№ 1632
гр. София, 28.05.2025г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Христова т. д. №2085 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД срещу решение №195 от 15.05.2024г., постановено по в. т.д. №138 по описа за 2024г. на Апелативен съд - Пловдив в частта, с която след частична отмяна на решение №482 от 06.12.2023г., постановено по т. д. №92/2022г. по описа на Окръжен съд - Пловдив в отхвърлителната част, е осъдено дружеството - касатор да плати на Р. О. К. на основание чл.432, ал.1 КЗ допълнително сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие ПТП, настъпило на 09.09.2021г. в [населено място], причинено виновно при управление на л. а. „Ф. Т. с ДК [рег. номер на МПС] , за който е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ведно със законната лихва от 26.01.2022г. до окончателното плащане, и е разпределена отговорността за разноските по делото. В частта, с която е уважен искът за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 14 350 лева, първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над общо присъдените 29 350 лева до претендираните 45 000 лева, въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Касаторът поддържа, че въззивният съд при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди не е обсъдил всички доказателства по делото, допуснал е нарушение и на материалния закон и не е съобразил задължителната съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД, като в резултат е определил завишен размер на обезщетение, който противоречи на принципа на справедливост. Оспорва като необоснован и извода на решаващия съдебен състав, че съпричиняването на вредите по реда на чл.51, ал.2 ЗЗД от пострадалата е 25 %, като поддържа твърдение, че ищцата, като пешеходец, пресичащ на необозначено място, е допринесла за вредите поне на 50 %. Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се отхвърли изцяло иска за обезщетение за неимуществени вреди за сумата 15 000 лева /разлика над сумата от 14 350 лева до 29 350 лева/. Претендира присъждане на разноски за трите инстанции.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК.
Касаторът твърди, че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които обобщено се свеждат до въпросите за приложимите критерии при определяне справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД и относно задължението на въззивния съд да обсъди всички относими доказателства по делото, доводите и възраженията на страните; относно приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД. Счита, че тези въпроси са обусловили изхода на спора, като са разрешени в противоречие със задължителната практиката на ВКС, обективирана в т.11 ППВС №4/1968г., както и в практиката, обективирана в цитираните решения по чл.290 ГПК. Поддържа и твърдение, че решението е очевидно неправилно.
Ответницата Р. О. К. оспорва касационната жалба, като поддържа, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Намира, че не е налице и основание за неговата отмяна, тъй като е правилно - законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение в подлежащата на обжалване част.
За да отмени първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 14 350 лева до 29 350 лева и да го уважи, като присъди на ищцата Р. К. допълнително сумата 15 000 лева, ведно със законната лихва от 26.01.2022г. до окончателното плащане, въззивният съд след преценка на доказателствата по делото стига до извод, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищцата при процесното ПТП неимуществени вреди е 40 000 лева, като обезщетението следва да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД поради съпричиняване на вредоносния резултат с 25 %. Решаващият съдебен състав приема за безспорно реализирането на процесното ПТП на 09.09.2021г., чийто механизъм е изяснен от заключението на САТЕ и при което е пострадала ищцата като пешеходец. Безспорно е и причиняването на произшествието от застрахования в ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на л. а. „Ф. Т. с ДК [рег. номер на МПС] , както и доброволното плащане от застрахователя на сумата 650 лева - обезщетение за вреди.
Като спорни във въззивното производство са отграничени въпросите относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди по смисъла на чл.52 ЗЗД и основателността на възражението за съпричиняване на вредите от пострадалата ищца.
Решаващият състав приема, че вследствие на процесното ПТП ищцата е получила контузия на долната част на гърба и таза, счупване на горното рамо на лява седалищна кост, достигащо до ставната ямка на тазобедрената става. Било й е приложено консервативно лечение с обезболяващи лекарства и покой за около 60-70 дни, като изтърпените болки и страдания са били силно изразени поради продължителността на лечението и невъзможността за придвижване без помощни средства и обслужване по време на лечението. Болките не са напълно отшумели към момента на извършения от вещото лице преглед на ищцата, като се засилвали при промяна на времето и при натоварване. Съдът възприема заключението на вещото лице по СМЕ, като приема, че обичайният период на възстановяване при такъв вид увреждания е 90-100 дни, а значение за продължителността му има и възрастта на пострадалото лице, необходимостта от раздвижване след лечението и активността на пострадалото лице в процеса на възстановяване. Решаващият състав, с оглед доказателствата по делото, вкл. заключението на СПЕ, намира че ищцата е страдала от остро стресово разстройство и разстройство на адаптацията във връзка с преживяното травматично събитие. Острата стресова реакция е продължила дни и е била последвана от разстройство на адаптацията с продължителност близо шест месеца, като в този период ищцата е намалила физическото си натоварване, ограничила е контактите си, изпитвала е емоции от негативния регистър - страх, тревожност, безсъние, потиснатост и др. Към момента ищцата е психично здрава, като няма данни за посттравматично стресово разстройство или дистресово разстройство на адаптацията, свързано с процесното травматично събитие.
Апелативният състав, след обсъждане на всички доказателства, вкл. свидетелските показания, излага доводи, че с оглед вида и характера на телесните увреждания, продължителността на възстановителния период, интензитета и продължителността на претърпените физически болки и страдания вследствие на получените травми, данните за актуалния физически и психически статус на ищцата, възрастта й към момента на настъпване на произшествието /59 години/, а също и при съобразяване на самия момент на настъпване на произшествието, справедливият по смисъла на чл.52 ЗЗД размер на обезщетението за неимуществените вреди е 40 000 лева.
Въззивният съд намира за основателно заявеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, изразяващо се в нарушение на чл.113 ЗДвП – предприемане на пресичане на пътното платно на неразрешено място и несъобразяване на разстоянието до приближаващото МПС и неговата скорост. Приема за установено от заключението на съдебната авто-техническа експертиза, че причините за настъпване на процесното ПТП са закъснялата реакция на водача на лекия автомобил да предотврати настъпването на произшествието чрез екстремно задействане на спирачната система в момента на навлизане на пешеходката в уширението за автобусната спирка и на платното за движение. Акцентира, че във всеки един от тези моменти водачът на автомобила е имал възможност да забележи пешеходката и да реагира. Съдът счита, че причина за настъпване на пътния инцидент е и самото навлизане на ищцата на платното за движение на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно - без да се съобрази с приближаващите МПС. Тя е имала възможност да възприеме приближаващия я лек автомобил и да изчака преминаването му преди да навлезе по платното за движение. Въззивният съд съобразява горните факти, както и обстоятелството, че в района на настъпване на произшествието няма обозначена пешеходна пътека, като стига до извод, че ищцата има обективен принос за настъпване на процесното ПТП, който следва да бъде определен на 1/4, т. е. на 25 %. С оглед на процента съпричиняване намира, че възприетият като справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, възлизащ на сумата от 40 000 лева, следва да бъде намален на основание чл.51, ал.2 ЗЗД със сумата от 10 000 лева, т. е. дължимото обезщетение е в размер на 30 000 лева. Приема, че следва да бъде приспадната и платената доброволно от застрахователя сума в размер на 650 лева, като окончателният дължим размер на обезщетението възлиза на сумата от 29 350 лева, до който размер предявеният осъдителен иск по чл.432, ал.1 КЗ е основателен и подлежи на уважаване.
Предвид изложеното, въззивният съд отменя като неправилно първоинстанционното решение в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над уважения размер от 14 350 лева до размера от 29 350 лева и присъжда на ищцата още 15 000 лева застрахователно обезщетение за причинените й вследствие на процесното ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 26.01.2022г. до окончателното й изплащане.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване. Макар и значими за спора като обуславящи неговия изход по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и разясненията по приложението му, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, поставените въпроси, свързани с критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл. 52 ЗЗД и необходимостта от излагане на мотиви относно конкретните обстоятелства, обусловили преценката на съда относно справедливия размер на обезщетението, не могат да обосноват допускане на касационния контрол, тъй като не е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставените от касатора въпроси не са решени в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика, както и с посочените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решения по чл.290 ГПК.
