Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, [населено място], [улица] срещу Решение № 3803 от 01.06.2015 г. на Административен съд, С. град, постановено по административно дело №1839/2015 г.
С обжалваното решение съдът отхвърлил иска на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор за обявяване на нищожност на решение от 15.09.2011 г. на Софийски районен съд, постановено по административно-наказателно дело №15042/2010 г., с което е отменено издадено от него наказателно постановление №Р-10-316 от 14.10.2010 г., с което на [фирма] е наложено административно наказание „имуществена санкция“ и осъдил Комисията за финансов надзор да заплати разноски по делото. І. Становища на страните:
1. Касационният жалбоподател - заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът приел, че разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 7 АПК е приложима само досежно съдебно решение, по отношение на което не е упражнен инстанционен контрол, без да отчете факта, че при касационното обжалване на решението на районния съд Административен съд, С. град, не извършил служебна проверка за валидността на съдебното решение. Това е видно от съдържанието на Решение №1031, в което липсват изводи относно валидността на обжалваното първоинстанционно решение.
Сочи, че визираното в чл. 218, ал. 2 АПК задължение на съда не значи, че то е изпълнено и действително проверката е извършена. Счита, че правото да се иска обявяване на нищожността на съдебното решение не е преклудирана с оглед на субсидиарното приложение на ГПК (Г. П. К.). Залегналият в ГПК (Г. П. К.) принцип, че може да се иска обявяване на нищожност на влезли в сила съдебни актове безсрочно, не изхожда от това, че от най-тежките пороци могат да страдат само необжалваните или необжалваемите съдебни решения, но и тези, които са преминали инстанционна проверка. Пороците на съдебните решения не престават да бъдат пороци само, защото в закон е предвидено, че съдът, при обжалване на решенията, следва служебно да следи за тяхната валидност.
Счита за неправилен извода на съда, че наведените в исковата молба доводи се отнасят до допустимостта, не до нищожността на съдебното решение. Счита, че едно недопустимо съдебно решение може да страда и от пороци, които водят до неговата нищожност. Решението на районния съд е недопустимо, защото съдът се произнесъл по недопустима жалба – срещу влязло в сила наказателно постановление, тъй като съгласно чл. 320, ал. 4 от Кодекса за застраховането (КЗ отм. ) процесното наказателно постановление, издадено на основание чл. 317а, ал. 1 КЗ отм. , не подлежи на обжалване пред съд. С оглед на това налице е липса на правораздавателна компетентност на съда, което води до нищожност на постановеното решение.
Сочи, че нито един съд до сега не се е произнесъл по валидността на съдебното решение от 15.09.2011 г., поради което искът е основателен. Касаторът се представлява от служител с юридическо образование М. Г. С.-Ц..
2. Ответникът по касационната жалба – [фирма], счита същата за неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Излага подробно фактите по делото, прави анализ на съдебното решение, обявяването на чиято нищожност се иска, и на Решение №1031 и сочи, че валидността на съдебното решение, чиято нищожност се иска съдът да обяви, е потвърдено с Решение №1031 на Административен съд, С. град. Счита, че изчерпването на инстанционната съдебна проверка преклудира правото нищожността на съдебния акт да бъде предявена чрез иск по чл. 128, ал. 1, т. 7 АПК. С оглед на предмета на касационната проверка, съгласно чл. 218, ал. 1 и 2 АПК, съдът служебно се произнася по валидността на съдебното решение. След като съдът служебно се произнесъл по валидността на съдебното решение следва, че такъв порок не е установен. А съгласно чл. 223 АПК касационното съдебно решени е окончателно, което значи, че решените с него въпроси не могат да бъдат предмет на последващ контрол.
Без значение за необжалваемостта на касационното решение е обстоятелството дали касационният съд е изпълнил точно задължението си по чл. 218, ал. 1 и 2 АПК и в частност дали е обсъдил в мотивите на решението си валидността на обжалваното първоинстанционно съдебно решение. Неизпълнението на задължението на съда би могло да бъде съществено нарушение на съдопроизводствените правила, но поради необжалваемост на касационното решение, такъв порок не може да доведе до неговата отмяна.
Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.Ответникът се представлява от юрисконсулт Б. А.
3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. В нарушение на чл. 172а АПК и чл. 236, ал. 2 ГПК съдът не обсъдил всички доводи на касатора, изложени в исковата му молба. Основателен е довода за неправилно прието от съда наличие на упражнен инстанционен съдебен контрол, тъй като видно от решение №1031 в него не са изложени мотиви за валидността му. В тази връзка съдът не обсъдил доводите за излизане от пределите на правораздавателната власт. С оглед на това решението е неправилно на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. ІІ. По допустимостта на касационната жалба:
Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. ІІІ. Фактите по делото:
За да постанови обжалваното решение съдът приел от Фактическа страна, че:
1. На 14.10.2010 г., заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, издал наказателно постановление №Р-10-316, с което на основание чл. 317а, ал. 1 КЗ отм. наложил на [фирма] имуществена санкция в размер на 476 900, 00 лв. Санкцията е наложена за установени 23 845 нарушения.
2. На 20.04.2011 г., с определение, постановено по административно-наказателно дело №15042/2010 г., Софийски районен съд, прекратил съдебното производство образувано по жалба на [фирма] срещу наказателно постановление №Р-10-316 на основание чл. 320, а. 4 КЗ – забрана за съдебно обжалване на наказателните постановления по чл. 317а, ал. 1 КЗ отм. .
3. На 29.06.2011 г., с Определение №3616, постановено по касационно административно-наказателно дело №4995/2011 г., Административен съд, С. град, отменил определението от 20.04.2011 г. и върнал делото на районния съд за продължаване на съдебното производство. Съдът приел, че чл. 320, ал. 4 КЗ отм. в случая е неприложим.
4. На 15.09.2011 г., с решение, постановено по административно-наказателно дело №15042/2010 г., Софийският районен съд отменил наказателно постановление №Р-10-316. Мотивите на съда са, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при нарушение на материалния закон – нарушен е принципът на законоустановеност на административното наказание, т. е. всяко нарушение да бъде обвързано с конкретна санкция, тъй като е наложено едно общо наказание за всички 23 845 твърдяни нарушения, като е без значение дали общата сума е сбор от отделните санкции.
5. На 15.02.2013 г., с Решение №1031, постановено по касационно административно-наказателно дело №9611/2012 г., Административен съд, С. град, оставил в сила решението на районния съд. В мотивите съдът приел, че допустимостта на съдебното обжалване е установена с Определение №3616 и се подкрепя от Решение №1 от 01.03.2012 г. на Конституционния съд, по конституционно дело №10/2011 г., от правото на достъп до съд, гарантирано от чл. 47, 48 и 52 от Х. на основните права на Европейския съюз и от чл. 6 и 13 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ). С оглед на това съдът изрично приел, че разпоредбата на чл. 320, ал. 4, предложение 2 КЗ отм. е изрично отменена. Съдът изложил подробни мотиви досежно съответствието на съдебното решение с материалния закон.
6. На 24.07.2013 г. заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, подал до Софийски районен съд искова молба с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК и петитум съдът да прогласи нищожността на решение от 15.09.2011 г. по административно-наказателно дело №15042/2010 г.
7. На 07.10.2013 г. с определение, постановено по гражданско дело №31375/2013 г., Софийски районен съд прекратил съдебното производство по искова молба, подадена от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ на основание чл. 270, ал. 2 ГПК и с петитум прогласяване на нищожността на решение от 15.09.2010 г. на Софийския районен съд, постановено по административно-наказателно дело №15042/2010г., и изпратил делото по подсъдност на Административен съд, С. град.
8. На 22.05.2014 г., с Определение №10881, постановено по гражданско дело №152/2014 г., Софийски градски съд потвърдил определението от 07.10.2013 г. на Софийски районен съд.
9. На 27.11.2014 г., с Определение №866, постановено по частно търговско дело №3389/2914 г., Върховният касационен съд не допуснал касационно обжалване на Определение №10881.
10. На 14.01.2015 г., с Определение №172, постановено по административно дело №12153/2014 г., Административен съд, С. град, подигнал препирня за подсъдност.
11. На 26.02.2015 г., с Определение №10, постановено по административно дело №16/2015 г., смесен състав на Върховния административен съд и на Върховния касационен съд постановил, че компетентен да се произнесе по иска е Административен съд, С. град. ІV. Първоинстанционното съдебно решение:
При така установените факти съдът приел от правна страна, че предявеният иск е допустим – предявен от активно легитимирано лице срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за него. Приел, че искът е неоснователен. Решението на районния съд по чл. 63, ал. 1 ЗАНН подлежи на касационен контрол пред административния съд като производството е по реда на Административнопроцесуалния кодекс. О. подробно правомощията на касационната инстанция и изрично посочил задължението на касационния съд, с оглед на чл.218, ал. 2 АПК, да извърши контрол за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон на съдебното решение. Изрично посочил, че съдебното решение, чието обявяване за нищожност се иска, е постановено след задължително за районния съд отменително определение, както и че последващият инстанционен контрол е извършил проверка и за валидността на съдебния акт.
Приел, че съдебният акт е издаден от надлежен съдебен състав, в писмена форма и е подписан. Той е в пределите на правораздавателната власт на съда и в съответствие с дадените му задължителни указания от горната инстанция досежно допустимостта на съдебното производство. Приел, че наведените доводи се отнасят до допустимостта, не до нищожността на съдебното решение, която обаче се проверява по реда на инстанционния контрол. Въз основа на това направил извод за неоснователност на иска и го отхвърлил.
