Образувано е по касационни жалби на М. М. П., Сдружение с нестопанска цел „Женско дружество – Шереметя”, Инициативен комитет за отстояване интересите на жителите на с. Ш. и Инициативен комитет на гражданите на с. Д. срещу решение № 130 от 12.04.2010 г., постановено по адм. дело № 359/2009 г. от Административен съд – В. Т., с което е отхвърлено оспорването на решение по оценка въздействието върху околната среда № ВТ1-1 от 30.042009 г. на Директора на Регионална инспекция по околна среда (РИОСВ) В. Т.. Жалбодателите М. П., „Женско дружество Шереметя” и Инициативен комитет за отстояване интересите на жителите на с. Ш. твърдят, че решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Същевременно били нарушение процесуалните правила за участие на всички заинтересувани страни. К. И. комитет на гражданите на с. Д. в жалбата си твърди, че решението на първоинстанционният съд е неправилно като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.Молят съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови ново, с което да отмени решението на Директора на РИОСВ В. Т..

Ответникът – директорът на РИОСВ В. Т.,чрез процесуалния си представител моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна.

О. С. „За чисти селища” чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на първоинстанционния съд.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд – Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл.218 ал.2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното:

Касационните жалби на Инициативен комитет за отстояване интересите на жителите на с. Ш. и Инициативен комитет на гражданите на с. Д. са недопустими.

Така конституираните в първоинстанционното производство страни и податели на касационни жалба не представляват общественост по смисъла на т.24 от §1 от Допълнителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда. Съгласно посочената норма общественост е едно или повече физически или юридически лица и техни сдружения, организации или групи, създадени в съответствие с националното законодателство. Съгласно §1 т.25 от ДР на ЗООС „засегната общественост е обществеността по т.24, която е засегната или с вероятност да бъде засегната, или която има правен интерес при процедурите за одобряване на планове, програми, инвестиционни предложения и при вземането на решения за издаването или актуализацията на разрешителни по реда на ЗООС или на условията в разрешителното, включително екологичните неправителствени организации, създадени в съответствие с националното законодателство. Цитираните разпоредби изцяло се покриват с разпоредбите на чл.2 точки 4 и 5 от Конвенцията за достъпа до информацията, участието на обществеността в процеса на вземането на решенията и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (ратифицирана с ДВ бр.91 от 14.10.2003 г., в сила от 16.03.2004 г.)

К. И. комитет за отстояване интересите на жителите на с. Ш. и Инициативен комитет на гражданите на с. Д. не са сдружения с нестопанска цел, регистрирани в съответствие с националното законодателства – Закон за юридическите лица с нестопанска цел, при което същите не притежават право на оспорване на процесния административен акт, тъй като не попадат в категорията на лицата по т.25 във вр. с т.24 от §1 От ДР на ЗООС и съответно не разполагат и с право на касационно оспорване на постановеното решение.

Решението на първоинстанционния съд, предмет на настоящата касационна проверка следва да бъде обезсилено в частта му, в която съдът се е произнесъл по жалбите на Инициативен комитет за отстояване интересите на жителите на с. Ш. и Инициативен комитет на гражданите на с. Д., тъй като същите са били недопустими, а производството прекратено в тази му част. Подадените от същите касатори касационни жалби съответно следва да бъдат оставени без разглеждане, а производството по отношение на същите следва да бъде прекратено.

Касационните жалби на М. М. П. и „Женско дружество Шереметя”, като подадени от активно легитимирани страни, в срока по чл.211 АПК са процесуално допустими, а разгледани по същество неоснователна, поради следните съображения:

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването на Решение по оценка въздействието на околната среда № ВТ1-1 от 30.04.2010 г., поправено с решение № ВТ-1 от 25.05.2009 г. на РИОСВ В. Т., с което на основание чл.99 ал.2 ЗООС, чл.19 ал.1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (НУРИОВОС) и във връзка с чл.31 ал.4 от Закона за биологичното разнообразие, чл.39 ал.12 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредба за ОС) е одобрил осъществяването на инвестиционно предложение „Регионално депо за неопасни отпадъци на Сдружение „За чисти селища” на общини В. Т., Г. О., Лясковец, Елена, Златарица и Стражица” на площадка № 5 – съседни терени до съществуващото депо за неопасни отпадъци на гр.В. Т. в землището на с. Ш., О. В. Т., м.”Остра могила” – имот № 026001 – общинска собственост, м.”Стублица” имоти №№ 000317 и 000318 - общинска собственост и в местността „Припора” имоти, както следва: № 014036 – общинска собственост; № 014001 – собственост на наследници на К. К., № 014002 – собственост на наследници на Ц. Ц.; № 014003 – собственост на наследници на Ю. М.; № 014004 – собственост на наследници на И. Ш.; № 014005 – собственост на наследници на М. М.; № 014006 – собственост на наследници на П. К.; № 014007 – собственост на наследници на П. К. и № 014008 – собственост на наследници на Д. К..

Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел.

Правилно в решението е прието, че актът е издаден от компетентен орган. В конкретния случай инвестиционното предложение е от категорията на тези по т.26 от Приложение 1 на ЗООС, за които съгласно разпоредбата на чл.94 ал.1 т.2 ЗООС компетентни са директорите на РИОСВ - за инвестиционните предложения по чл. 92, т. 1 съобразно критериите за компетентност по приложение № 1, при което компетентният орган е директорът на РИОСВ В. Т..

Законосъобразен е и изводът на съда, че в случая са спазени административнопроизводствените правила при издаване на процесния административен акт. Правилно, въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел, че процедурата по извършване на оценката на въздействието на околната среда (ОВОС) е спазена – същата е започнала по постъпило на 23.01.2008 г. в РИОСВ уведомление за инвестиционно намерение от страна на възложителя Сдружение „За чисти селища” на общини В. Т., Г. О., Лясковец, Елена, Златарица и Стражица”, като от своя страна с писмо от 04.02.2008 г. РИОСВ –В. Т. е информирало подателя на уведомлението, че инвестиционното предложение подлежи задължително на оценка на въздействието на околната среда, както и на оценка за съвместимост.

С писмо изх.№2 от 04.02.2008 г. Сдружение „За чисти селища” уведомил кметовете на с. Ш., общ.В. Т., на с. Д. община Л. и с. А., общ.Стражица за инвестиционното си предложение. Същото е връчено на кметовете на посочените селища на 06.02.2008 г.

С писмо изходящ № 6 от 05.2008 г. в изпълнение на разпоредбата на чл.4 ал.2 НУРИОВОС възложителят на инвестиционното предложение е изпратил уведомление до населението за инвестиционното си намерение.

С писма №120 от 24.01.2008 г. и №4 от 05.02.2008 г. РИОСВ В. Т. е уведомил инвеститора относно обхвата и съдържанието на заданието за ОВОС.

Видно от протокол от 20.02.2008 г. са проведени консултации съобразно разпоредбата на чл.9 НУРИОВОС със специализирани ведомства и представители на засегнатата общественост.

С писмо вх.№ 120 от 08.04.2008 в РИОСВ В. Т. постъпило задание за доклад за ОВОС, съобразно разпоредбата на чл.95 ал.2 ЗООС и със съдържанието по чл.10 ал.3 НУРИОВОС.

Докладът по ОВОС е изработен от екип от регистрирани в регистъра на МОСВ експерти по ОВОС, като видно от писмо изх.№ 120 от 26.11.2008 г. на РИОСВ В. Т. има положителна оценка „В”, съгласно чл.14 ал.2 т.3 НУРИОВОС при прегледа на неговото качество – с доклада е предоставена информация с пропуски, които не са от съществено значение при вземането на решение. Със същото писмо са определени като засегнати общините – В. Т., Г. О., Елена, Златарица, Лясковец и Стражица и кметствата на селата Шереметя, Драгижево и Асеново, с които възложителят да организира обществено обсъждане на доклада за ОВОС.

Същевременно е изготвен и доклад за оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване на защитена зона ВG0000213 „Търновски височини” на инвестиционно предложение за изграждане на регионално депо за неопасни отпадъци на общините от Сдружението „За чисти селища” В. Т., Г. О., Лясковец, Елена, Златарица и Стражица.

С писма от 20.12.2008 и 23.12.2008 г. са изпратени на засегнатите общини допълнителни материали, съгласно дадените указания с писмо №120 от 26.11.2008 г., а видно от приложените копия от вестник „Янтра днес” от 23.12.2008 г., 29.12.2008 г. и 16-18.01.2009 г. са обявени срещи за обществено обсъждане с всички заинтересувани физически и юридически лица от определените като засегнати общини и кметства на доклада по ОВОС (ДОВОС) за процесното инвестиционно предложение.

Видно от писма, изпратени от общините Лясковец, Златарица, Е. Г. О. и Стражица до възложителя в периода 28.12.2008 г. 23.01.2009 г., посочените общини са обявили достъпността на материалите по ОВОС за процесното инвестиционно предложение, както и обявените обществени обсъждания.

