Производството е по чл. 288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от Ю. С. И. като [фирма], чрез адв. Б. М., срещу решение № 718 от 25. 11. 2014 г. по гр. д. № 656/2014 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 144 от 14. 04. 2014 г. по гр. д. № 92/2011 г. на Смолянския окръжен съд в частта, с която А. Ю. Х. в качеството му на [фирма], [населено място], С. област, е осъден да заплати на Ю. С. И., в качеството му на [фирма], [населено място], сумата 56622, 47 лв. представляваща стойността на направени разноски за подобрения в приземния етаж с площ от 146 кв. м. и на 58 кв. м. в първия етаж от собствената на Ю. С. И., в качеството му на [фирма], едноетажна масивна сграда – мандра, цялата с площ от 450 кв. м., построена в УПИ І – 340, в кв. 30 по плана на [населено място]. Излагат се съображения за неправилност на решението в обжалваната част и се иска отмяната му в същата и отхвърляне на предявения иск.

В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по материалноправни въпроси, разглеждането на които ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответникът по касационната жалба А. Ю. Х. в качеството му на [фирма], [населено място], не изразява становище по същата. Подаден е отговор от [фирма], приобретател на търговското предприятие на [фирма], [населено място], прехвърлено на 26. 08. 2014 г., което дружество не е страна по делото.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, прие следното:

Касационната жалба е допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице имащо право на жалба.

С обжалваното решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която А. Ю. Х. в качеството му на [фирма], [населено място], С. област, е осъден да заплати на Ю. С. И., в качеството му на [фирма], [населено място], сумата 56622, 47 лв. представляваща направени разноски за подобрения в приземния етаж с площ от 146 кв. м. и на 58 кв. м. в първия етаж от собствената на Ю. С. И. едноетажна масивна сграда – мандра, цялата с площ от 450 кв. м., построена в УПИ І – 340, в кв. 30 по плана на [населено място].

За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че претенцията на ищеца се основава на разпоредбата на чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72 ЗС, тъй като същият е имал качеството на недобросъвестен владелец, извършил подобренията със знанието и без противопоставянето на собственика на имота. Приел е, че въпреки ищецът, като приравнен на добросъвестен владелец, да има към собственика на имота вземане в размер на увеличената стойност на имота от извършените подобрения, то с оглед диспозитивното начало в гражданския процес и предвид обстоятелството, че с предявения иск се претендира присъждане на обезщетение само до размер на направените разноски за подобрения, който размер в случая е по-малък от размера на увеличената стойност на имота /размерът на разноските за подобрения възлиза на 56622, 47 лв. с ДДС, а на увеличената стойност на имота – на 104437, 56 лв./, предявеният иск следва да бъде уважен само до размер на сумата 56622, 47 лв. Приел е, че доказателствата по делото установяват качеството на недобросъвестен владелец на ищеца, факта на извършване на подобренията в периода 2004-2008 г. в имот на ответника със знанието и без противопоставянето му, разрешаването със сила на пресъдено нещо на спора за собственост на подобрените части от сградата, размера на направените разноски за подобрения /56622, 47 лв. с ДДС/ и увеличена стойност на имота в резултат на подобренията /104437, 56 лв./. Приел е за неоснователни доводите на ответника по иска за недължимост на разноските за ДДС, платен от подобрителя на доставчиците на материали и услуги по повод извършените подобрения.

От изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се извежда материалноправен въпрос, свързан с проблема дали обезщетението за направени разноски за подобрения в чужд имот включва и разходите за данък добавена стойност, извършени от подобрителя за доставени по повод подобренията материали и услуги, ако подобрителят – получател на облагаемите доставки също е бил търговец регистриран като данъчно задължено лице по ЗДДС и е упражнил правото си на приспадане на платения на доставчиците на тези материали и услуги данък добавена стойност от данъчните си задължения по ЗДДС. Този въпрос е от значение за изхода на делото, тъй като има отношение към размера на претендираното от ищеца обезщетение за направени разноски за подобрения. Разглеждането му би било от значение за точното прилагане правните норми, уреждащи отношенията между подобрител на чужд имот и собственика на подобрения имот в хипотезите, при които подобрителят е бил регистриран като данъчно задължено лице по ЗДДС и е упражнил правото си на приспадане на платения при доставките на тези материали и услуги ДДС от данъчните си задължения по ЗДДС. Следователно, налице са предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по този правен въпрос.

По другия материалноправен въпрос /кога е налице подобрение на имот/ не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно

разглеждане на въззивното решение, тъй като на този въпрос е отговорено в ППВС № 6/74 г., точка 6 /подобрение е налице, когато вложените труд, средства, материали са довели до увелича`ване стойността на имота/ и по същия има формирана и задължителна практика по чл. 290 ГПК.

Предвид допускане касационно обжалване на решението по първия посочен по-горе материалноправен въпрос, на жалбоподателя следва да бъде предоставена възможност да внесе държавна такса в размер на 1132, 45 лв., на осн. чл. 18, ал. 2, т. 2, вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които ще се събират от съдилищата по ГПК.

По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 718 от 25. 11. 2014 г. по гр. д. № 656/2014 г. на Пловдивския апелативен съд в обжалваната част - с която е потвърдено решение № 144 от 14. 04. 2014 г. по гр. д. № 92/2011 г. на Смолянския окръжен съд в частта, с която А. Ю. Х. в качеството му на [фирма], [населено място], С. област, е осъден да заплати на Ю. С. И., в качеството му на [фирма], [населено място], сумата 56622, 47 лв. представляваща стойността на направени разноски за подобрения в приземния етаж с площ от 146 кв. м. и на 58 кв. м. от първия етаж в собствената на Ю. С. И. като [фирма], едноетажна масивна сграда – мандра, цялата с площ от 450 кв. м., построена в УПИ І – 340, в кв. 30 по плана на [населено място].

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателя Ю. С. И., в качеството му на [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 2, вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които ще се събират от съдилищата по ГПК в размер на 1132, 45 лв., като УКАЗВА, че при неизпълнение в срок на горното задължение, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено.

След изтичане на срока за внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на отделението - за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика - за прекратяване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: