О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1616

гр. София, 28.05. 2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на десети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 2316 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Б. М. срещу решение № 525 от 25.07.2023 г. по в. т. д. № 841/2022 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, с което е потвърдено решение № 914 от 22.07.2022 г. по т. д. № 1500/2021 г. на Софийски градски съд, ТО, 18 състав, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу „Викинг М. България“ ООД /н./ иск с правно основание чл. 694 ТЗ за признаване за установено, че Г. Б. Н. има вземания към ответното дружество за сумата от 49 222, 98 лв. по договор за правна защита и съдействие от 04.07.2019 г. и вземане в размер на 42 336, 09 лв. по анекс от 04.01.2020 г. към горепосочения договор, предявени пред съда по несъстоятелност с молба от 27.04.2021 г.

Поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва извода на въззивния съд, че уговореното от страните адвокатско възнаграждение по процесния договор за правна помощ и анекс към него е прекомерно. Сочи, че съгласно практиката на ВКС, за да е налице прекомерност на уговорения адвокатски хонорар следва същият да е толкова завишен, че да изключва присъщата цел на договора – да възмезди очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да положи за защитата на клиента в съответното производство – гражданско, административно или наказателно. Излага доводи, че в случая съдът...