Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от Ц. Н. П. срещу решение № 7056 от 17.11.2015 г. постановено по адм. дело № 5361 по описа за 2015 г. на Административен съд София-град (АССГ).

Касационният жалбоподател сочи, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, на процесуалните правила и е необосновано. Сочи, че министърът на вътрешните работи не е носител на правомощието да прилага принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, б. „е” от ЗДвП (ЗАКОН ЗЗД ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП) за да може да делегира това свое правомощие на други длъжностни лица. Поради това представените пред АССГ заповеди не могат валидно да формират компетентност на органа издал оспорената заповед и водят до нейната нищожност. При издаване на оспорения акт ответникът не е спазил нормите на чл. 26, ал. 1 и чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Актът за установяване на административно нарушение (АУАН) и обжалваната заповед са издадени на една и съща дата, в 01.15 часа през тъмната част на денонощието и при паркиран на частен паркинг автомобил, като същият не е бил в движение на пътя. Обстоятелството, че представената застраховка „Гражданска отговорност” е била валидна към датата на издаване на заповедта, независимо от уговореното в нея разсрочено плащане, следва от нормата на чл. 187 от Кодекса за застраховането (КЗ). Неплащането на застрахователна вноска дава възможност на застрахователя да прекрати договора по реда на чл. 202, ал. 2 от КЗ, като се прилага ал. 4 от същия член, но не влияе на действителността на договора, преди посоченото право да е упражнено. Съдът не може за първи път в постановеното решение да навежда доводи за прекратяване на застраховката, считано от 09.03.2015 г., при липса на категорични доказателства в тази насока....