Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на НОИ - [населено място] област срещу решение № 887 от 13.11.2015 г., постановено по адм. д. № 508/2015 г. по описа на Административен съд – София-област, втори състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Ответницата К. С. В. от [населено място], чрез адвокат Н., моли решението да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима, а разгледана по същество е основателна.
С решение № 887 от 13.11.2015 г., постановено по адм. д.
№ 508/2015 г., Административен съд – София-област, втори състав е отменил решение № 03-7458 # 3 от 8.05.2015 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ –[населено място], с което е потвърдено разпореждане № МП-03-30481 # 1 от 18.02.2015 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при Териториално поделение на НОИ – [населено място]. Съдът е върнал преписката на Директора на Териториално поделение на НОИ – [населено място] за произнасяне в законния срок по жалбата на К. С. В. срещу разпореждане № МП-03-30481 # 1 от 18.02.2015 г., в частта й, с която осигурителния стаж за периода 1.01.1977 г. до 31.10.1979 г. е зачетен за трета категория.
Анализът на събраните доказателства по първоначалното дело относно категорията на труда на В., разгледани в тяхната съвкупност, не установяват нищо различно от приетото от административния орган като фактически основания за отказа за отпускане на пенсия, свързан с непризнаване на осигурителния стаж за периода 1.01.1977 г. до 31.10.1979 г. като такъв от трета категория.
Видно от трудовата книжка (лист 11), трудът е полаган в ДПП „О.” - [населено място], за което предприятие не е установено да е принадлежало към памукотекстилната, вълнената, копринената или трикотажната промишленост. Пак в цитирания официален удостоверителен документ е посочена длъжност „плетачка І р.”Вещото лице, назначено и изслушано по първоначалното дело, констатира наличие на ведомости, в които кандидатстващата за пенсия фигурира на посочената длъжност, липсват данни и не се съхраняват щатни разписания, поименни разписания на длъжностите, както и други такива, уточняващи тази длъжност.
По делото са били разпитани две свидетелки, като от тях само свидетелката Б. твърди, че жалбоподателката плетяла на линейна плетачна машина, полуавтомат.
Съгласно чл. 40, ал. 1 НПОС, осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Според третата алинея на същия текст, документите по ал. 1, се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд.
По делото няма доказателства от така изрично нормативно посочените, от които да бъде установено на каква машина е работила В., а този факт в случая е определящ за категорията на труда през процесния период. В разпоредбата на чл. 104, ал. 10 КСО, се съдържа изрична забрана категорията на труда да се доказва със свидетелски показания. При липса на техническа експертиза, която въз основа съхранени архивни единици да направи изводи за характера на производството в цеха на ДПП „О.” - [населено място], в който е работила жалбоподателката и за ползваните в него машини, единствено показанията на свидетелката Б., не могат да се възприемат като надеждно доказателствено средство. Счетоводната експертиза не е констатирала, че в съхранените ведомости има данни за начислени суми за работа при вредни условия на труд. По делото липсват доказателства установяващи, че за процесния период за жалбоподателката са внасяни осигурителни вноски за втора категория труд.
Съгласно чл. 15 КТ от 1951 г., която норма е била приложима към момента на полагане на труда, с трудовия договор се определят мястото и характерът на работата, а могат да се определят и други условия във връзка с предоставянето на работната сила. Според чл. 16 от цитирания кодекс, трудовият договор се сключва писмено. Когато той се сключва с държавно, кооперативно или обществено предприятие, учреждение или организация, работникът или служителят подава писмено заявление за постъпване на работа, а администрацията на предприятието, учреждението или организацията издава писмена заповед за зачисляването му на работа. За процесния период жалбоподателката следва да съхранява екземпляри от документи от категорията на посочените и които имат доказателствена стойност по чл. 40, ал. 3 НПОС.
Разпоредбата на т. 67 от ПКТП отм. , се отнася до труда на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника. Недопустимо е по пътя на разширителното тълкуване тя да се прилага и по отношение на труда на работниците и служителите от раздел IV от правилника.
При постановяване на разпореждане № МП-03-30481 # 1 от 18.02.2015 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при Териториално поделение на НОИ – [населено място] и на решение № 03 -7458 # 3 от 8.05.2015 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – [населено място] са изисквани данни за процесния период от Осигурителен архив при ТП на НОИ - [населено място], включително и за машината на която е работила В., но относно последното обстоятелство такива не са открити. При наличната административна преписка, установяваща тези действия, изводът на съда за съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в непълно и неточно изясняване на всички обстоятелства за конкретния случай е неправилен, тъй като в съдебната фаза на административния процес не са установени нови факти и обстоятелства от значение за спора. В тази връзка при връщане на преписката на административния орган такива не могат да бъдат установени. Доказателствената тежест за установяване на други факти и обстоятелства, несъдържащи се в осигурителните архиви, пада върху жалбоподателката.
Събраните по делото доказателства не обуславят извод за наличие на преференциалните условия за пенсиониране, визирани в нормата на т. 66 „и” ПКТП отм. и списъка на видовете машини към него, поради което правилно административния орган е приел, че осигурителния стаж на В. през периода 1.01.1977 г. – 31.10.1979 г. е от трета категория.
При това положение жалбоподателката по първоначалното дело не отгаваря на изискването на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО за наличие на 15 години осигурителен стаж от втора категория, а възрастта й към момента на подаване на заявлението - 56 години, 8 месеца и 18 дни, не позволява отпускане на пенсия по чл. 68 КСО.
Стигайки до различни фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Недоказаната от жалбоподателката втора категория на труда й през периода 1.01.1977 г. – 31.10.1979 г. води до отхвърляне на оспорването.
При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, своевременно направеното искане на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се уважава в минимален размер от 300 лв. Разноски в полза на ответницата не се дължат.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 887 от 13.11.2015 г., постановено по адм. д. № 508/2015 г. по описа на Административен съд – София-област, втори състав И В. Н. П.:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. С. В. от [населено място] против решение № 03 - 7458 # 3 от 8.05.2015 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – [населено място], с което е потвърдено разпореждане № МП-03-30481 # 1 от 18.02.2015 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при Териториално поделение на НОИ – С.-област.
ОСЪЖДА К. С. В. от [населено място], [улица], да заплати на Териториално поделение на НОИ - [населено място]-област със седалище в [населено място], [улица] сумата 300 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.