ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2773

гр. София, 03.10.2025г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

изслуша докладваното от съдия Христова т. д. №2085 по описа за 2024г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Съдът е сезиран с молба от Адвокатско дружество „В. и Б.“, чрез адв.Ц. В. от АК-София - пълномощник на ответницата в касационното производство и ищца по делото Р. О. К., за изменение на постановеното по делото определение №1632/28.05.2025г. в частта за разноските, като претендира да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за касационното производството. Твърди, че с отговора на касационната жалба е направено искане да бъдат присъдени направените по делото разноски, включително да бъде присъдено и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА с включен ДДС, изчислено съгласно §2а от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на Адвокатско дружество „В. и Б.“, тъй като по делото е оказана безплатна правна помощ. Поддържа, че с постановеното определение съдът не се е произнесъл по това искане, поради което следва да го допълни по реда на чл. 248 ГПК.

Препис от молбата е връчен на насрещната страна „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, която не представя писмен отговор.

Настоящият съдебен състав констатира, че молбата за допълване в частта за разноските на постановеното определение е подадена в законоустановения 1-месечен срок от легитимирано лице, поради което е допустима.

Разгледана по същество, молбата се явява основателна по следните съображения:

Производството по т. д. №2085/2024г. на ВКС, І т. о. е образувано по касационна жалба от страна на ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу решение №195 от 15.05.2024г., постановено по в. т.д. №138/2024г. по описа на Апелативен съд - Пловдив в частта, с която след частична отмяна на решение №482/06.12.2023г., постановено по т. д. №92/2022г. по описа на Окръжен съд - Пловдив в отхвърлителната част, е осъдено дружеството-касатор да заплати на Р. О. К., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, допълнително сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 09.09.2021г. в [населено място], причинено виновно при управление на л. а. “Ф. Т. с ДК [рег. номер на МПС] , за който е сключен договор за застраховка „Гражданска отговороност“ на автомобилистите със „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ведно със законната лихва от 26.01.2022г. до окончателното плащане, и е разпределена отговорността за разноските по делото. В частта, с която е уважен искът за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 14 350 лева, първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над общо присъдените 29 350 лева до претендираните 45 000 лева, въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила. Настоящият състав с определение №1632 от 28.05.2025г. в производство по чл. 288 ГПК не е допуснал въззивното решение в обжалваните му части до касационно обжалване, като в определението липсва произнасяне по искането на адв.Ц. В. за присъждане на адвокатско възнаграждение.

С отговора на касационната жалба адв.В. претендира дължимото се адвокатско възнаграждение за осъщественото безпратно процесуално представителство на ищцата /ответница в касационното производство/ да бъде определено от съда на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

Съгласно изричната разпоредба на чл. 38, ал. 2 ЗА, във вр. чл. 36 ЗА, съдът определя възнаграждението на адвоката в размер, не по-нисък от предвидения в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ), дължим от насрещната страна, съобразно правилата на чл. 78 ГПК. Въведеното правило, че съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2, т. е. че не може да определи по-нисък размер от определения с Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета от Висшия адвокатски съвет, представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024г. по дело C-438/22 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

По изложените съображения нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА в частта, препращаща към чл. 36 ЗА, респ. към Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. С определение № 50015 от 16.02.202г. по т. д. №1908/2022г. на ВКС, І т. о. е прието, че посочените в НМРАВ размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда при определяне цената на предоставените услуги, като от значение следва да са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Настоящият състав споделя даденото разрешение, че адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА се определя след преценка на съвкупност от фактори, включително фактическата и правна сложност на спора, цената на иска, спецификата на производството, обема и сложността на извършените процесуални действия и др. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразявайки изложените критерии – предмета и сложността на производството /иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, основни спорни въпроси, по които има задължителна съдебна практика /по приложението на чл. 52 ЗЗД/, както и трайна съдебна практика /по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД/, материалния интерес пред касационната инстанция /15 000/, вида на осъществените от пълномощника на ответницата по касация процесуални действия, изразяващи се в депозиране на отговор, съдържащ становище както по отношение на основанията за допускане до касационно обжалване, така и на касационните основания по чл. 281 ГПК, приключването на производството в закрито заседание по чл. 288 ГПК, съставът на ВКС намира, че следва да бъде определено и присъдено на Адвокатско дружество „В. и Б.“ адвокатско възнаграждение в размер на 1 440 лева с ДДС, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА.

С оглед изложеното молбата по чл. 248 ГПК за определяне на възнаграждение и допълване на определението по настоящото дело в частта за разноските следва да бъде уважена.

По тези съображения, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделени

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 1 ГПК определение №1632 от 28.05.2025г., постановено по т. д. №2085/2024г. по описа на ВКС, ТК, І т. о., в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], да заплати на Адвокатско дружество „В. и Б.“, ЕИК[ЕИК] сумата от 1 440 лева - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Р. О. К. в производството пред ВКС, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: