Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Г. С. Ж. срещу решение № 1894 от 06.04.2012 г. по адм. д. № 7092 / 2011 г. на Административен съд София - град с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и затова следва да бъде отменено. Иска се присъждане на направените разноски.

О. К. на СО - Район "Подуяне" не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице отменителните основания по чл. 209 от АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, като съобрази наведените доводи и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С посоченото решение е отхвърлена жалбата на Г. С. Ж. против Заповед № РД-09-240 от 11.07.2011 г. на кмета на Столична община – район „Подуяне”, с която на основание чл. 46 ал. 2 от ЗОбС и чл. 33 ал. 1 т. 1 и ал. 2 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община, е отменена заповед за настаняване № 77 - 02 - 40 от 08.05.2002 г. на кмета на СО – район „Подуяне”, и е прекратен сключения въз основа на нея договор за наем от 17.01.2007 г. за общинско жилище, находящо се в гр. С., ж. к. "Х. Д.", бл. 110, вх. Е, ат. 9, ап. 176.

Прието е, че жалбата е неоснователна, тъй като по отношение на заповедта не са налице основанията за оспорване по чл. 146 от АПК.

При изяснена фактическа обстановка, са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.

Видно от представените справки, наемателката не е плащала наемната цена на жилището, консумативни разноски на "Т. С. АД и такса битови отпадъци за периоди по - продължителни от шест месеца. Основанията за прекратяване на наемните правоотношения, посочени в чл. 46 ал. 1 т. 1 от ЗОбС, касаят обективно съществуващи факти, при които не се изисква виновно поведение от страна на наемателя. Достатъчно е доказването на неплащането, за да има основание за прекратяване на договора за наем.

Законосъобразността на административния акт се преценява към момента на издаването му с оглед на съществуващите към този момент фактически и правни основания. В случая не е приложима разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК, според която съдът е следвало да съобрази факта на извършеното впоследствие плащане на наемната цена и ТБО като относим за правилния изход на делото, както и по отношение на задълженията към "Т. С. АД поради факта, че липсват доказателства тези задължения реално да са погасени. Следователно дори само това фактическо обстоятелство обосновава приложение на чл. 46, ал. 2 ЗДС и чл. 33, ал. 1, т. 1 и ал. 2 НРУУРОЖ на територията на Столична община.

Решението, с което е отхвърлено оспорването, е валидно, допустимо и правилно, и затова следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, разноски на жалбоподателката не се дължат и не следва да бъдат присъждани.

По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1894 от 06.04.2012 г. по адм. д. № 7092 / 2011 г. на Административен съд София - град. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. Г. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ С. Х./п/ Ж. П. С.Х.