Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 64, ал. 1 от ЗЗК (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА) (ЗЗК).
Образувано е по жалба на Б. Г. Х. и К. С. С. – съдружници в [фирма], със седалище в [населено място], подадена чрез процесуалния представител адв. Й. М, против Решение № 538 от 30.06.2015 г. постановено по преписка, вх. № КЗК-177/2015 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията), с което е прекратено производството по преписка № КЗК-177/2015 г., образувана по искане на Б. Г. Х. и К. С. С., в качеството им на съдружници в [фирма], с адрес [населено място], район [район], [улица], вх. В
В жалбата се твърди, че решението на КЗК е незаконосъобразно – постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като са развити доводи във връзка с оплакванията. В съдебно заседадение, жалбоподателите не се явяват.Представляват се от адв. Й. М от Адвокатска колегия - [населено място], която поддържа жалбата и моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно.
Ответникът по делото - Комисия за защита на конкуренцията, чрез процесуалния си представител ст. юрк.. Т Г., който изразява становище за неоснователност на жалбата, представя писмени бележки, като моли Върховния административен съд да отхвърли жалбата на Б. Г. Х. и К. С. С. срещу атакуваното решение на КЗК, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна - [фирма], редовно призована и чрез процесуалния представител, адв. Т. А от Адвокатска колегия - [населено място], изразява становище за неоснователност на жалбата.
Заинтересованата страна – М. Н. А., редовно призована, и чрез адв. Т. А от Адвокатска колегия – [населено място], изразява становище за неоснователност на жалбата.
Заинтересованата страна – Н. А. С., редовно призована, и чрез адв. Т. А от Адвокатска колегия – [населено място], изразява становище за неоснователност на жалбата.
Заинтересованата страна, [фирма], редовно призована, представлява се от адв. Д. Т от Адвокатска колегия – [населено място], която в съдебно заседание заявява становище за недопустимост на подадената жалба, поради което моли съда на я остави без разглеждане. Заявява алтернативно становище за нейната неоснователност по подробно изложени съображения, като моли Върховния административен съд да я остави без уважение.
Върховният административен съд – Четвърто отделение, приема за установено следното:
В Комисия за защита на конкуренцията на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗЗК (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА) е образувано производство по преписка № КЗК-177/2015 г., по искане на Б. Г. Х. и К. С. С. в качеството им на съдружници в [фирма] за установяване на евентуално извършени нарушения от страна на [фирма] по чл. 29 и чл. 36, ал. 1 от ЗЗК и от страна на Н. А. С. и М. Н. А. като физически лица, постановяване прекратяване на нарушенията, налагане на предвидените в закона имуществени санкции.
Според искателите, с регистрираното от Н. С. и М. А. на [фирма], което е с идентичен предмет на дейност с [фирма], същите са действали недобросъвестно и в противоречие с добрите нрави с което са извършили нарушение на общата забрана за нелоялна конкуренция, визирана в разпоредбата на чл. 29 от ЗЗК, както и специалната забрана за нелоялно привличане на клиенти, визирано в чл. 36, ал. 1 от ЗЗК.
В хода на производството КЗК е установила, че [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] е със съдружници Н. А. С., М. Н. А., Б. Г. Х. и К. С. С., като дружеството се управлява и представлява от управителите Н. А. С., М. Н. А. заедно и поотделно. По отношение на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], е установено, че съдружници в дружеството са Н. А. С. и М. Н. А. и дружеството се управлява и представлява от управителите Н. А. С., М. Н. А. заедно и поотделно. При така установеното КЗК е приела, че искателите Б. Г. Х. и К. С. С., нямат качеството на законни представители на [фирма] като управители и предвид това, че в административното производство не са представили доказателства за надлежното им упълномощаване да представляват дружеството в производството пред КЗК от страна на действащите управители на дружеството - М. А. и Н. С., поради което е счела, че предявеното искане за образуване на производство е недопустимо.
На следващо място, Комисията е приела, че твърдените в искането нарушения са отнасят до евентуалното засягане на правата и интересите на [фирма], поради което търговецът, който притежава активна процесуална легитимация, в случая е единствено именно [фирма], което чрез своите законни представители (управителите) или чрез надлежно упълномощени от тях лица би могло да предяви пред КЗК искане за установяване на нарушение по Глава VII от ЗЗК. След като към датата на подаване на искането, Б. Г. Х. и К. С. С. не притежават активна процесуална легитимация да инициират производството по Глава VII от ЗЗК във връзка със защитата на интересите на [фирма], е недопустимо разглеждане искането, при което би се изследвало наличието на стопанска дейност и конкурентни отношения между страните по преписката и евентуалното недобросъвестно поведение на ответната страна, което да е от естество да увреди или да създаде опасност от увреждане на интересите на [фирма].
С Решение № 538 от 30.06.2015 г. по преписка, вх. № КЗК-177/2015 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията), с което е прекратено производството по преписка № КЗК-177/2015 г., образувана по искане на Б. Г. Х. и К. С. С., в качеството им на съдружници в [фирма].
Настоящият съдебен състав намира подадената жалба от Б. Г. Х. и К. С. С. срещу процесното решение за процесуално допустима. Видно от приложените по делото доказателства производството пред КЗК е образувано на основание чл. 38, ал. 1 т. 3 от ЗЗК – по искане на Б. Г. Х. и К. С. С.. Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗЗК страни в производството пред Комисията са лицата, по чието искане или уведомление е образувано производството, както и лицата, за които се твърди, че са извършили нарушение по този закон. Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗЗК решенията на комисията, ако в закона не е предвидено друго, могат да бъдат обжалвани относно тяхната законосъобразност пред Върховния административен съд от страните и от всяко трето лице, което има правен интерес. И. който се налага е, че Б. Г. Х. и К. С. С. са лицата по чието искане е образувано административното производство и съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗЗК са страна в това производство, и следователно по смисъла на чл. 64 от ЗЗК имат право да подадат жалба срещу постановеното решение в това производство.
Настоящият съдебен състав намира така постановеното решение за издадено от компетентния за това орган при изискуемия кворум на КЗК в пределите на правомощията на Комисията, като решението е обективирано в предвидената в чл. 62, ал. 1 от ЗЗК писмена форма и съдържа визираните в този текст реквизити.
При разглеждане на делото по същество настоящият състав приема, че Решение № 538 от 30.06.2015 г. по преписка, вх. № КЗК-177/2015 г. на Комисията за защита на конкуренцията е законосъобразно, като постановено в съответствие с административнопроизводствените правила, поради което следва жалбата да бъде отхвърли жалбите на Б. Г. Х. и К. С. С.. Мотивите за това са следните:
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗЗК, производството пред КЗК за установяване на нарушение по ЗЗК (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА) се образува по искане на лицата, чиито интереси са засегнати или застрашени от нарушение по този закон. Систематичният анализ на цитираните законови разпоредби налага извод, че за да бъде сезирана валидно КЗК и да се породи задължението за постановяване на акт по същество е необходимо молителят да обоснове пряко и лично засягане или застрашаване на свои права и законни интереси. В този смисъл за правните субекти съществува възможност да сезират валидно КЗК, но трябва да представят доказателства в какво точно се изразява непосредственото засягане на техните интереси. Ако подобно засягане не може да бъде установено с конкретни доказателства, искането следва да се квалифицира от органа по конкуренция само като сигнал, от който евентуално КЗК да се самосезира.
