Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Х. П. в качеството му на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – [населено място] при ЦУ на НАП срещу решение № 1060/12.05.2015 г., постановено по адм. дело № 3159/2014 г. по описа на Варненския административен съд в частта, в която е отменен РА № 181401073/06.06.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – [населено място], потвърден в същата част с решение № 474/01.09.2014 г. на същия директор за непризнато преотстъпване на корпоративен данък за 2007 г. в размер на 33 256,06 лв. и за 2008 г. в размер на 3 096,88 лв., както и в частта за установени лихви, определени по реда на чл. 89 ЗКПО съответно за 2007 г. в размер на 360,33 лв., за 2008 г. в размер на 280,70 лв. и за 2009 г. в размер на 181,35 лв. Релевират се оплаквания, че решението в обжалваните му части е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател не е съгласен с изводите на първоинстанционния съд, че е следвало ревизиращите органи да извършат проверка на всички ДМА, закупени през съответните данъчни периоди и да изградят извод, кои от тях не са свързани с основната дейност на дружеството и отговарят на изискванията за преотстъпване на данъка. Жалбоподателят е изложил и оплакване, че неправилно съдът е приел, че не било доказано, че преотстъпеният данък от 2006 г. е инвестиран в закупуване на имота на [улица]. Неправилно според жалбоподателя съдът е приел, че относно преотстъпването на данъка за 2008 г. спорен бил само размера на това преотстъпване, а по отношение...