Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по подадена касационна жалба от Председателя на Общински съвет П. срещу Решение № 1079 от 18. 06. 2015 г. по административно дело № 575/ 2015 г. по описа на Административен съд Бургас (АС Бургас). В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно и неправилно, постановено при съществено нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

Счита се за неправилен изводът на съда, че решението не намира опора в правомощията на Общински съвет, изброени изчерпателно в нормата на чл.21 от ЗМСМА. Посочва се правомощието в разпоредбата на чл.21, т. 23 от ЗМСМА, според която общинският съвет решава и други въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи. Намира действията на кмета на общината по строителство и ремонт на обекти общинска собственост за форма на разпореждане с общинско имущество, което води до правомощието на общински съвет по чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА да определя конкретни правомощия на кмета на общината във връзка с управление и разпореждане с общинско имущество. Моли за отмяна на решението на АС Бургас като незаконосъобразно и да се остави в сила т.25.5 от Решение № 625/ 16. 02. 2015 г., прието с Протокол № 050/ 16.02. 2015 г. на Общински съвет П..

Ответникът - Кмета на [община] редовно призован не изпраща представител и не ангажира становище по делото.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че общинският съвет няма материално - правна компетентност да приема решения, с които да регулира съдържанието на договорите, възложител по които е общината. Според него в постановеното решение на общинския съвет не е посочено нито фактическото нито правното основание, поради което законосъобразно е отменено.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба...