Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Ш. С. Т., гражданин на Чечения подадена чрез адв.. Д, срещу решение № 1829 от 17.03.2016 г. по адм. д. № 10919/2015 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед рег. № 8177ОЧ-24/18.10.2015 г., издадена от началника на ГПУ – [населено място] за наложена принудителна административна мярка „Забрана за влизане в Р. Б” за срок от 5 години, считано от 18.10.2015 г. до 17.10.2020 г., на основание чл. 42з, ал. 3 и ал. 4, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 7 и т. 22 и чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗЗД ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) (ЗЧРБ).

В жалбата са наведени касационни основания за неправилно приложение на материалния закон тъй като първоинстанционният съд не е приел възраженията на жалбоподателя за нарушение на материалния закон и целта на закона. С молба вх. № 94-07-29/22.10.2015 г. непосредствено след принудителното му задържане, касаторът е поискал убежище по реда на ЗУБ. Наличието на образувано производство по ЗУБ е само по себе си достатъчно основание за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Към датата на постановяване на съдебното решение, лицето е престанало да има качеството на незаконно пребиваващ на територията на Р. Б. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответната страна, началникът на Гранично полицейско управление – [населено място] при Регионална дирекция „Гранична полиция” – Аерогари, Главна дирекция „Гранична полиция” - МВР чрез процесуалния си представител юрисконсулт Машев изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдебното решение не страда от пороци и следва да се остави в сила.

Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган и в съответствие с материалния закон, като в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От доказателствата по делото е установено по категоричен начин, че са налице основания по чл. 10, ал. 1, т. 7 и т. 22 от ЗЧРБ за налагане на ПАМ „Забрана за влизане в Р. Б” за срок от 5 години. От една страна, жалбоподателят е представил за гранично паспортно – визов контрол неистински и преправени документи за самоличност, а от друга страна, целта му е била да се използва страната, като транзитен пункт за трета страна. Нормата на чл. 42з, ал. 3 от ЗЧРБ е императивна и при наличието на основанията на чл. 10, ал. 1 от ЗЧРБ, административният орган в условията на обвързана компетентност е задължен да наложи тази ПАМ в определения за това срок по предложение първо. По тези съображения жалбата срещу оспорваната заповед е отхвърлена. Решението е правилно.

Установено е, че на 18.10.2015 г. на ГКПП Аерогара -[населено място], в зоната за отговорност на ГПУ [населено място], за излизане с полет OS 800 за В., Т. е представил за гранично паспортно – визов контрол неистински гръцки паспорт и неистинска гръцка карта на имената на В. Т., род. на 20.03.1980 г., със снимка на приносителя, установено от експертна справка, съгласно заключението на която паспорта е преправен, личната карта е неистинска, лицето и положените в документите снимки са идентични, а отпечатъците от граничните печати на Турция не са истински.

Съгласно чл. 42з, ал.3, пр. 1 от ЗЧРБ, забраната за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз е за срок до 5 години, а ал. 4 на същата разпоредба предвижда забраната за влизане да може да се наложи едновременно с принудителната административна мярка по чл. 40, ал. 1, т. 2 или по чл. 41, когато са налице основанията по чл. 10, ал. 1. В случая са посочени основанията на чл. 10, ал. 1, т. 7 и т. 22 от ЗЧРБ, а именно: направил опит да влезе в страната или да премине през нея чрез използване на неистински или преправени документи, виза или разрешение за пребиваване и има данни, че целта на влизането му е да се използва страната като транзитен пункт за миграция към трета държава.

Правилни са изводите на съда, че са налице предвидените в закона предпоставки за налагане на принудителната административна мярка. От представените по делото доказателства се установява по категоричен начин, че Т. е представил за гранично паспортно – визов контрол неистински и преправени документи за самоличност, а от друга страна, целта му е била да се използва страната, като транзитен пункт за трета страна. Правилни са изводите на съда, че процесуални нарушения при издаването на заповедта не са допуснати, последната е връчена срещу подпис в присъствието на преводач от руски език, като не са отбелязани възражения от страна на жалбоподателя. Правото на защита не е засегнато, подадена е жалба в срок, по която е образувано съдебно производство и правото на защита е осъществено.

В съответствие с чл. 67, ал. 1 от ЗУБ (ЗАКОН ЗЗД УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ), ПАМ "забрана за влизане в страната" не се привежда в изпълнение до приключване на производството по предоставяне на убежище или международна закрила с влязло в сила решение, като ал. 2 предвижда принудителните административни мерки по ал. 1 да се отменят, когато на чужденеца е предоставено убежище или международна закрила. В чл. 67, ал. 1 от ЗУБ става въпрос за изпълнението на наложената ПАМ, а не за нейната законосъобразност. Не сме изправени и в хипотезата на чл. 67, ал. 2 от ЗУБ, тъй като с решение № 4992/13.07.2016 г. по адм. д. № 5697/2016 г. по описа на АССГ, І отделение, 44 състав, публично достъпно на интернет страницата на АССГ, за което няма данни да е обжалвано, е отхвърлена жалбата на Ш. С. Т. против решение № 2969/16.05.2016 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец, както и хуманитарен статут. С определение № 6673/08.12.2015 г. по адм. д. № 10868/2015 г. по описа на АССГ, първо отделение, 14 състав, публично достъпно на интернет страницата на АССГ, за което няма данни да е обжалвано, е оставена без разглеждане жалбата на Ш. С. Т. против Заповед рег. № 8177ОЧ-23/18.10.2015 г. на началник ГПУ - [населено място], с която е наложена ПАМ "Принудително отвеждане до границата на Р. Б" на чужденеца и е прекратено производството по делото. С оглед изложеното, доводите на процесуалния представител на касатора в тази насока са неоснователни, а цитираната съдебна практика е неотносима към процесния случай.

По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което решението следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора, направеното от ответника искане и на основание чл. 228 във вр. с чл. 143 от АПК и тълкувателно решение №3 от 13.05.2010 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело №5/2009 г., съдът следва да осъди г-н Т. да заплати на Главна дирекция „Гранична полиция” – юридическото лице, в чиято структура се намира органът – ответник (чл. 37, ал. 2 от ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ)), направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв., определено в съответствие с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. (в редакцията й към датата на приключване на устните състезания по делото).

Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал.2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1829 от 17.03.2016 г. по адм. д. № 10919/2015 г. на Административен съд София - град, първо отделение, 6 състав.

ОСЪЖДА Ш. С. Т., гражданин на Чечения да заплати на Главна дирекция „Гранична полиция” сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща разноски по делото. Решението е окончателно.