДОПК. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че първоначално имотът, придобит чрез апортна вноска, е деклариран на 17.09.2009 г. като нежилищен, но е отдаден под наем като жилищен на 1.09.2009 г. Макар да е налице законова възможност за корекция на обстоятелствата в декларацията, в случая това не е спазено. За да постанови решението съдът се е позовал на втора декларация за имота от 30.06.2010 г., в която имотът е деклариран като жилищен, но след 2-месечния срок и без да е доказана промяната. По делото няма спор за предоставяне на услугите, а само относно размера на ТБО. Промени в подадената декларация се извършват с нова декларация, но подадената след изтичане на срока по чл. 104, ал.1 от ДОПК не пораждат правни последици. Доказателствената тежест е на търговското дружество, което иска да черпи благоприятни за себе си правни последици. Имотът е отдаден под наем с договор от 18.11.2013 г. на [фирма] за жилищни нужди, каквито то не може да има, защото законът има предвид жилищни нужди на физически лица. Освен това договорът за наем е неизвестно за органите по приходи обстоятелство, когато е издаден административният акт. Видът на имота - вилна сграда, не определя автоматично принадлежността му към жилищните имоти. Жалбоподателят посочва, че съдебната експертиза е установила статута на имота по административни документи...