Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на първи февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. П. ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ША. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора С. П. докладваното от съдиятаТ. К. по адм. дело № 6174/2021

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на Директора на Б. Д. „Източнобеломорски район“, приподписана от юрк. П., против Решение № 2551 от 16.04.2021 г., постановено по адм. дело № 13751/2019 г. по описа на Административен съд - София-град /АССГ/, с което по жалба на Напоителни системи“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ц. Б. III“ № 136, е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 469 от 20.11.2019г., издаден от Директора на Б. Д. Източнобеломорски район /БД „ИБР“/ - Пловдив и са присъдени разноски в полза на юридическото лице.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на дружеството против АУПДВ № 469 от 20.11.2019 г., издаден от Директора на БД ИБР, гр. Пловдив.

Ответникът - Напоителни системи“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ц. Б. III“ № 136, чрез процесуалния му представител адв. П., депозира писмен отговор, с който оспорва касационната жалба и наведените в нея съображения. Настоява за оставяне в сила на съдебния акт.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и предлага да се отмени оспореното решение на Административен съд – София-град, като постановено в нарушение на материалния закон, като се постанови друго такова по съществото на спора, като се отхвърли жалбата на дружеството против оспорения АУПДВ.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество е частично основателна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил АУПДВ № 469 от 20.11.2019г. на Директора на БД „ИБР“ – гр.Пловдив, с който на „Напоителни системи“ЕАД е определена такса за водовземане от повърхностни води по чл.194 ал.1 т.1 б.“а“ от Закона за водите по Разрешително № 0700 от 14.12.2001 г. на Министъра на Околната среда и водите, изменено и продължено с Решение № 0700/10.08.205 г., последно изменено с Решение № 69 от 07.07.2005г., последните две на Директора на БД „ИБР“ – гр.Пловдив за периода 01.01.2015г. - 31.12.2015г. в размер общо 1 000 лева главница, ведно с дължимата лихва за периода на забавата в размер на 369,22 лева на основание чл.195б, ал. 1 и ал. 2 и чл. 194, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Закона за водите /ЗВ/, във връзка с чл. 194 ал. 2 от ЗВ, и на основание § 9 от ПЗР на ЗВ, във връзка с чл. 166 ДОПК и съгласно чл. 2 ал. 1 и ал. 2 т. 5 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011г., обн. в ДВ бр. 50/01.07.2011 г., изм. с ДВ бр. 3/10.01.2012 г., в сила от 01.01.2012г., отм. с ПМС № 383/29.12.2016г., но относима и действащата към разглеждания отчетен период на 2015 г. /наричаната по-долу само отм. Тарифата/.

За да отмени по жалба на дружеството оспорения АУПДВ, първоинстанционният съд е приел, че оспорването е допустимо, АУПДВ е издаден от компетентен орган съгласно чл.195б, ал. 1 от ЗВ, в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при неправилно приложение на материалния закон.

Тези изводи са сторени на база обсъждане на събраните по делото доказателства и повдигнатите възражения от дружеството-жалбоподател, съотнесени към приетите за относими правни норми.

В този порядък първоинстанционният съд е констатирал като допуснати съществени нарушения на административно производствените правила следните пропуски в дейността на административния орган. Липсата на обсъждане на представените от дружеството декларации по чл. 194б от ЗВ и реален анализ на извършеното изземване/добиване на подземни води, потреблението на водата, в съответствие с представените в преписката доказателства и направените възражения от дружеството. Неизвършване на производството по реда на чл. 194б ал. 4 от ЗВ, респ. липсата на издаден и влязъл в сила АУПДВ с който да се коригират подадените декларации по чл. 194б ал. 1 от ЗВ, което производство е възприето като различно от производството по реда на чл. 195б от ЗВ, последното прието за мислимо единствено в хипотезата на липсата на подадена декларация или при влязъл в сила акт за корекция, издаден по реда на чл. 194б ал. 4 от ЗВ. Изведен в този порядък и извод за допуснати нарушение на чл. 35 и чл. 36 от ЗВ, респ. за нарушено право на защита на адресата на акта. Посоченото е дало основание на състава на АССГ да възприеме е и материалната незаконосъобразност за АУПДВ с мотива за неточно установени потребени количества вода и респ. размер на дължима такса и при неясно формирана воля на административния орган относно вмененото акцесорно задължение за лихви за забава.

Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно.

Нормите на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. „а“ и ал. 6 от Закона за водите предвиждат, че за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане, чиито размер, начин и ред за изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. За дължимата годишна такса за водовземане за 2015 г. е приложима Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г., обн. ДВ бр. 50 от 01.07.2011 г. и отм. с ПМС № 383/29.12.2016 г.

Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата за 2015 г. отм. Тарифа сочи, че таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води се определят на база отнетия обем вода и в зависимост от целта на използване на водата. Формулата, с която се определя таксата за водовземане от подземни, включително минерални води и от повърхностни води, освен в случаите на водовземане от повърхностни води с цел електропроизводство, е посочена в чл. 8 ал. 1 от отм. Тарифа. Според чл. 10, ал. 1, т. 2, единичният размер на таксата за водовземане от повърхностни води с цел ползване за напояване на земеделски култури, животновъдство и аквакултури е 0,001 лв./куб. м.

От своя страна чл. 194б от ЗВ в сега действащата си редакция (приета и със ЗИДЗООС - § 40 т. 21 от ПЗР, обн. в ДВ бр. 98 от 27.11.2018 г., в сила от същата дата, която извън разбира се ал. 2, е приложимата уредба при липсата на преходна и заключителна разпоредба, уреждаща заварените от влизането й в сила правоотношения), предвижда правомощия за Директорите на басейновите дирекция, да осъществяват проверка на декларираните от задължените лица данни /относно размера на дължимите такси, вкл. и основата и начина на изчисляването им, за което деклариране е препратено и към правилата на ДОПК/ по реда на ал. 1, въз основа на резултатите от собствения мониторинг; показанията на измервателните устройства и резултатите от извършения през годината контрол /ал. 3/, която проверка при установено несъответствие /между данните по ал. 3 и декларираните данни/, засягащо основата и размера на определената такса, е предвидено да приключи с издаване на „акт за установяване на публично държавно вземане, с който се коригира декларацията“ /ал. 4/, който акт подлежи на оспорване по реда на АПК /ал.6/.

Най-сетне според чл. 195б, ал. 1 от ЗВ, вземанията за незаплатените такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурително процесуалния кодекс /ДОПК/. Алинея втора сочи, че актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи извлечения от сметките, по които постъпват таксите; платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; покана към лицето за доброволно изпълнение и констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението.

Или в обобщение в качеството му на титуляр по Разрешително № 0700 от 14.12.2001 г. на Министъра на Околната среда и водите, изменено и продължено с Решение № 0700/10.08.205 г., последно изменено с Решение № 69 от 07.07.2005г., последните две на Директора на БД „ИБР“ – гр.Пловдив, а след крайния срок на същото на основание § 9 от ПЗР на ЗВ, за ползване на повърхностен (а не както неточно е възприето от състава на АССГ подземен) воден обект: язовир „Мандра“, с цел напояване и безспорно осъществявано такова през 2015 г. дружеството на основание чл. 194, ал. 1, т. 1, б. а от ЗВ дължи такса за правото на ползване на повърхностни води за процесния период 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г., в която насока всъщност и страните в процеса не спорят.

По делото не е спорен и фактът на липсата на изпълнение на така вмененото задължение на титуляра на правото за процесния период, като очевидно спорът се концентрира върху правилното определяне на неговия размер, в аспекта на спазване на правилата на процесуалния и материалния закон.

Неправилно в тази връзка е становището на състава на АССГ и в тази насока се споделят възраженията в касационната жалба, че са допуснати от страна на административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила и по-конкретно провеждането на производство по реда на чл. 195б ЗВ, а не по реда на чл. 194б, ал. 4 ЗВ.

