Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на "О. С." ЕАД, като универсален правоприемник на "П”АД, - гр. Р., представлявано от изпълнителния директор С. Г. М., подадена чрез пълномощника юрисконсулт В. Н., против решение № 5602/29.04.2010г., постановено по адм. дело №15250/2009г. по описа на Върховния административен съд, първо-А отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № УДВ-16/26.10.2009 г. на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващ и касационн и основани я

по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се излагат съображения, че първоинстанционният съд е допуснал

нарушения на съдопроизводствените правила по чл. 170 и чл. 171 АПК, като е възложил доказателствената тежест на жалбоподателя, а същевременно след като е преценил, че за изясняване на делото е необходимо да се изслуша експертиза, не е назначил вещо лице служебно. Поддържа, че съдът неправилно е възприел мотивите в административния акт, въз основа на което не е съобразил, че същността на правния спор е свързана не с това дали дружеството е водило разделно счетоводство, а дали е снабдило ДКЕВР с всички необходими отчетни данни, които да отделят приходите от лицензионните дейности от приходите, реализирани от дейности, неподлежащи на регулиране от комисията. В тази връзка поддържа, че в нарушение на материалния закон ДКЕВР е определила за внасяне лицензионни такси върху приходите не само от лицензионни дейности по смисъла на Закона за енергетиката /ЗЕ/, но и от нелицензионни дейности. Дружеството е представило отчетната информация по чл. 38, ал.1, т. 1 и т. 2 ЗЕ, която е основата за приложение на чл. 3, ал. 2 от Тарифата на ДКЕВР. По подробни съображения в този смисъл, изложени в касационната жалба и писмени бележки, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено решение по същество, с което да бъде отменен обжалвания административен акт, а при условията на алтернативност – делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира присъждане на направените разноски.

Ответникът по касационната жалба - Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, чрез пълномощниците юрисконсулти Кованджиев и Тренева, оспорва жалбата. В писмено становище се излагат съображения, че дължимите лицензионни такси са изчислени въз основа на представените от дружеството годишни финансови отчети и при определянето им не са допуснати твърдяните от жалбоподателя нарушения на материалния закон. Ответникът счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага съображения, че съдът е постановил решението при неизяснена фактическа обстановка и без да са дадени указания относно доказателствената тежест. По делото са събрани доказателства за годишните приходи на дружеството за съответната лицензионна дейност, съгласно годишния финансов отчет и отчетната информация по видове дейности. Съдът е следвало да назначи служебно експертиза, която да установи размера на променливата част от лицензионната такса и въз основа на това да прецени законосъобразността на акта на основанията по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК. Счита, че решението следва да бъде отменено, а делото върнато за разглеждане от друг състав.

Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като взе предвид доводите в касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

С обжалваното решение на тричленен състав на първо – А отделение на Върховния административен съд, е отхвърлена жалбата на "О. С." ЕАД, като универсален правоприемник на "П”АД, чийто правоприемник е жалбоподателят „О. С.”ЕАД, са издадени лицензия № Л-149-08/17.12.2004г. за дейността „разпределение на природен газ” и лицензия № Л-149-12/17.12.2004г. за дейността „обществено снабдяване с природен газ” за територията на община П.. Въз основа на решение на ДКЕВР по

т.3.12 от протокол № 86/06.07.2009г. е открита процедура по установяване на публични държавни вземания от лицензионни такси, която е приключила с издаването на обжалвания АУПДВ №

УДВ-16/26.10.2009 г. на ДКЕВР. С този акт са определени задължения на дружеството в размер общо на 1641,19 лв. главници, от които по 554,12 лв. – остатъци от неплатени първа и втора вноски за 2006г. и по 266,48 лв. - остатъци от неплатени първа и втора вноски за 2007г., както и лихва в размер общо на 43,92 лв.

От мотивите на акта е видно, че според административния орган дружеството не е спазило изискванията на чл. 37 ЗЕ за посочване на приходите по видове регулирани дейности, съгласно издадените му от ДКЕВР две лицензии, респективно в годишния финансов отчет не са видни приходите по отделните лицензии, за да могат от комисията да бъдат начислени таксите при спазване на изискванията на чл. 3, ал. 2, т. 2 от Тарифата за таксите, които се събират от ДКЕВР по ЗЕ. В АУПДВ е посочено, че при изчисляване на размера на таксите комисията е взела предвид двете базови суми от по 2000 лв., дължими за всяка от издадените на дружеството лицензии и към тях е прибавила 0,055 % от годишните приходи на дружеството за съответната лицензионна дейност съгласно годишния финансов отчет за предходната година. Дължимият за плащане размер на таксата е определен като са приспаднати заплатените от дружеството такси за двете години .

