4О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 161

гр. София, 15.01.2026г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ТРЕТО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА

като разгледа, докладваното от съдия Н. Ш. гр. д. № 4999 по описа за 2025г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 вр. ал. 1, т. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Х. Л. С. против разпореждане № 23546 от 23.09.2025г. постановено по в. гр. д. № 985/2025г. по описа на Софийски градски съд, с което на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК е върната касационна жалба, наименувана „искова молба“ подадена от частния жалбоподател с вх. № 107887/18.09.2025г. против постановеното по същото дело решение № 4443 от 08.07.2025г.

Частната жалба е основана на оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят поддържа, че с обжалваното разпореждане, въззивният съд е върнал подадена искова молба за прогласяване нищожността на постановеното от него решение, която неправилно квалифицирал като „касационна жалба“. В подадената от него искова молба жалбоподателят се е позовал на нищожност на въззивното решение, чиито мотиви се градят на изцяло измислени обстоятелства и чийто диспозитив е насочен към лице с различно име. Моли поради това обжалваното разпореждане да се отмени, а делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране и препращане на исковата молба до компетентния съд.

Отговор на частната жалба не е подаден от насрещната страна К. Р. Х..

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 от ГПК, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу обжалваем акт – разпореждане, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – жалбоподател по делото, с правен интерес от обжалване и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 275, ал. 2 от ГПК.

Установява се от данните по делото, че постановеното по в. гр. д. № 985/2025г. по описа на СГС решение № 4443 от 08.07.2025г., поправено с решение № 5754/19.09.2025г., е влязло в сила на 08.07.2025г. и с него е отменено първоинстанционно решение № 20243/08.11.2024г. по гр. д. № 11838/2024г. на СРС и постановено друго, с което е уважена подадената от К. Р. Х. молба за постановяване на мерки за защита от домашно насилие по чл. 5 от ЗЗДН по отношение на Х. Л. С. и е издадена заповед за защита от 08.07.2025г.

На 18.09.2025г. Х. Л. С. подал „искова молба“ против постановеното въззивно решение от 08.07.2025г., която адресирал до Върховен касационен съд, в която обективирал искане за прогласяване нищожността на решение № 4443/08.07.2025г. като порочно.

С обжалваното разпореждане съдия докладчик по в. гр. д. № 985/2025г. по описа на СГС приел, че подадената касационна жалба, наименувана „искова молба“ е насочена против въззивно решение, което не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН. Приел, че това решение по силата на чл. 196, т. 1 от ГРК влиза в сила от датата на постановяването му, като поражда предвидените в закона последици и не подлежи на преразглеждане по реда на касационното обжалване или отмяната. Приел, че поради това са налице предпоставките на чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК и подадената срещу него касационна жалба следва да се върне.

Обжалваното разпореждане е незаконосъобразно.

Израз на уреденото в чл. 56 от Конституцията на Република България право на съдебна защита на всеки гражданин, чиито права са нарушени е задължението на съда в гражданския исков процес да даде защита – санкция, като съобразява принципите на законност, диспозитивно и служебно начало и равенство на страните /чл. 2, чл. 5, чл. 6 и чл. 9 от ГПК/. Съдът съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна – чл. 7, ал. 1 от ГПК, като служебно следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните, както и проверява редовността на молбата /чл. 129, ал. 1 от ГПК/. Всяка молба за защита и съдействие на лични и имуществени права трябва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава и съответен на тях петитум, чрез които се индивидуализира предмета на искането и вида на търсената защита. Когато изложените в молбата фактически твърдения са неясни и/или противоречиви и не се свързват логически с отправеното до съда искане, или когато не са изпълнени останалите изисквания за редовност, съдът я оставя без движение и дава указания на ищеца в какво се състоят нередовностите и срок за поправянето им. Съдът не само следи за спазването на този срок, но е длъжен да осигури възможност на страната до изтичането му да извърши необходимите процесуални действия за изпълнение на дадените указания. Указанията на съда във връзка с нередовностите на молбата, следва да бъдат ясни, точни и конкретни.

Практиката на Върховният касационен съд в този смисъл е неотклонна, като приема, че редовността на исковата молба е положителна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск/молба за защита и съдействие, за която съдът следи служебно и без наличието на която образуваното производство не може да се развие, с оглед последиците, които законът свързва при неотстраняване на допуснатите в нея нередовности. Редовното сезиране, за което съдът във всяка фаза на процеса е задължен да упражнява служебно контрол обезпечава процесуалните възможности за пълноценно упражняване на правото на защита и съдействие на страните в гражданския процес.

В конкретния случай, против неподлежащото на обжалване въззивно решение постановено от СГС, по делото е постъпила „искова молба“ от страната, по отношение на която решението е било неблагоприятно, обективираща твърдения за пороци, обосноваващи нищожност на съдебния акт. Тази искова молба е била адресирана от страната до ВКС с искане за прогласяване нищожността на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При установено противоречие в твърденията и исканията на страната, отстраняването на неяснотата на жалбата/исковата молба е било процесуално задължение на съда, без изпълнението на което сезирането е останало нередовно. Произнасянето по нередовното искане с извод за неговата недопустимост е при допуснато нарушение на процесуалните правила.

Съдът, сезиран с нередовното искане не е предприел дължимата проверка за редовност по чл. 129, ал. 1 от ГПК: не е констатирал нередовностите на искането, нито е съобщил на страната да отстрани противоречието в твърденията и искането си в едноседмичен срок. Квалифицирал сезирането като такова с „касационна жалба“, която приел за недопустима. Дадената от въззивния съд правна квалификация не почива на еднозначни твърдения и съответстващи им искания, годни от фактическа страна да осигурят установяване на правното основание за предявяване на жалбата/исковата молба и определяне на правната й квалификация.

Като е върнал подадената искова молба, която квалифицирал като „касационна жалба“ без да е изпълнил процесуалното си задължение по чл. 129, ал. 1 и ал. 2 от ГПК и без да е обезпечил редовност на сезирането – да изиска и укаже на страната необходимите съдържателни уточнения по обстоятелствената част и петитума на искането, решаващият състав се е произнесъл по нередовна молба като е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. На това основание обжалваното разпореждане е неправилно и следва да се отмени. Делото следва да бъде върнато на Софийски градски съд, който следва да извърши проверка на редовността на подадената „исковата молба“ и съобразно уточненията на страната ако приеме, че срещу влязлото в сила въззивно решение е подадена искова молба за установяване нищожност на съдебното решение по чл. 270, ал. 2 от ГПК, следва да изпрати същата за администриране на компетентния първоинстанционен съд съгласно чл. 118, ал. 2 от ГПК.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ОТМЕНЯ разпореждане № 23546 от 23.09.2025г. постановено по в. гр. д. № 985/2025г. по описа на Софийски градски съд, с което на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК е върната касационна жалба, наименувана „искова молба“ подадена от Х. Л. С. с вх. № 107887/18.09.2025г. против постановеното по същото дело решение № 4443 от 08.07.2025г.

ВРЪЩА делото на същия състав на въззивния съд – за проверка редовността на сезирането.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.