Всъщност действително основанието за издаване на процесния АУПДВ е както неточното изпълнение от страна на титуляря на разрешително за право на водовземане на задължението му за деклариране по чл. 194б, ал. 1 от ЗВ на данните относно основата за изчисляване и размера на дължимата такса по чл. 194, ал.1, т. 1, б.“а“ от ЗВ за 2015 г., така и на неизпълнение на задължението му да ги заплати по начина, посочен в чл. 195а, ал. 1 ЗВ. Не може да бъде приета тезата на състава на АССГ, при така посочената по-горе правна регламентация, че производството по реда на чл. 194б ал. 4 от ЗВ е различно от това по чл. 195б от същия закон и издаването на АУПДВ в хипотезата на чл. 195б ал. 1 от ЗВ в случаи като процесния следва да се предхожда от влязъл в сила АУПДВ, издаден по реда на чл. 194б ал. 4 от ЗВ. Касае се до единен регламентиран от законодателя ред, по който следва да бъдат установени в случаи като процесния по основание и размер дължимите по този закон такси /публични държавни вземания по дефиницията на чл. 162 ал. 2 т. 3 от ДОПК/, което производство вкл. и съгласно чл. 166 от ДОПК се развива по правилата на АПК, респ. приключва с издаването на АУПДВ, подлежащ на оспорване по реда на АПК /виж и чл. 194б, ал. 5 във вр. с ал. 4 и чл. чл. 195б, ал. 1 от ЗВ/.

Същественото е, че в хода на административното производство са извършени проверки (такива по смисъла на чл. 194б ал. 3 от ЗВ), обективирани в съответствие със закона в констативни протоколи, редовно връчени на представляващ „Напоителни системи“ЕАД, в хода на които всъщност за 2015 г. е установена липсата на монтирано измервателно устройство или система за измерване на ползваните повърхностни води, установено е разрешеното водно количество, т. е установено е несъответствие по смисъла на чл. 194б, ал. 4 от ЗВ, на дружеството е изпратена и редовно връчена и покана за доброволно изпълнение на задължението.

При така очертания нормативен регламент, първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за писмена форма и необходимите ѝ реквизити, но неправилно е приел, че същият е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на закона.

Необосновани и незаконосъобразни са изводите на съда за липсата на законовите предпоставки за възникване на вземане за такса за водовземане по смисъла на чл. 194 ал. 1 т. 1 б.“а“ от ЗВ в установения с административния акт размер.

Видно от доказателства по делото „Напоителни системи“ ЕАД не е ползвало водомерни устройства за измерване на пропуснатото количество водни маси за напояване /поради което и необосновано съдът е търсил съответствие с показанията от такова, респ. е приел че данните от същото не са обсъждани/, като от друга страна декларираният по реда на чл. 194б ал.1 от ЗВ от дружеството размер на задълженията се различават и не съответстват на разрешените водни обеми. Видно от посочените доказателства, вкл. и от ПДИ, размерът на дължимата такса за водовземане за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. за язовир „Мандра“ са определени на база именно разрешения за ползване воден обем, съгласно издаденото разрешително., както и съгласно отм. Тарифа. Цената на действително пропуснатите водни обеми е, определена по формулата, съдържаща се в чл. 8, ал. 1 от отм. Тарифа и при цена на водата за напояване от 0,001 лв./м3 (чл. 10, ал. 1, т. 2 от отм. Тарифа). Наред с изложеното от страна на дружеството не се твърди да е направено плащане на дължимите такси за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. или внасяне на суми по сметка на БД „ИБР“.