За същите с писмо № 45 от 23.12.2008 г. е уведомен и компетентния орган – РИОСВ В. Т..

С писмо вх.№ 1591 от 04.03.2009 г. възложителят Сдружение „За чисти селища” е уведомил Директора на РИОСВ В. Т. за проведените обществени обсъждания в гр.В. Т., Стражица, и Лясковец, ведно с приложения от протоколите от същите, присъствени листове и постъпили становища. Видно от протокола от 27.01.2009 г. на проведеното обществено обсъждане в сградата на О. В. Т. са присъствали жители на с. Ш. и Инициативен комитет „за чиста околна среда”, при което наведените доводи, че са нарушени права на заинтересовани страни е неоснователен.

С писмо изх.№ ИНСС-841/26.02.2009 г. кмета на О. Л. е изпратил на възложителя протокола, присъствен лист и писмени становища, мнения и възражения от проведеното обществено обсъждане на инвестиционното предложение, проведено на 23.02.2009 г. в с. Д..

Видно от приложените по преписката писма възложителят е предоставил на компетентния орган становището си по всички получени предложения, мнения и възражения, като от същите се установява, че не са предложени други възможни начини за осъществяване на инвестиционното предложение.

С обжалваното решение ВТ1-1 от 30.04.2009 г. Директора на РИОСВ В. Т. е одобрил процесното инвестиционно предложение, като в решението са изложени подробни мотиви, обосноваващи избора на площадка № 5, като същото има предвидената в чл.99 ал.3 ЗООС форма и при постановяването му са спазени приложимите материално правни разпоредби.

Неоснователни са наведените доводи в касационната жалба, че решението на първоинстанционния съд е неправилно поради необоснованост. В решението са изложени подробни и последователни мотиви базирани на събраните по делото доказателства. След изясняване на фактите, съдът е обсъдил всички относими доказателства и е обосновал извода си за законосъобразност на обжалвания пред него административен акт. Неоснователно е възражението на касаторите, че съдът е игнорирал в мотивите си направените от тях възражения в хода на производството пред административния орган. В решението правилно съдът е приел, че възраженията направени в хода на процедурата по изготвяне и одобряване на ОВОС са съобразени от административния орган при постановяване на акта. Засегнатата общественост е била информирана от най - ранния етап - внасянето на инвестиционното предложение за разглеждане от компетентния орган, дадена е възможност на всички заинтересувани лица да се запознаят с материалите по административната преписка и да изложат своите искания, мнения и възражения, като същите са обсъдени и съответно съобразени при постановяването на процесния административен акт.

Неотносими в настоящото – касационно производство са наведените възражения от процесуалния представител на касаторите, че няма описание на площадката на депото и срока на ползване, няма отчитане на съществуващото до момента замърсяване и други, тъй като същите не са свързани с касационните основания по чл.209 АПК и съответно с правилността на обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение. Освен това в конкретния случай следва да бъде посочено, че в административния акт площадката за осъществяване на одобреното инвестиционно предложение е ясно означена с посочване на конкретните поземлени имоти, които същото обхваща, които са точно индивидуализирани с границите си, а срокът на ползване е посочен около 25 години, тъй като в конкретния случай решението на органа касае депониране на обем отпадъци, които ще бъдат депонирани на процесното депо. Неоснователно е и възражението, че в случая не е отчетено съществуващото до момента замърсяване, тъй като при изграждането на инвестиционното предложение, като част от мерките е предвидено изграждане на локално пречиствателно съоръжение, осигуряващо пречистване на инфилтрата, включително от съществуващото депо, рекултивация и подходящи озеленителни залесителни мероприятия, както проектиране на съоръжения за газоотвеждане от съществуващото депо, които да се свържат с инсталация за оползотворяване/изгаряне на биогаза ( І.3.3; І.5 и І.10). Съгласно т.І.11 от решението е предвидено, при проектиране на депото да се предложат целите, за които ще се използва рекултивираният терен на съществуващото и новоизграждащото се депо, съгласно чл.3 ал.1 от Наредба №26/1996 г. за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт, като при проектиране на биологичната рекултивация да се предвиди използване на местни растителни видове, адаптивни към условията в региона, невнасящи дисхармония в ландшафта и ограничаване последиците от експлоатационната дейност. Неоснователен е и доводът, че в случая инвестиционното предложение засяга защитена територия, включена в „Натура 2000”. Правилно в обжалваното решение е прието, че в случая инвестиционното предложение засяга защитена зона, попадаща в списъка на Министерски съвет (МС) под №38 в приложение № 2 на решение № 122 от 02.03.2007 г. на МС за приемане на списък за защитени зони за опазване на дивите птици и списък на защитените зони за опазване на природните местообитания на дивата флора и фауна. Правилно съдът е посочил, че посоченият списък представлява междинен етап от сложен фактически състав по предлагане, изготвяне и одобряване на територии за защитени зони по проект „натура 2000”, поради което същият не придава статут на териториите, посочени в него на защитени по смисъла на Закона за биологичното разнообразие. Същата представлява защитена зона за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, съобразно чл.6 ал.1 т.1 и т.2 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). Съгласно разпоредбата на чл.7 от ЗБР териториите, включващи местообитания на видовете от приложение №2 се подлагат на оценка въз основа на следните показатели:1. размер и плътност на популацията на вида, обитаваща територията, в сравнение с размерите и плътността на популацията на същия вид в Р. Б.; 2. степен на съхраненост на характерните черти на местообитанието, които са от значение за съответния вид и възможности за тяхното възстановяване; 3. степен на изолираност на популацията, обитаваща територията по отношение на основния район на разпространение на вида; 4. обща оценка на значението на територията за съхранението на съответния вид, въз основа на величината на показателите по т. 1, 2 и 3. В случая такава оценка е извършена, като въз основа на експертното мнение е прието, че малката територия, с която се засяга защитена зона „Търновски височини” – 0,9 % от общата площ на местообитанието и граничната и непосредствена близост с антропогенни ландшафти (действащо депо, кариери, ниви, горски култури и пътища) обуславя сравнително малък брой засегнати местообитания и видове. Въздействието върху защитената зона е сведено до минимум с оглед предвидените мерки за ограничаване и смекчаване на негативното въздействие върху флората и фауната, при което същите ще бъдат повлияни в незначителна степен.

