Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], чрез процесуалния си представител адв. И. И против Решение № 60 от 08.05.2015 г., постановено по адм. дело № 2/2015 г. на Административен съд Ямбол, с което е отхвърлена жалбата на [фирма] против Уведомително писмо изх. № 02-280-2600/1512 от 12.08.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директните плащания за кампания 2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФ „Земеделие“) в частта му, с която не са оторизирани за плащане сумите 13206.76 лева по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), 2044.37 лева по Плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските (НР2) и 232.01 лева по Схема за национално доплащане на площ (СНДП) и дружеството е осъдено да заплати на ДФ „Земеделие“-РА сумата в размер на 700 лева представляваща направени разноски по делото.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. З от АПК. Твърди се, че съдът неправилно и необосновано, без да извърши задълбочена проверка на представените по делото доказателства, е приел, че процесният административен акт, в частта с която е отказано подпомагане, е законосъобразен. Касационният жалбоподател моли съда да отмени решението и да се произнесе по съществото на спора като прецени основателността на първоинстанционната жалба.

Ответникът по касационната жалба - изпълнителният директор на ДФ „Земеделие”, чрез процесуалния си представител юрк.. П, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли съда да потвърди оспореното решение като правилно – съобразено с материалния закон, издадено при спазване на съдопроизводствените правила и обосновано. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Прави възражение за прекомерност.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав от Четвърто отделение като прецени, че касационната жалба е редовно подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, за допустима.

При служебно упражнения на основание чл. 218, ал. 2 от АПК контрол за валидност и допустимост на обжалваното съдебно решение, касационната инстанция установи, че първоинстанционното решение е недопустимо. Не са били налице процесуалните предпоставки за постановяването на решение от административния съд по съществото на спора по подадената от [фирма] жалба, предвид следните съображения:

Производството пред административния съд е било образувано по жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], подадена на 02.12.2014 год. чрез изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ срещу Уведомително писмо изх. № 02-280-2600/1512 от 12.08.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директните плащания за кампания 2013 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ в частта му, с която са наложени редукции и намаления в общ размер 15483.14 лева, разпределени по схемите както следва: по СЕПП – 13206.76, по НР2 – 2044.37 лева и по СНДП – 232.01 лева. С оспореното решение съдът е приел жалбата за допустима и е разгледал спора по същество, като е отхвърлил жалбата като неоснователна.

В настоящия случай видно от приложената по делото обратна разписка (стр. 41) касационният жалбоподател е получил на 17.09.2014 год. процесното уведомително писмо. В същото изрично е упоменато, че подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му, пред Министъра на земеделието и храните или пред административен съд, в чийто район се намира постоянния адрес или седалище на кандидата. В указания в писмото срок и в изпълнение на чл. 84, ал. 1 от АПК земеделският производител е оспорил УП по административен ред като е подал жалба (стр. 592) чрез ДФ „Земеделие“ до министъра на земеделието и храните. От приложената по делото обратна разписка е видно, че жалбата е подадена на 30.09.2014 год. и същата е входирана в ДФ „Земеделие“ на 01.10.2014 год. с вх. № 02-280-260/1512. Тези обстоятелства не са спорни, същите се потвърждават писмено от жалбоподателя с постъпила в съда молба (стр. 576).

Жалбата, ведно с административната преписка и придружително писмо изх. № 02-280-2600/1512 от 15.10.2014 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” (стр. 611) е изпратена на министъра на земеделието и храните и същата е постъпила в деловодната система на министерството на 15.10.2014 г. с регист. индекс 13-6854 (стр. 613).

Съгласно чл. 97, ал. 1 от АПК в двуседмичен срок от получаване на преписката, когато е едноличен, и в едномесечен срок, когато е колективен, компетентният да разгледа жалбата или протеста орган се произнася с мотивирано решение, с което обявява оспорения акт за нищожен, отменя го изцяло или отчасти като незаконосъобразен или нецелесъобразен или отхвърля жалбата или протеста. Ако компетентният да разгледа жалбата или протеста орган не се произнесе в рамките на срока по ал. 1, законосъобразността на административния акт може да се оспори чрез административния орган, който го е издал, пред съда, ако актът подлежи на оспорване по съдебен ред (чл. 97, ал. 5 от АПК). В случая Министърът на земеделието и храните като едноличен орган, е дължал произнасяне по жалбата на [фирма] в двуседмичен срок от постъпване на преписката, съгласно цитираната разпоредбата. Този срок е започнал да тече от 16.10.2014 г. и е изтекъл на 29.10.2014 г. Произнасяне по жалбата на дружеството няма, което се потвърждава и с приложеното по делото писмо на гл. секретар на МЗХ (стр. 684).

При положение, че по-горестоящият орган не е сторил това в предвидения от закона двуседмичен срок, земеделският производител е следвало на основание разпоредбата на чл. 149, ал. 3 от АПК да подаде жалба до съда в 14 дневен срок от крайната дата, на която органът е следвало да се произнесе, т. е считано от 30.10.2014 г. и в срок до 12.11.2014 г. /сряда, присъствен ден/. Видно от данните по делото жалбата на [фирма] срещу уведомителното писмо е подадена до съда чрез ДФ „Земеделие“ едва на 02.12.2014 г., поради което същата се явява подадена извън този срок и съответно е просрочена. Съгласно цитираната разпоредба срокът за обжалване пред съда, в случай, че първоначално актът е обжалван по административен ред, тече не от датата на произнасяне на по-горестоящия административен орган, а от изтичането на срока по чл. 97, ал. 1 от АПК в случай, че органът не постанови решение по жалбата в този срок. Тази нормативна разпоредба указва точно срока, в който оспорващият следва да отнесе своевременно спора пред съда, а не да чака произнасяне от по-горестоящия административен орган, който може и да не се произнесе по подадената жалба.

Всички тези правни въпроси, свързани с броенето на срока за обжалване пред съда, след като е осъществена процесуалната възможност за оспорване по административен ред, са предмет на изрично тълкуване, извършено с Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015 г. по ТД № 4/2013 г. на общо събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. В мотивите по т. 2 на същото е посочено, че за жалбоподателя е налице процесуалната възможност да проследи изпращането на преписката, тоест да се установи началният момент, от който се брои срокът за произнасяне на по-горестоящия административен орган. Предвид това е отчетено, че трудността за проследяване на началния момент на срока за произнасяне от този орган е преодолима. Посочено е също така, че правото на жалба като субективно процесуално право винаги се свързва с преклузивен срок за упражняването му и в законодателството не е предвиден случай, при който това право да може да бъде упражнено в неопределен срок от време. Крайният извод в тълкувателното решение е, че както непроизнасянето на по-горестоящия административен орган, така и късното му произнасяне с резултат отхвърляне на жалбата след изтичане на предвидения за това законов срок, не санират просрочието на жалбата срещу административния акт по съдебен ред, тъй като пропускането на срока по чл. 149, ал. 3 от АПК погасява субективното право на жалба. Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове съгл. чл. 130, ал. 2 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ).

Предвид изложеното и на основание чл. 218, ал. 2 във вр. с чл. 221, ал. 3 във вр. с чл. 159, т. 5 във вр. с чл. 149, ал. 3 от АПК, обжалваното съдебно решение като недопустимо следва да се обезсили, жалбата да се остави без разглеждане, а образуваното първоинстанционно производство да се прекрати.

Процесуалният представител на ответната страна е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция. Хипотезата на чл. 143, ал. 4 от АПК обаче не предвижда задължение за разноски в тежест на жалбоподателя в случая на процесуално недопустима жалба в хипотезата на чл. 159, т. 5 от АПК - просрочено оспорване. Поради това искането следва да се остави без уважение.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 60 от 08.05.2015 г., постановено по адм. дело № 2/2015 г. по описа на Административен съд Ямбол.

