Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] срещу решение № 1024 от 05.05.2016 г. по адм. дело № 76/2016 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03002715001327-091-001/23.09.2015г. на органи по приходите при ТД на НАП В., в частта, потвърдена с решение №567/15.12.2015г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ В. при ЦУ на НАП, както и относно разноските. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено в противоречие със събраните доказателства и в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението на Административния съд - В., а с него и оспореният РА. Заявява претенция за разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП" – В., оспорва касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за основателна.

Ревизираното дружество е производител на ПВЦ дограма и профили. С оспорения РА са определени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 137 935,43лв. и лихви за просрочие за данъчни периоди м. 04- м.10.2011г. Съдът е приел за установено, че за тези данъчни периоди ревизираното лице [фирма] е декларирал ВОД на ПВЦ профили и аксесоари по 7 броя фактури с получател „7 Even S.R.L.“...