Обоснован и изводът на първоинстанционният съд, че в случая обжалваният пред него административен акт е постановен и в съответствие с приложимото в случая европейско законодателство. Съгласно чл.4 от директива 2006/12 ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно отпадъците държавите - членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират отпадъците да бъдат оползотворени или обезвредени без да застрашават здравето на човека и без да се използват процеси или методи, които биха могли да навредят на околната среда, и по специално без риск за водата, въздуха или почвата или за растенията и животните, без да причиняват вреда чрез шум или миризми и без да засягат неблагоприятно околността или местата от особен интерес. С. ал.2 на същия текст държавите - членки предприемат необходимите мерки и за забраната на изоставянето, изхвърлянето или неконтролираното обезвреждане на отпадъци. В случая обжалваният пред първоинстанционния съд административен акт е издаден в съответствие с цитираните разпоредби, които са транспонирани в българското законодателство, като в ДОВОС са обсъдени от експертите всички относими за случая факти, като наличието на защитена зона, отстояния от населени места, пътища, археологически обекти и др.

В случая разпоредбата на чл.14 от Директива 1999/31 на Съвета относно депониране на отпадъци не намира приложение, тъй като с процесното решение е одобрено инвестиционно предложение за изграждане на регионално депо за неопасни отпадъци, което ще бъде осъществено в съседство до съществуващото депо, при спазване на изискванията за опазване на околната среда, като част от предложението са мерки по рекултивацията на съществуващото до момента депо. Цитираната разпоредба касае мерки относно продължаване на използването на съществуващи депа.

С оглед на това и предвид разпоредбата на чл.629 ал.3 предл. последно ГПК настоящият състав намира, че направеното искане за преюдициално запитване до съда на Европейските общности е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ

искането на М. М. П. и "Женско дружество Шереметя" за преюдициално запитване.

ОБЕЗСИЛВА

решение № 130 от 12.04.2010 г., постановено по адм. дело № 359/2009 г. от Административен съд В. Т. в частта, в която съдът се е произнесъл по жалбите на Инициативен комитет за отстояване интересите на жителите на с. Ш. и Инициативен комитет на гражданите на с. Д.

О. Б. Р.

касационните жалби против решение №130/2010, постановено по адм. дело № 359/2009 г. на Административен съд велико Търново на Инициативен комитет за отстояване интересите на жителите на с. Ш. и Инициативен комитет на гражданите на с. Д. и

ПРЕКРАТЯВА

производството по адм. дело 6783/2010 г. по описа на Върховния административен съд в тази му част.

ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 130 от 12.04.2010 г., постановено по адм. дело № 359/2009 г. от Административен съд В. Т. в останалата му част.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ И. Д.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. М./п/ И. С.

И.С.