Производството е образувано по молба от"Н"ООД,гр. С.,представлявано от управителя Е. Ц. Ц.,чрез пълномоника-адвокат П. П.,за отмяна на основание чл.239,т.1 от АПК на влязлото в сила решение № 31/24.02.2010г.,постановено от Великотърновския административен съд, по адм. д.№816/2009г.,оставено в сила с решение №12265/21.10.2010г. на ВАС,първо отделение, по адм. д.№4364/2010г.

Молбата за отмяна е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл.240 от АПК и е процесуално допустима.

С решението на Великотърновския административен съд е отхвърлена жалбата на "Н"ООД,гр. С. против ревизионен акт №40900304/30.07.2009г. на Гл. инспектор по приходите при ТД на НАП-В. Т.,с който на дружеството е отказан данъчен кредит и са начислени лихви и допълнrтелно корпоративен данък и лихви.

В молбата за отмяна се сочи като правно основание чл.239,т.1 от АПК и се твърди, че са открити нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото и които не са могли да бъдат известни на страните при разглеждането му, но се излагат следните доводи:

На основание чл.193 от ГПК вр. чл.144 от АПК,в първоинстанционното производство представителят на НАП-гр.В. Т. оспори истинността на следните документи:пътни листи 16 броя и на трудови договори:№ 14/25.06.2003г. на свидетеля К. К. Б. и №4/01.12.2002г. на свидетеля К. Я. Т..В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че в хода на съдебното производство жалбоподателите не са доказали автентичността и достоверността на посочените по-горе писмени доказателства, поради което ги изключи от доказателствата по делото.Следва да се подчертае, че в хода на съдебното производство бяха разпитани свидетелите К. Б. и К. Т. и с техните показания напълно се потвърждава истинността на оспорените документи.

Към настоящия момент са открили нови писмени доказателства след направени проверки в НОИ,че двете лица действително са били в трудови правоотношения с "ТЕ"ЕООД, че същите лица са притежавали валидни трудови договори и са били редовно осигурявани от работодателя за посочения по делото период.

Иска се съдът да изиска служебно горепосочените документи от НОИ,респективно-да се включат прредставените документи в доказателствения материал по делото, доколкото те по безспорен начин установяват достоверността на извършените облагаеми сделки, както и участието на разпитаните свидетели в процесните сделки.

Следват съображения за неправилност на съдебното решение:Съдът е допуснал нарушения по събирането на доказателствата, с което е нарушил правото на защита на дружеството-жалбоподател, направил е грешни констатации и неправилни изводи при изследване на доказателствения материал, не обсъжда всички доводи на страните и неправилно е приложил материалния закон.

Ответната страна:Директор на Дирекция"ОУИ" при ЦУ на НАП-В. Т.,чрез процесуалния си представител, с писмен отговор оспорва молбата за отмяна като неоснователна, по следните съображения:

В молбата се сочи, че са открити нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които са от съществено значение по делото и които при решаването му не са могли да бъдат известни на страните.Изложеното представлява дословно възпроизвеждане на разпоредбата на чл.231,т.1 от АПК,но с оглед конкретните твърдения на молителя, се налага извода, че претенциите му не кореспондират с фактите по делото.

В молбата за отмяна не се съдържа конкретизация на откритите нови писмени доказателства за наличието на трудови правоотношения по двата трудови договора, оспорени по делото, но доколкото е посочено, че става въпрос за регистрите на НОИ,явно става въпрос за наличието или липсата на вписване на двата трудови договора по реда на чл.62,ал.4 от КТ/в актуалната редакция към момента на сключване на трудовите договори/.Оставя без коментар доколко НОИ е компетентната институция да даде такава информация пред вид факта, че към момента регистъра на трудовите договори се води в НАП,тъй като от значение по делото за преценката за основателността на искането е дали е изпълнена хипотезата на чл.239,т.1 от АПК.

Доколкото става въпрос за информация, съдържаща се в официалнен регистър/какъвто е ригестъра на трудовите договори/,подадена през 2003г.,то тази информация е съществувала и е могла да бъде известна на страната.Въпрос на процесуална активност от страна на молителя е било да изпалзва някое от допустимите доказателствени средства и да събере или да поиска събирането им за установяване на твърдението си, което не е сторено от него.При това положение сочените от молителя доказателства не са нови и са могли да бъдат известни на страната.

Въпросните доказателства не отговарят и на второто изискване-да са от съществено значение за делото.Валидността на трудовите договори няма прряко отношение към факта на реалното извършване на горепосочените доставки, така че дори и да се приобщят исканите от молителя доказателства, те не биха довели до различен краен извод по съществото на спора и следователно не са от съществено значение по делото.Спорният въпрос по делото е бил относно реалността на доставките по конкретните фактури, издадени от "ТЕ"ЕООД към "М"ООД и този въпрос подробно е обсъден от решаващия състав, а изводите му са споделени от ВАС в решението му, с което е оставил в сила първоинстанционното решение.

В останалата си част молбата за отмяна представлява касационна жалба, чието разглеждане е недопустимо.

Иска се присъждане на юристконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна, по следните съображения:

Съгласно чл.239,т.1 от АПК,решението подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната.

