Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма], с ЕИК[ЕИК], чрез адв. Т. Ф, срещу Решение № 2210 от 13.11.2015 г., постановено по адм. д. № 568 по описа на Административен съд – Пловдив (АСПв) за 2014 г., 5 състав. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на [фирма] срещу Разрешително за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения № 31510435 от 05.12.2013 г. от каптиран извод „Балдаран“, издадено от директора на Басейнова дирекция за управление на водите в източнобеломорски район с център П. (БДУВИБР – център П.) и [фирма] е осъдено да заплати БДУВИБР – център П. сума в размер на 300,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, а на [фирма] (с предишно наименование [фирма]) - съдебни разноски в размер на 450,00 лв.

В жалбата се твърди, че решението предмет на контрол е неправилно. Поддържа се становище, че съставът на АСПв не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, а е цитирал, без да анализира, само тези, които подкрепят застъпената в решението теза. В това число не е коментирал заключението на приетата по делото съдебна експертиза досежно установеното, че липсва работещ водомер на извора и изводите му във връзка с въпрос № 4 към експертизата. Съдът не е обсъдили в решението двата основни спорни въпроса по делото: 1. Налице ли са достатъчно свободни количества вода от КЕИ „Балдаран“ за предоставяне на [фирма] по обжалваното разрешително за водоползване и 2. Налице ли е нарушение на българското и европейското законодателство при допускане на пазара на изворна вода от един и същи източник под повече от едно търговско наименование. Неправилно е тълкувал нормите на българското и европейското законодателство, които касаят бутилирането и пускането на пазара на изворна вода, добивана от един и същи водоизточник, за което касаторът излага конкретни съображения. По подробно...