В този смисъл необоснован е изводът на съда и основателни са оплакванията в касационната жалба, че липсва проверка на изм. устройство /очевидно такова липсва/, което водело до неточно определяне на потребените количества вода, респ. дължимата такса. Следва да се посочи, че именно поради липсата на монтирано измервателно устройство от страна на „Напоителни системи“ ЕАД е било невъзможно да се установи действителното потребено водно количество, но в тези хипотези новелата на чл. чл. 6, ал. 4 от отм. Тарифа предвижда, че До монтирането на работещи и отговарящи на нормативните изисквания измерващи устройства таксата се изчислява на базата на разрешения годишен воден обем. Предвид това обосновано е приета приложимост на реда за определяне на таксата на база разрешено водно количество (годишен лимит), като безспорно декларираните от дружеството данни за 2015 г. не съответстват на същото.

Изложеното обоснована и извода за правилността на начина, по който е изчислен размерът на публичното държавно вземане, като при това положение не би могло да се приеме, че са допуснати нарушения на правилата на чл. 35 и чл. 36 от АПК, както и че начина на определяне на таксата бил лишен от правно основание. Същата е обоснована и с фактическите установявания в констативния протокол от извършените проверки – КП № Х-69 от 2016 г., а и с данните от писмо изх. № КВ-05-3112 от 25.04.2016 г. (на които се е позовал административния орган в мотивите на оспорения АУПДВ), редовно връчени на „Напоителни системи“ ЕАД. На дружеството е връчено уведомление по чл. 26, ал. 1 с писмо изх. № ПО – 02 - 93 (2) от 26.07.2019 г., като му е дадена възможност за представяне на доказателства. Така е осигурено правото на страната по чл. 34, ал. 1 АПК да участва в производството и е спазено правото на защита на дружеството. След връчване на уведомлението за започване на административното производство пред него е била открита възможността да оспори отразените в КП данни за водни обеми и дължими такси и да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си, която не е сторено.

Законодателят нормативно е определил размера на таксата за 2015 г., която се изчислява по определена формула по отм. Тарифа, действала до 31.12.2016 г., към която препраща чл. 194, ал. 6 ЗВ. Според отм. Тарифа таксата за водовземане по чл. 8 се определя по формулата Т = Е х W, където Т е размерът на дължимата годишна такса, Е - единичният размер на таксата в зависимост от целта на водоползването, съгласно таблиците по чл. 12, ал. 1 (изчислена в лв./куб. м), а W - размерът на ползвания или отнетия годишен воден обем в куб. м., последният в случаят каза се определен по правилото на чл. 6 ал. 4 от отм. Тарифа.

Заключението по назначената ССчЕ потвърждава изчисленията в АУПДВ, поради което и следва да се приеме, че таксата за 2015 г. е законосъобразно определена.

Необосновани и в нарушение на материалния закон са изводите на първостепенния съд и че размерът на лихвата върху главницата за 2015 г. не е определен по съответния ред, както и че неясна е неговата воля в този смисъл.

Съгласно чл. 15, ал. 1 от приложимата за 2015 г. отм. Тарифа, таксите са годишни и се заплащат не по-късно от 31 март на следващата година. На основание чл. 195в от ЗВ във вр. с чл. 175, ал.1 ДОПК - за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон. В тази връзка, в съответствие с приложимите разпоредби, с АУПДВ правилно е начислена лихва за забава, считано от 01.04.2016 г. до датата на издаване на акта.

Не до тези изводи е достигнал състава на АССГ, поради което и решението подлежи на отмяна, като в условията на чл. 222 ал. 1 от АПК се постанови друго такова по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на дружеството против АУПДВ.

По въпроса с разноските.

Предвид изхода на делото неправилно е решението в частта за присъдените в полза на „Напоителни системи“ЕАД, гр. София, поради което и същото подлежи на отмяна.

Касаторът не е сторил претенция за присъждане на разноски в настоящото производство, поради което и такива не се присъждат

Мотивиран така и на основание чл. 221 ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 2551 от 16.04.2021 г., постановено по адм. дело № 13751/2019 г. по описа на Административен съд – София-град, като вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Напоителни системи“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ц. Б. III“ № 136, против Акт за установяване на публично държавно вземане № 469 от 20.11.2019г., издаден от Директора на Б. Д. Източнобеломорски район, гр. Пловдив.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Свилена Проданова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ В. Ш. п/ Таня Комсалова