Като правно основание на искането за отмяна на влязлото в сила решение се сочи цитираната разпоредба на чл.239,т.1 от АПК,но изложените в молбата за отмяна фактически основания не съответстват на тези, посочени в правната норма.

Изложени са доводи за неправилност на съдебното решение, представляващи касационни основания, които не са относими в производството по отмяна на влязло в сила решение .

В производството по отмяна съдът не събира служебно доказателствата на молителя, а същите следва да бъдат представени от него.Твърдението му за открити нови обстоятелства не е доказано, но дори и доказани, твърдяните обстоятелства-че двата трудови договора, цитирани в молбата за отмяна са действителни, не биха променили изхода на делото и съответно не е налице предпоставката на чл.231,т.1 от АПК,изискваща новооткритите обстоятелства да са от съществено значение по делото.Не е налице и изискването новите писмени доказателства да не са могли да бъдат известни на страните.

Писмените доказателства-сключените трудови договори са били представени по делото, а дали правилно или не съдът е открил производство по оспорването им и ги е изключил от доказателствата по делото е въпрос, относим в касационно производство, а не в производство по чл.239 от АПК.Твърдяните обстоятелства страната е следвало да установи в производството по делото и те не са такива, които са били неизвестни на страната.Същата е можела да ги представи в производството, ако бе проявила необходимата грижа.

От друга страна, съдът е преценявал показанията на работниците-страни по трудовите договори и свидетели по делото и е приел, че те не могат да докажат наличие на техническа и кадрова обезпеченост на доставчика да осъществи реално доставките, за които е издал въпросните фактури.Прието е също, че липсата на приемо-предавателни протоколи, съставени между доставчика от една страна и получателя на доставката от друга относно количеството и вида на доставената дървасина, както и от показанията на разпитаните свидетели, за които се твърди, че са осъществявали превоза на добитата дървесина от сечището до производствената площадка на "Н"ЕООД,подкрепят и обосновават извода на данъчната администрация за липса на реални доставки по фактурите, издадено от "Т"ООД,по които на жалбоподателя е отказано признаването на данъчен кредит.

При положение, че съдът е допуснал като доказателство по делото свидетелските показания на лицата, за които се отнасят трудовите договори, въпросът дали те са валидни или не не би променил крайният изход на делото.

Показанията на тези свидетели са били предмет на обсъждане и в мотивите на ВАС в проведенето касационно производство.ВАС е приел, че първоинстанционният съд е открил производство по чл.193 от ГПК по оспорените от ответника доказателства, не се е произнесъл по тяхната истинност с отделно определение по чл.194,ал.2 от ГПК,но е обсъдил подробно доказателствената стойност на оспорените пътни листи и трудови договори.Трудовите договори не могат да променят показанията на свидетелите, че са доставяли дървесина-единият до 2003г.,а другият-до средата на 2003г.,които не касаят процесните доставки, извършени след м.ІХ.2003г.От оспорените пътни листи 5 броя са издадени в периода, когато свидетелят Тодоров е работил като шофьор на доставчика, но правилно са преценени от съда като недостатъчни да установят доставката на дървесина по спорните фактури, тъй като в тях не е посочен вида на товара, а показанията на свидетеля не съдържат конкретни данни за доставените количества дървесина и нейния вид.Останалите пътни листи са на името на втория шофьор, който е дал показания, че е работил за доставчика до 2003г. и правилно са преценени от съда като негодно доказателствено средство.Тъй като съдът е обсъдил оспорените доказателства в в решението си, както е в случая, не е допуснато и съществено процесуално нарушение, като не е постановено отделно определение по чл.194 от ГПК.

С оглед на изложеното, твърдяните обстоятелства, които молителят сочи, че е открил след влизане в сила на решението, не са от съществено значение за правния спор и не представляват основание за отмяна на влязлото в сила решение по смисъла на чл.239,т.1 от АПК.

Молбата за отмяна като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени на ответника направените по делото разноски-юристконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.,съгласно разпоредбата на чл.249 вр. чл.143,ал.4 вр. Наредба № 1/2004г. и ТР №3/2010г. по Т.Д №5/2009г. на ОСК на ВАС.

Водим от горното и на основание чл.244,ал.1 от АПК,ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,Петчленен състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на "Н"ООД",гр. С.,представлявано от управителя Е. Ц. Ц.,за отмяна на влязлото в сила решение № 31/24.02.2010г.,постановено от Великотърновския административен съд, по адм. д.№816/2009г.,оставено в сила с решение №12265/21.10.2010г. на ВАС,първо отделение, по адм. д.№4364/2010г.,направено на основание чл.239,т.1 от АПК.

ОСЪЖДА "Н"ООД,със седалище и адрес на управление:гр. С.,ул."А. К.в"№ 1,представлявано от управителя Е. Ц. Ц.,да заплати на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението"-гр.В. Т., при ЦУ на НАП,разноските по делото в размер на 150 лв./сто и петдесет лева/.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ М. К.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Г. М./п/ Д. Г./п/ Т. Х./п/ М. Д.

М.К.