Съдебното решение е недопустимо.
V. По съществото на спора:
Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Доводите, които излага в подкрепа на твърдяния порок са свързани с липсата на мотиви на касационното решение №1031 досежно валидността на определението от 15.09.2010 г. и с характера на порока неподведомственост на спора на съда.
Преди да се произнесе по правилността на съдебното решение, съдът, с оглед на задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, е длъжен да провери валидността и допустимостта на обжалваното Решение №3803.
1. По валидността на обжалваното Решение №3803:
За да бъде едно съдебно решение невалидно, т. е. нищожно, е необходимо да е постановено от незаконен състав, да са нарушени пределите на правораздавателната власт на съда и изискванията за форма на решението, както и когато не може да се изведе чрез тълкуване волята на правораздавателния орган поради неразбираемостта на съдържанието на акта.
Решение №3803 е постановено от законен състав. Съдът е бил сезиран с иск по чл. 128, ал. 1, т. 7 АПК. Съгласно чл. 164 АПК административният съд разглежда делото в състав от едни съдия. В случая делото е разгледано от един съдия. Съдебното решение е постановено от съдията, който участвал в съдебното заседание, в което е завършило разглеждането на делото – чл. 235, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК.
Решение №3803 е постановено в искана от закона писмена форма и е подписано от съдията.
Решение №3803 е постановено и в пределите на правораздавателната власт на съда. Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 7 АПК на административния съд са подведомствени исковете за обявяване на нищожност на съдебно решение, което е постановено от административните съдилища. В случая, предмет на иска по чл. 128, ал. 1, т. 7 АПК е обявяването на нищожността на решение от 15.09.2011 г. на Софийски районен съд, но постановено по реда на чл. 59 от ЗАНН (ЗАКОН ЗЗД АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ) (ЗАНН), които решения, с оглед на чл. 63, ал. 1 АПК подлежат на касационно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс от административните съдилища. Подведомствеността на спора на Административен съд, С. град, е определена с Определение №10 от 26.02.2015 г. на смесен състав на Върховния касационен и Върховния административен съд.
С оглед на горното обжалваното Решение №3803 е валидно.
2. По допустимостта на обжалваното Решение №3803:
За да бъде едно съдебно решение допустимо трябва да е постановено при наличие на процесуалните предпоставки за допустимост на съдебното производство и при липса на процесуални пречки за неговото разглеждане.
В случая съдът е сезиран с иск по чл. 128, ал. 1, т. 7 АПК. При липсата на изрична разпоредба в Административнопроцесуалния кодекс досежно процесуалните предпоставки за правото на иск и в съответствие с чл. 144 АПК съдът следва да прецени допустимостта на иска с оглед на установеното в ГПК (Г. П. К.). С оглед на това процесуалните предпоставки за допустимост на иска са: а) за ищеца да е налице правен интерес от търсената с иска защита; б) искът да е предявен от надлежна страна; в) ищецът да е процесуално правоспособен; г) спорът да е подведомствен на съда.
Тези предпоставки в случая са налице. За ищеца, с оглед на твърдяното в исковата молба и при отчитане на факта, че е издател на наказателното постановление, отменено със съдебното решение, чиято нищожност се иска съдът да обяви, е налице правен интерес от предявяване на иск за обявяване на нищожността на съдебното решение от 15.09.2011г. С оглед наличието на правен интерес от предявяване на установителния иск касаторът е и надлежна страна. Той е и процесуално правоспособен, тъй като процесуалната правоспособност за органа възниква по силата на закона и в съответствие с материалната му правоспособност. Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 7 АПК спорът е подведомствен на съда.
Налице е обаче процесуална пречка за допустимост на съдебното производство. Установителният иск за обявяване на нищожността на едно съдебно решение безспорно е правно средство за защита срещу нищожни решения и като такова не е ограничено със срок. Но то е средство, което може да бъде упражнено само тогава, когато правният субект не е упражнил правото си на инстанционен контрол на съдебното решение, чието обявяване на нищожност се иска или когато съдебното решение, чиято обявяване на нищожност се иска не подлежи на инстанционен контрол, т. е. само тогава, когато въпросът за нищожността на съдебното решение не е бил предмет на съдебен контрол. Тогава, когато въпросът за нищожността на съдебното решение вече е бил предмет на съдебен контрол е налице абсолютна процесуална пречка за допустимост на иска по чл. 128, ал. 1, т. 7 АПК, защото има влязло в сила съдебно решение, което е разрешило със сила на пресъдено нещо спора относно валидността на съдебното решение – чл. 299, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК.
Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, приложим съгласно чл. 63, ал. 1 ЗАНН в касационното производство по обжалване на съдебно решение, постановено по реда на чл. 59 и 61 ЗАНН, съдът служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение с материалния закон. С оглед на това правомощието на съда в касационното производство включва задължителна проверка за валидност на обжалваното съдебно решение.