Въззивният съд е съобразил критериите по чл.52 ЗЗД и е изложил подробни мотиви, съдържащи конкретните обстоятелствата, които са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди в процесния случай, като постановеното решение съответства на задължителната съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД - ППВС №4/1968г., както и на трайната и непротиворечива практика на ВКС, вкл. посочената от касатора. При преценката на обстоятелствата, релевантни за определяне на размера на обезщетението, решаващият съдебен състав е взел предвид различните конкретните травматични увреждания на ищцата, продължителността на периода, в който болките и страданията й са били по-интензивни и продължителността на общия лечебен и възстановителен период, преживените физически и психически страдания и дискомфорт, негативните емоционални състояния, трайните последици за здравето. Въззивният съд е съобразил и възрастта на пострадалата, нейното обществено положение и отражението на инцидента върху психическото й състояние. Съдът е взел предвид кога са настъпили вредите, което е от значение с оглед обществено-икономическите условия в страната, намиращи своето отражение в лимитите на застрахователната отговорност към момента на застрахователното събитие. Несъгласието на касатора с изводите на съда, включително изложените доводи, че следвало да се съобразят доходите на ищцата и стандарта й на живот, тъй като разпоредбата на чл.52 ЗЗД е „отдавна остаряла и неприложима“, не е основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Изложените доводи, от една страна, представляват оплаквания за необоснованост на обжалвания съдебен акт, т. е. за неговата неправилност, която не подлежи на проверка в настоящия етап на касационното производство. От друга страна, сочат на несъгласие на касатора с цитираната от самия него задължителна съдебна практика, обосновано с твърдения за наличие на законодателен пропуск при регламентиране определянето на обезщетения за неимуществени вреди и че „справедливостта не може да се използва за забогатяване на хора с ниски или липсващи доходи към момента на непозволеното увреждане“. Изложените пространни съображения относно приложението на чл.52 ЗЗД и необходимостта от промяна на съдебната практика, дори да се приеме, че представляват аргументи за значението на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото, не могат да обосноват допускане на въззивното решение до касационен контрол, тъй като по въпроса е налице задължителна съдебна практика, която изключва приложението на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Въпросът, свързан с приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД- „Следва ли да се отчете 50 % съпричиняване на вредите от страна на пострадалото лице при определяне на справедлив размер на обезщетението от въззивната инстанция, когато такова възражение е изрично направено в отговора на исковата молба от страна на ответника, събрани са доказателства във връзка с това съпричиняване пред първа инстанция, в резултат на което е безспорно доказано - при условията на пълно и главно доказване по делото грубо нарушаване на правилата за движение по пътищата от страна на увреденото лице, в качеството му на пешеходец, изразяващо се в пресичане на необозначено за целта място, без съобразяване със скоростта и разстоянието на приближаващото МПС, които нарушения пряко и непосредствено са довело до настъпване на ПТП и на телесните увреждани, и са били преимуществена причина за настъпване на същите?“ не отговаря на общия критерий на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросът инкорпорира оплакванията на касатора за необоснованост на изводите на въззивния съд относно процента на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата ищца. По начина, по който е формулиран, на първо място, съдържа твърдения, които не съответстват с изложените от въззивния съд мотиви, а на второ място, изисква преценка на правилността на изводите на съда, респективно на самото решение. Решаващият съдебен състав не е стигнал до извод, че нарушенията на ищцата при пресичане на пътното платно на необозначено място са преимуществена причина за настъпване на вредоносния резултат, а напротив - приел е, че основната причина за настъпване на ПТП е закъснялата реакция на водача на лекия автомобил за екстремно задействане на спирачната система, при положение, че във всеки един момент - и на навлизането на ищцата в уширението на автобусната спирка, и на навлизането й на платното за движение, той е имал възможност да я види. Несъгласието на касатора с тези изводи на съда представлява оплакване за необоснованост на решението, което обаче е основание по чл.281, т.3 ГПК, а не основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Касационно обжалване не може да се допусне на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; когато делото е решено въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №195 от 15.05.2024г., постановено по в. т.д. №138 по описа за 2024г. на Апелативен съд - Пловдив в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.