Производството е по реда на чл.193 ГПК, приложима на основание препращащата разпоредба на чл.11 ЗВАС.
Образувано е в изпълнение на определение № 6696 от 20.06.2006 година по адм. дело № 1750/2006 година на Върховния административен съд, петчленен състав, с което касационното производство по делото е прекратено и то е върнато със задължително указание за постановяване на допълнително решение.
Съдът е сезиран с жалба от М. С. Г. и Х. Г. М. против мълчалив отказ на министъра на земеделието и горите на искането им за обезщетяване по реда на ЗОСОИ. Възраженията на жалбоподателите са, че е налице одържавено имущество от наследодателя им по силата на Закона за държавния монопол на тютюна /ЗДМТ/ отменен/, за което той не е бил обезщетен.
Ответната страна изразява становище за неоснователност на жалбата.
Заинтересованата страна не взема отношение по нея.
Участвалият в настоящото производство представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Мотивира се, че одържавяването на имота е станало по чл.26 ЗДМТ и част от 45 кв. м. от него попада под четириетажна сграда, включена в капитала на "Агропласмент и търговия" ЕАД, находящо се в процедура за приватизация. Жалбоподателите са правоимащи лица и следва да се обезщетят с компенсаторни записи.
Жалбата е подадена от надлежни страни в срока по чл.6, ал.6 ЗОСОИ и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Административното производство е започнало по искане от М. С. Г. и И. С.а Мутафова - наследодателка на Х. Г. М. до областния управител за обезщетяване по реда на ЗОСОИ за два имота, бивша собственост на баща им С. С. С.. Първият - масивна дюкянска сграда в бивш имот пл.№ 1517 по стария кадастрален план на град Плевен, одържавен по реда на ЗОЕГПНС. Вторият - урегулирано дворно място от около 66 кв. м., находящо се на ул."Крива паланка" № 19 ведно с построената върху него сграда от 66 кв. м., отчужден по чл.27 ЗДМТ. Предмет на настоящето производство е вторият имот.
От приложените писмени доказателства и съдебно-техническата експертиза се установява, че наследодателят на жалбоподателите е притежавал имот, находящ се на улица "Крива паланка" 19 /7/ в град Плевен, кв.114, пар.22 състоящ се от 130 кв. м. застроена площ и 70 кв. м. незастроена. Масивната едноетажна постройка е служила за склад на тютюнева фабрика "Бакалов". Според скица № 2990 от 6.11.1998 година имот пл.№ 3065 в кв.114 по плана на града от 1963 година е записан по разписен лист на С. С. С.. По застроително-регулационния план на града, утвърден със заповед № РД-14-02-1143 от 1985 година част от стария имот пл.№ 3065 с площ 45 кв. м. попада под четири етажна сграда на улица "Луковит" № 4, бивша собственост на ДЗС. От представения АДС № 1157 от 20.07.1998 година е видно, че в капитала на "Агропласмент и търговия" ЕАД са включени сутерен, първи и четвърти етажи от четириетажната административна сграда на същия адрес. З. под сградата не се води в баланса на дружеството.
При тези данни по делото съдът намира, че жалбоподателите не са установили факта на одържавяване на имота, предмет на реституционната им претенция. За да се приложи разпоредбата на чл.2 ЗОСОИ е необходимо наличието на две законови предпоставки: първата е имотът да е одържавен по реда и начина, посочен в разпоредбата на чл.1 и 2 ЗВСОНИ. Втората е да не е възможно реално връщане поради една от изброените причини. В конкретния случай жалбоподателите се позовават на одържавяване на имота по реда на ЗДМТ, но не го доказват, въпреки даваните им от съда многобройни указания. За целта те са представили писмо № 5781 от 6.04.1948 година от Българския държавен тютюнев монопол адресирано до монопола в град Плевен да събере данни за декларираните пред него имоти, описани в приложения към писмото списък. Под номер 88 от писмото се сочи имот на улица "Крива паланка" № 19, собственост на С. С. С.. Той е ползван от фабрика "Бакалов" и е съставлявал масивно складово помещение на един етаж със застроена площ 130 кв. м. и незастроена 70 кв. м.
За да се прецени доказателствената стойност на така представените писмени доказателства следва да се аназилират разпоредбите на ЗДМТ и то в редакцията им обн.ДВ, бр.96/1947 година. Редът и начинът на отчуждаване е уреден в чл.27 от него. Отчуждаването е сложен фактически състав. Започва с решение на управителния съвет на тютюневия монопол в срок от една година от влизане на закона в сила. На основата на него се изготвя доклад на министъра на финансите, в който отчужденият имот се описва подробно и се посочва името на лицето, от което става отчуждаването. Описът му се съобщава и то има право в срок от 15 дни да направи своите възражения пред министъра на финансите. Самото отчуждаване се извършва с постановление на Министерския съвет, обнародвано в "Държавен вестник" и същия ден влиза в сила, тъй като не подлежи на обжалване. То служи вместо акт за собственост и се вписва безплатно в нотариалните книги при съответния нотариус. От този момент започва да тече и процедурата по оценката, която на свой ред е уредена в чл.28 ЗДМТ. Неговата разпоредба регламентира на свой ред детайлно цялото оценително производство.
В настоящото съдебно производство са представени само данни за деклариране на имота пред тютюневия монопол, но няма нито едно доказателство за предприета отчуждителна процедура, така както тя е уредена във всичките й етапи в закона. Поради това и съдът не възприема позоваването на вещото лице в т.3 от представената съдебно-техническа експертиза на чл.26 ЗДМТ, тъй като нейната единствена функция е обявявяне от обществена полза на отчуждаването на недвижимите имоти, които са служили на тютюневите предприятия. А по съществото си редът на отчуждаване е вече уреден в следващите законови разпоредби и няма нито едно писмено доказателства за извършването му.
След като жалбоподателите не са установили одържавяване на имота по реда на ЗДМТ, те не могат да претендират обезщетяване на основание ЗОСОИ и обжалваният мълчалив отказ на МЗГ се явява законосъобразен. Подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 28 ЗВАС във връзка с чл.42, ал.1 ЗАП и чл.193 ГПК, Върховният административен съд, четвърто отделение ДОПЪЛНИТЕЛНО РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. С. Г. и Х. Г. М. срещу мълчалив отказ на министъра на земеделието и горите по преписка вх.№ 94-ИИ-84 от 27.02.2002 година по искане за обезщетяването им, като наследници на С. С. С. на имот, намирал се на
бивша улица "Крива паланка" № 19 в град Плевен и съставлявал масивно складово помещение на един етаж със застроена площ 130 кв. м. и незастроена 70 кв. м.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд, петчленен състав с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. К./п/ Г. К. А.К.