Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез упълномощения юрисконсулт Д. Д, срещу Решение № 3443 от 22.05.2014 г., постановено от Административен съд София – град (АССГ), второ отделение, 25 състав, по адм. д. № 9532/2013 г., в частта, с която по жалба на Н. А. Я., е отменено Уведомително писмо с изх. № 02-200-6500/2651 от 31.07.2013 г. (УП), издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която са му наложени санкции за бъдещ период в размер на 2768,73 лв. по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), на основание чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор (Регламент № 1122/2009).
В касационната жалба се поддържа, че решението е необосновано – касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. трето АПК. Неправилно според касатора, съдът е съобразил заключението на съдебно-техническата експертиза (СТЕ), доколкото недопустимо било с нея да се изменя заповедта на министъра на земеделието и храните, която не е предмет на съдебното производство, има характер на общ административен акт и Я. не е подал възражение. Иска отмяната на Решение № 3443 от 22.05.2014 г. в обжалваната част. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от юрисконсулт Димитров, с което се иска уважаване на жалбата и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът - Н. А. Я. не се явява, но се представлява от адв.. П в съдебното заседание на 11.05.2015 г., който от негово име оспорва касационната жалба. По същество моли решението на АССГ, в обжалваната част, да бъде оставено в сила. Позовава се на установена в хода на първоинстанционното производство грешка при дешифриране на картата. В съдебното заседание на 13.06.2016 г. Я. не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба от адв.. П, с която се оспорва жалбата и се изразява становище за нейната неоснователност.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт, в обжалваната му част, е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С Решение № 3443 от 22.05.2014 г., постановено от АССГ, второ отделение, 25 състав, по адм. д. № 9532/2013 г. е отхвърлена жалбата на Н. А. Я. срещу спорното УП с изх. № 02-200-6500/2651 от 31.07.2013 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която му е отказано финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2012 г. и е отменено това УП, в частта, с която на Я. са наложени санкции за бъдещ период в размер на 2768,73 лв. по СЕПП, на основание чл. 58 от Регламент № 1122/2009, като оспорващият е осъден да заплати на ДФЗ 100,00 лв. разноски по делото.
Решението в частта, с която жалбата на Я. против спорното УП е отхвърлена в частта, с която се отказва финансиране, е влязло в сила като необжалвано от настоящия ответник по касация.
За да отмени УП в частта, с която са наложени санкции за бъдещ период в размер на 2768,73 лв. по СЕПП на основание чл. 58 от Регламент № 1122/2009, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, доколкото в приложените таблици изчерпателно са изброени всички парцели, по отношение на които са установени недопустими за подпомагане площи и от поясненията към тях могат да бъдат изведени фактическите и правни основания за постановяване на уведомителното писмо, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Въз основа на цялостно изяснена фактическа обстановка съставът на АССГ е направил извод обаче, че в тази част, УП е издадено в противоречие с приложимия материален закон. Въз основа на приетото заключение на СТЕ, съдът е приел за правилен и в съответствие с изричната норма на чл. 58, пар. 2 от Регламент № 1122/2009 крайния извод на административния орган, че цялата заявена от Я. площ за 2012 г. не подлежи на подпомагане, доколкото измерената от вещото лице недопустима за подпомагане площ е повече от 20% от определената площ по смисъла на чл. 2, т. 23 от Регламент № 1122/2009. Тъй като установените с неоспореното заключение на СТЕ площи, които не са в добро земеделско състояние, респективно не подлежат на подпомагане, са под 50%, с аргументи черпени от чл. 58, пар. 3 от Регламент № 1122/2009, съставът на АССГ е отменил като незаконосъобразно УП в частта, с която са наложени санкции за бъдещ период, като издадено в противоречие с материалния закон и с целта на закона. В обжалваната част решението е правилно.
Съдът не е допуснал твърдяното в касационната жалба нарушение и е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон, а направените изводи са обосновани на приетите по делото доказателства и заключението на СТЕ.
Неоснователно се поддържа, че съдът неправилно кредитирал заключението на експертизата, което е изслушано и прието от първоинстанционния съд в съдебното заседание на 07.04.2014 г. В това съдебно заседание е присъствал процесуален представител на настоящия касатор. Видно от съставения за него съдебен протокол, той е имал пасивна позиция и не е участвал в разпита на вещото лице съобразно възможностите, които му предоставя чл. 200, ал. 2, изр. второ от ГПК (Г. П. К.) (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК. Макар да е направил искане за неприемане на заключението по причина, че не се изяснявали причините за разминаването в установените недопустими площи, той не е поставил въпроса за допускане на допълнително или повторно заключение. Тъкмо обратното – изрично е заявил нежелание за ангажиране на такова, а искането му за събиране на други доказателства във връзка с този въпрос е било оставено без уважение. Съдът е изложил съображения за кредитиране на приетата и неоспорена от страните СТЕ и е направил нужното обсъждане на заключението, ведно с останалите доказателства по делото в съответствие с чл. 202 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК. Изводите, до които в заключение съдът е достигнал, не могат да бъдат определени като необосновани, както поддържа касаторът. Съдът се е позовал на заключението на експерта, съгласно което при анализ на изображението от ЦОФК, налично по делото, се установява, че по – голямата част от парцела е допустима за подпомагане, а заети от храсти площи има само в северната част на заявения БЗС, които са с площ от 2,57 ха, тоест останалата площ неправилно е определена като недопустима. В заключение е посочено, че общият размер на недопустимите площи по подаденото от Я. заявление за 2012 г. е 2,57 ха или 23,56 %.
Предвид изложеното, неоснователни за твърденията на касационния жалбоподател за постановяване на необосновано решение, в обжалваната част. Въз основа на цялостно изяснена фактическа обстановка, която настоящият състав възприема, съдът се е произнесъл с правилно решение, в обжалваната му част, което следва да бъде оставено в сила. Прието е от съда, че не следва да бъдат наложени санкции за бъдещ период на Я. поради това, че разликата между декларираната площ и тази, която не е в добро земеделско състояние и съответно не подлежи на подпомагане е по – малко от 50% от установената площ. При това процентно отношение (под 50 %), предвид установеното по делото чрез специални знания, правилно и в съответствие с предписанието на чл. 58 от Регламент № 1122/2009, първоинстанционният съд е отменил наложената санкция за бъдещ период. В спорната хипотеза разликата между декларираните площи и установените, не надвишава 50 % от действително стопанисваните площи, предвид което не е налице основание за налагане на санкция за бъдещ период.
Горното мотивира настоящия състав да приеме, че решението, предмет на контрол, в обжалваната му част, не страда от наведения с касационната жалба порок по чл. 209, т. 3 АПК. Ето защо, в тази част, като валидно, допустимо и правилно постановено следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.
Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3443 от 22.05.2014 г., постановено по адм. д. № 9532 по описа на Административен съд София – град, второ отделение, 25 състав за 2013 г., в обжалваната част. Решението не подлежи на обжалване.