О. Б. Р. жалбата на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], срещу Уведомително писмо изх. № 02-280-2600/1512 от 12.08.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директните плащания за кампания 2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ в частта му, с която са наложени редукции и намаления в общ размер от 15483.14 лева.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2/2015 год. по описа на Административен съд Ямбол. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], чрез процесуалния си представител адв. И. И против Решение № 60 от 08.05.2015 г., постановено по адм. дело № 2/2015 г. на Административен съд Ямбол, с което е отхвърлена жалбата на [фирма] против Уведомително писмо изх. № 02-280-2600/1512 от 12.08.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директните плащания за кампания 2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФ „Земеделие“) в частта му, с която не са оторизирани за плащане сумите 13206.76 лева по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), 2044.37 лева по Плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските (НР2) и 232.01 лева по Схема за национално доплащане на площ (СНДП) и дружеството е осъдено да заплати на ДФ „Земеделие“-РА сумата в размер на 700 лева представляваща направени разноски по делото.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. З от АПК. Твърди се, че съдът неправилно и необосновано, без да извърши задълбочена проверка на представените по делото доказателства, е приел, че процесният административен акт, в частта с която е отказано подпомагане, е законосъобразен. Касационният жалбоподател моли съда да отмени решението и да се произнесе по съществото на спора като прецени основателността на първоинстанционната жалба.

Ответникът по касационната жалба - изпълнителният директор на ДФ „Земеделие”, чрез процесуалния си представител юрк.. П, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли съда да потвърди оспореното решение като правилно – съобразено с материалния закон, издадено при спазване на съдопроизводствените правила и обосновано. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Прави възражение за прекомерност.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав от Четвърто отделение като прецени, че касационната жалба е редовно подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, за допустима.

При служебно упражнения на основание чл. 218, ал. 2 от АПК контрол за валидност и допустимост на обжалваното съдебно решение, касационната инстанция установи, че първоинстанционното решение е недопустимо. Не са били налице процесуалните предпоставки за постановяването на решение от административния съд по съществото на спора по подадената от [фирма] жалба, предвид следните съображения:

Производството пред административния съд е било образувано по жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], подадена на 02.12.2014 год. чрез изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ срещу Уведомително писмо изх. № 02-280-2600/1512 от 12.08.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директните плащания за кампания 2013 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ в частта му, с която са наложени редукции и намаления в общ размер 15483.14 лева, разпределени по схемите както следва: по СЕПП – 13206.76, по НР2 – 2044.37 лева и по СНДП – 232.01 лева. С оспореното решение съдът е приел жалбата за допустима и е разгледал спора по същество, като е отхвърлил жалбата като неоснователна.

В настоящия случай видно от приложената по делото обратна разписка (стр. 41) касационният жалбоподател е получил на 17.09.2014 год. процесното уведомително писмо. В същото изрично е упоменато, че подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му, пред Министъра на земеделието и храните или пред административен съд, в чийто район се намира постоянния адрес или седалище на кандидата. В указания в писмото срок и в изпълнение на чл. 84, ал. 1 от АПК земеделският производител е оспорил УП по административен ред като е подал жалба (стр. 592) чрез ДФ „Земеделие“ до министъра на земеделието и храните. От приложената по делото обратна разписка е видно, че жалбата е подадена на 30.09.2014 год. и същата е входирана в ДФ „Земеделие“ на 01.10.2014 год. с вх. № 02-280-260/1512. Тези обстоятелства не са спорни, същите се потвърждават писмено от жалбоподателя с постъпила в съда молба (стр. 576).

Жалбата, ведно с административната преписка и придружително писмо изх. № 02-280-2600/1512 от 15.10.2014 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” (стр. 611) е изпратена на министъра на земеделието и храните и същата е постъпила в деловодната система на министерството на 15.10.2014 г. с регист. индекс 13-6854 (стр. 613).

Съгласно чл. 97, ал. 1 от АПК в двуседмичен срок от получаване на преписката, когато е едноличен, и в едномесечен срок, когато е колективен, компетентният да разгледа жалбата или протеста орган се произнася с мотивирано решение, с което обявява оспорения акт за нищожен, отменя го изцяло или отчасти като незаконосъобразен или нецелесъобразен или отхвърля жалбата или протеста. Ако компетентният да разгледа жалбата или протеста орган не се произнесе в рамките на срока по ал. 1, законосъобразността на административния акт може да се оспори чрез административния орган, който го е издал, пред съда, ако актът подлежи на оспорване по съдебен ред (чл. 97, ал. 5 от АПК). В случая Министърът на земеделието и храните като едноличен орган, е дължал произнасяне по жалбата на [фирма] в двуседмичен срок от постъпване на преписката, съгласно цитираната разпоредбата. Този срок е започнал да тече от 16.10.2014 г. и е изтекъл на 29.10.2014 г. Произнасяне по жалбата на дружеството няма, което се потвърждава и с приложеното по делото писмо на гл. секретар на МЗХ (стр. 684).

При положение, че по-горестоящият орган не е сторил това в предвидения от закона двуседмичен срок, земеделският производител е следвало на основание разпоредбата на чл. 149, ал. 3 от АПК да подаде жалба до съда в 14 дневен срок от крайната дата, на която органът е следвало да се произнесе, т. е считано от 30.10.2014 г. и в срок до 12.11.2014 г. /сряда, присъствен ден/. Видно от данните по делото жалбата на [фирма] срещу уведомителното писмо е подадена до съда чрез ДФ „Земеделие“ едва на 02.12.2014 г., поради което същата се явява подадена извън този срок и съответно е просрочена. Съгласно цитираната разпоредба срокът за обжалване пред съда, в случай, че първоначално актът е обжалван по административен ред, тече не от датата на произнасяне на по-горестоящия административен орган, а от изтичането на срока по чл. 97, ал. 1 от АПК в случай, че органът не постанови решение по жалбата в този срок. Тази нормативна разпоредба указва точно срока, в който оспорващият следва да отнесе своевременно спора пред съда, а не да чака произнасяне от по-горестоящия административен орган, който може и да не се произнесе по подадената жалба.

Всички тези правни въпроси, свързани с броенето на срока за обжалване пред съда, след като е осъществена процесуалната възможност за оспорване по административен ред, са предмет на изрично тълкуване, извършено с Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015 г. по ТД № 4/2013 г. на общо събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. В мотивите по т. 2 на същото е посочено, че за жалбоподателя е налице процесуалната възможност да проследи изпращането на преписката, тоест да се установи началният момент, от който се брои срокът за произнасяне на по-горестоящия административен орган. Предвид това е отчетено, че трудността за проследяване на началния момент на срока за произнасяне от този орган е преодолима. Посочено е също така, че правото на жалба като субективно процесуално право винаги се свързва с преклузивен срок за упражняването му и в законодателството не е предвиден случай, при който това право да може да бъде упражнено в неопределен срок от време. Крайният извод в тълкувателното решение е, че както непроизнасянето на по-горестоящия административен орган, така и късното му произнасяне с резултат отхвърляне на жалбата след изтичане на предвидения за това законов срок, не санират просрочието на жалбата срещу административния акт по съдебен ред, тъй като пропускането на срока по чл. 149, ал. 3 от АПК погасява субективното право на жалба. Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове съгл. чл. 130, ал. 2 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ).

Предвид изложеното и на основание чл. 218, ал. 2 във вр. с чл. 221, ал. 3 във вр. с чл. 159, т. 5 във вр. с чл. 149, ал. 3 от АПК, обжалваното съдебно решение като недопустимо следва да се обезсили, жалбата да се остави без разглеждане, а образуваното първоинстанционно производство да се прекрати.

Процесуалният представител на ответната страна е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция. Хипотезата на чл. 143, ал. 4 от АПК обаче не предвижда задължение за разноски в тежест на жалбоподателя в случая на процесуално недопустима жалба в хипотезата на чл. 159, т. 5 от АПК - просрочено оспорване. Поради това искането следва да се остави без уважение.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 60 от 08.05.2015 г., постановено по адм. дело № 2/2015 г. по описа на Административен съд Ямбол.

О. Б. Р. жалбата на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], срещу Уведомително писмо изх. № 02-280-2600/1512 от 12.08.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директните плащания за кампания 2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ в частта му, с която са наложени редукции и намаления в общ размер от 15483.14 лева.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2/2015 год. по описа на Административен съд Ямбол.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.