В жалбата до първоинстанционния съд жалбоподателят е поддържал, че при определяне размера на лицензионните такси за двете лицензионни дейности комисията неправилно е избрала основата, върху която е изчислено задължението на дружеството. Неправилно в тази основа са включени не само приходите на дружеството от лицензионните му дейности за отчетните 2005г. и 2006г., но и приходите от други, нелицензионни дейности, което било видно от справките, приложени към самия акт. Това основно възражение на жалбоподателя не е правилно възприето от първоинстанционния съд и съответно не е обсъдено в мотивите на обжалваното съдебно решение. Същевременно съдът е приел, че за изясняване на спора са необходими специални познания в областта на счетоводството, за които следва да бъде изслушано заключение на вещо лице, но искане за това не е направено от жалбоподателя. Въпреки този си извод съдът е приел, че делото е изяснено от фактическа страна и е обявил същото за решаване. Предвид това съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствени правила, установени в чл. 149, ал. 2 ГПК, приложими на основание чл. 144 АПК като е постановил решението си без да изясни напълно фактическата страна на спора. След като е достигнал до извода, че за изясняване на някои въпроси от съществено значение по делото са необходими специални познания в определена област, каквито съдът не притежава, същият е следвало служебно да назначи извършването на съответна експертиза - в случая счетоводна, дори и страната да не е направила такова искане. В този смисъл е изричната разпоредба на чл. 171, ал. 2 АПК. Наред с това съдът е допуснал нарушение на чл. 170, ал. 1 АПК, като не е изискал от органа да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта относно определяне на основата за начисляване на годишните лицензионни такси на дружеството. Съдът е бил длъжен да съдейства на страните и да укаже, че е необходимо да бъдат представени доказателства, свързани с обстоятелствата по отчетените приходите от лицензионните дейности и приходите от нелицензионна дейност на жалбоподателя.

Допуснатите от съда нарушения са довели и до неправилно приложение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗЕ предвижда, че енергийните предприятия водят отделна счетоводна отчетност за: 1. всяка дейност, подлежаща на лицензиране по този закон; 2. дейностите, подлежащи на лицензиране по този закон, и други дейности; 3. всеки клон и предприятие; 4. дейности при регулирани и свободно договорени цени, като според ал. 2 правилата за водене на разделното счетоводство, формата и съдържанието на счетоводните отчети за регулаторни цели се определят с решение на комисията по ред, предвиден в наредбите по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗЕ енергийните предприятия са длъжни ежегодно да предоставят на комисията 1. годишните си финансови отчети, включително приложенията към тях, съгласно Закона за счетоводството и годишните одиторски доклади; 2. отчетна информация по видове дейности. В съответствие с чл. 29, ал. 5 ЗЕ лицензионните такси се определят в зависимост от вида на извършваната лицензионна дейност и се диференцират по критерии, определени с тарифата по чл. 28, ал. 2. В чл. 3, ал. 2, т .2 от Тарифа за таксите, които се събират от ДКЕВР по ЗЕ е регламентиран начина на определяне на таксите, като е предвидена постоянна годишна такса в размер на 2000 лв. плюс 0,055 % от годишните приходи на дружеството съгласно годишния му финансов отчет за предходната година и отчетната информация по видове дейности съгласно чл. 38, ал. 1 от закона.

За правилното приложение на цитираните норми е необходимо да бъде изяснено чрез заключение на вещо лице с компетентност в областта на счетоводството следното: дали енергийното дружество „П”АД,

чийто правоприемник е „О. С.” ЕАД е водило през релевантните години - 2005г. и 2006г., разделна счетоводна отчетност относно всяка от двете лицензионни дейности, съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1 ЗЕ, от друга страна дали е водило разделна счетоводна отчетност за дейностите, подлежащи на лицензиране по ЗЕ, и други нелицензионни дейности, съгласно чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗЕ и съответно - ако е водена такава отчетност, по какъв начин са разграничени приходите от лицензионните и от нелицензионните дейности и какъв е размерът на приходите на дружеството само от двете му лицензионни дейности, съответно за 2005г. и 2006г. В съответствие със заключението по предходните въпроси следва да бъде изяснено от вещо лице какъв е размерът на дължимите от дружеството лицензионни такси за 2006г. и 2007г. и какви са дължимите за плащане суми, като се вземат предвид вече заплатените от дружеството суми, така както са отразени в обжалвания АУПДВ и какъв е размера на дължимите лихви. При изясняване на тези въпроси следва да бъдат взети предвид размера на годишните приходи на дружеството за съответната лицензионна дейност съгласно годишния финансов отчет за съответните предходни години и отчетната информация по видове дейности към него съгласно представените годишни отчети пред ДКЕВР.

Предвид изложените съображения, обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Поради това че спорът не е изяснен от фактическа страна и са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК. При новото разглеждане следва да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза, която да даде заключение по въпросите, посочени по-горе. При необходимост съдът следва да даде съответни указания на страните във връзка със събирането на доказателства с цел изясняване на делото от фактическа страна.

При този изход на спора въпросът с възлагането на разноските следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия РЕШИ:

ОТМЕНЯ

решение № 5602/29.04.2010г., постановено по адм. дело №15250/2009г. по описа на Върховния административен съд, първо – А отделение.

ВРЪЩА

делото на същото отделение за ново разглеждане от друг състав на съда при спазване на дадените указания в мотивите на решението.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Ф. Н.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ С. А./п/ Т. Н./п/ А. Д./п/ Е. М.

А.Д.