Производство по чл.160 ал.6 ДОПК и чл.208 и сл.АПК.

Касаторът „М. Р.”ООД моли да бъде отменено решение №134/21.03.2013г. по адм. д.№570/2012г. на АС-В. Т., с което е отхвърлена жалбата против РА №04-1102452/14.02.2012г. на ТД на НАП-В. Т. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Съображения излага в жалбата и в молба.

Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция „ОДОП”-В. Т. по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, І отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл.218 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на касатора против РА №04-1102452/14.02.2012г. на ТД на НАП-В. Т., с който са определени задължения по ЗДДС 160 063,01лв с лихви, и лихви по задължения по ЗКПО, ЗОДФЛ отм. и ЗДДФЛ, вноски за ДОО, ДЗПО, ЗО и ГВРС. В РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури на „И”ЕООД, „В”ЕООД, „У”ЕООД и „Я”ЕООД с предмет тонове бяло брашно, пшеница и трици за периода м.8.2009г., м.1, 5 и 6.2009г., м.10 – 12.2010г. и м.7.2011г. на основание чл.6, чл.68 ал.1 т.1, чл.69 ал.1 т.1 и чл.70 ал.5 ЗДДС, тъй като доставките по фактурите не са реално осъществени и са начисленилихви по несвоевременно внесени задължения по ЗКПО, ЗОДФЛ отм. и ЗДДФЛ, вноски за ДОО, ДЗПО, ЗО и ГВРС.

Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните задължение на касатора в РА. Обосновано съдът е приел, че не е доказано предаване на фактурираните стоки от доставчиците на ревизираното лице с представените експедиционни бележки и приемо-предавателни протоколи, подписани от неизвестни лица и неподкрепени с доказателства за транспорт на тоновете фактурирани стоки. Правилно съдът е приел, че не са представени доказателства в подкрепа на оспорените от ответника доказателства, представени с жалбата по административен ред, които са противоречиви и не установят осъществяване на спорните доставки. Посочването на леки автомобили като средство за транспорт на тонове брашно и трици, включително на бракуван автомобил /по справка от „Пътна полиция”-В. Т./ правилно е преценено от съда като индиция за недостоверност на представените експедиционни бележки. Правилен е изводът на съда, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит освен фактура е необходимо да е налице и съществена доставка по нея. Правилно съдът се е позовал на решението по дело С-454/98 на СЕО, според което не може да се приспадана данък, който е дължим само поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци.

Правилно съдът е приел, че нарушението на срока по чл.119 ал.4 ДОПК за връчване на ревизионния акт в 7-дневен срок от издаването му не представлява съществено процесуално нарушение, нито нарушава правото на защита на ревизираното лице, тъй като срокът за подаване на жалба тече от връчването на РА и е определен в ДОПК.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно по чл.161 ал.1 изр.3 ДОПК, тъй като цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, І отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение №134/21.03.2013г. по адм. д.№570/2012г. на АС-В. Т.. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ З. Ш. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Д./п/ Б. Ц. М.Д.