Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по подадена касационна жалба от К. П. Й. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Ц., срещу решение № 328/04.06.2015 г., постановено по адм. дело № 70/2015 г. на Административен съд – Пазарджик. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяването на друго по съществото на спора. Претендират се присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание, редовно призован касационният жалбоподател се явява лично.
Ответникът по касационната жалба – кмета на [община], чрез процесуалния си представител адв. Ш. в представен по делото отговор на касационната жалба изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. Моли също и за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Редовно призован за съдебно заседание, ответникът по касационната жалба не се явява и не се представлява.
Представителят на Върховната административна прокуратура, дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд – трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
С обжалваното решение Административен съд – Пазарджик, е отхвърлил жалбата на К. П. Й. от [населено място], срещу заповед № 19/06.01.2015 г. на кмета на [община], с която на основание чл. 46, ал. 1 т. 3 вр. ал. 2 от ЗОС (ЗАКОН ЗЗД ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) е наредено да се прекрати Договор за наем № 509 – А/26.05.2000 г. с наемател К. П. Й., с предмет недвижим – частна общинска собственост, а именно масивна едноетажна жилищна сграда с идентификатор 55155.501.1485.1 със застроена площ от 77 кв. м., брой етажи - един, с предназначение жилищна сграда еднофамилна, с адрес на сградата: [населено място], [улица], разположена в застроен поземлен имот с идентификатор 55155.501.1485, номер по предходен план: 179, квартал 3171, парцел VIII, по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК. Съображенията на съда са били, че обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган, при спазване на съответната предписана от закона форма, като при издаването на акта не са допуснати нарушения на материално правните и процесуално правните разпоредби на закона. Приел е също, че административният акт е мотивиран като в мотивите си административният орган е изложил, както фактическите така и правни основания за издаването му. Установил е също, че в хода на административното производство, релевантните за спора факти се подкрепят от събраните в хода на съдебното производство доказателства. Въз основа на това е приел, че жалбата е неоснователна, тъй като по отношение на заповедта не са налице основанията за оспорване по чл. 146 от АПК. Решението е правилно.
При изяснена фактическа обстановка, са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 1 - 8 от ЗОС наемните правоотношения се прекратяват при наличието на конкретно посочени предпоставки, като заповедта за прекратяване на наемните правоотношения се издава при наличието на всяка една от тях, без да се изисква кумулативност и всяка една от тези предпоставки представлява самостоятелно основание за прекратяване на наемното правоотношение.
В решението си административният съд е посочил, че в конкретния случай оспорената заповед е издадена на основание чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗОС, според който, за да бъде прекратено наемното правоотношение, наемателят следва да нарушава „добрите нрави”. Правилно съдът е приел, че моралът най-общо е система от принципи на поведение и отношение към света, сбор от норми и правила, които регулират поведението на членовете на дадено общество. Изводът на решаващия съд, че тези морални норми не са записани и конкретизирани, но от тях следва, че живеещите в един квартал – непосредствени съседи имат право на спокоен начин на живот, респ. наемателят е длъжен да спазва добросъседско поведение е правилен.
Безспорно установено по делото е, че по силата на настанителна заповед № 814/03.11.1998 г. е сключен договор за наем № 509-А/26.05.2000 г. с наемател К. П. Й. и наемодатател кмета на [община] с предмет недвижим имот – частна общинска собственост съгласно представения по делото Акт за частна общинска собственост № 4060/18.11.2014 г. С изпратено до касатора Уведомление с рег. № 44-К-332/03.11.2014 г. от кмета на [община] на основание чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1 от АПК е открито производство по издаване на заповед по чл. 46, ал. 2 от ЗОС за прекратяване на наемните правоотношения относно описания по – горе общински имот находящ се в [населено място], [улица]. Основание за откриване на административното производство е подаденият писмен сигнал от В. Т. С.. С откриване на производството на Й. е указана и възможността на основание чл. 34, ал. 3 във вр. с чл. 35 от АПК, че в тридневен срок от получаване на уведомлението, може да представи писмени обяснения или възражения в [община], след което е последвало издаването на оспорената заповед.
От представените по делото доказателства първоинстанционният съд е установил, че между касационния жалбоподател Й. и В. Т. С. – съсед на касатора е налице конфликт, за който е сезирана Районна прокуратура - [населено място], като е изготвен обвинителен акт по ДП № 990/2014 г. по описа на РУ – „Полиция” [населено място] с обвинение на К. П. Й. в престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК, във вр. с ал. 1 от НК. Въз основа на обвинителния акт е образувано НОХД № 2029/2014 г. по описа на Районен съд - [населено място], с обвиняем касаторът по настоящата жалба.
Правилен е извода на административния съд, че цялостното поведение на Й. сочи на незачитане правата и свободите на останалите живущи в района лица и на системно нарушаване на обществения ред – на установените в държавата обществени отношения, основани на правовия ред и морала, което поведение правилно е квалифицирано от административният орган като такова нарушаващо добрите нрави и съответно като основание на чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗОС.
Видно от представените и приети по делото гласни и писмени доказателства, съдът обосновано е заключил, че административният орган, законосъобразно е приел, че с поведението си касаторът нарушава добрите нрави, като демонстрира агресивно поведение, неспазване на нормалните хигиенни норми, отправя закани и заплахи за живота и здравето на съседите му, за което свидетелстват и извършените проверки от служители на ОД на МВР – П., (видно от приложени по делото преписки от ОД на МВР) при които Й. е предупреждаван да спазва обществения ред. В хода на производството съдът е разпитал множество свидетели, които обяснения са непротиворечиви, конкретни и в подкрепа на констатациите на административния орган.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя извода на съда за основателност на обжалваната заповед по отношение на основанието посочено в заповедта – чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗОС,като наличието на основание е доказано въз основа на събраните и подробно описани в обжалваното решение доказателства. Изведените въз основа на тях заключения са добре обосновани и настоящият касационен състав на ВАС, напълно ги подкрепя, поради и което не счита за нужно да ги приповтаря.
Неоснователно е направеното от касационния жалбоподател в жалбата възражение, че съдът е следвало да се ограничи до проверка на определени обстоятелства. В разпоредбата на чл. 168 от АПК е посочено, че съдът е длъжен да провери законосъобразността на оспорения пред него административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
На основание казаното дотук решението, с което е отхвърлено оспорването, е валидно, допустимо и правилно, и затова следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и направеното искане от страна на процесуалния представител на касационния ответник по делото – кмета на [община], следва да му бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски по делото, но предвид липсата на доказателства за неговото заплащане пред настоящата инстанция, такива не могат да се присъдят.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 328/04.06.2015 г. по адм. дело № 70/2015 г. на Административен съд – Пазарджик. Решението е окончателно.