В конкретния случай, Комисията правилно е установила, че Б. Г. Х. и К. С. С. не притежават активна процесуална легитимация да инициират производство по Глава VII от ЗЗК във връзка със защитата на интересите на [фирма]. Правилно е установено, че Комисията, действаща като административен орган, за да реши по същество, искането за образуване на производство трябва да бъде подадено от и срещу надлежна страна. Наличието на активна процесуална легитимация е абсолютна процесуална предпоставка, за която Комисията следи служебно, по аргумент на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗЗК във връзка с чл. 15 и чл. 27, ал. 2, т. 5 от АПК. При липса на активна процесуална легитимация на лицата, подали искането, Комисията не може да разгледа същото и да реши спора по същество, а следва да прекрати производството. Правилно също така е установено, че [фирма] и ответното дружество [фирма] са свързани лица по смисъла на § 1, т. 1, ал. 2 от допълнителните разпоредби на ТЗ, тъй като физическите лица М. Н. А. и Н. А. С., управители и на двете дружества, имат дялово участие в капитала и на двете дружества и същите упражняват контрол по смисъла на ЗЗК върху дейността на [фирма]. Това особено положение предопределя независимото поведение на двете ответни дружества при осъществяване на стопанската им дейност, при съобразяване единствено с ограниченията, произтичащи от договорите за лицензия.
Въпросът за правния интерес от установяване на нарушение по смисъла на ЗЗК е основополагащ за допустимостта на производствата пред Комисията за защита на конкуренцията, образувани на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЗК. Никога в практиката не е имало съмнение, че правният интерес е абсолютна предпоставка за допустимост за образуване на производство по издаване на административни актове. В този смисъл единствените лица, легитимирани да искат образуване на производство, са лицата, чиито интереси са засегнати или застрашени. Никое друго лице не може валидно да сезира КЗК и по този начин да задължи Комисията да образува производство и да се произнесе с решение. Всяко искане от друго лице следва да се квалифицира от органа по конкуренция единствено като сигнал, от който евентуално да се самосезира, каквото правомощие като независим специализиран орган по конкуренция КЗК има по закон. В този смисъл следва да се тълкува и разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗЗК съгласно, която страни в производството пред Комисията са лицата, по чието искане е образувано производството, както и лицата, за които се твърди, че са извършили нарушение по този закон. В тази разпоредба, макар да не борави с понятието правен интерес, законодателят имплицитно го въвежда като условие за допустимост на производството образувано на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЗК.
Крайният извод, който се налага е, че наличието на интереси, които са засегнати или застрашени от процесното поведение, по отношение на лицето, което е подало искане за образуване на производството е съдържанието на понятието правен интерес като абсолютна положителна предпоставка за образуване на производство по установяване на нарушение по ЗЗК, на основание чл. 38, ал. 1 т. 3 ЗЗК, поради което това е въпрос, обуславящ допустимостта на производството.
Неснователно е основното оплакване на жалбоподателите, че в качеството им на физически лица могат да бъдат субекти на засягане на техните интереси, тъй като се вместват в понятието "предприятие". В § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК е дефинирано понятието предприятие и то е всяко физическо, юридическо лице или неперсонифицирано образувание, което извършва стопанска дейност, независимо от правната и организационната си форма. В § 1, т. 13 от същата допълнителна разпоредба за стопанска дейност се счита дейността на предприятия, резултатите от която са предназначени за размяна на пазара. След като жалбоподателите осъществяват стопанска дейност, но не предоставят пряко услугите, предназначени за размяна на пазара, а като съдружници в [фирма], което изключва приложното поле на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК.
Констатирайки това обстоятелство, административният орган правилно е прекратил производството по преписката, като е приложил общите правила на административния процес и в частност разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 5 от АПК. Като съобразила тази разпоредба, КЗК е постановила един законосъобразен акт по същество, поради което оспорването следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения жалбоподателите следва да заплатят на КЗК, юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Воден от горното и на основание чл. 64, ал. 1 от ЗЗК и чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение, РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. Г. Х. и К. С. С. – съдружници в [фирма], [населено място], против Решение № 538 от 30.06.2015 г. по преписка, вх. № КЗК-177/2015 г. на Комисията за защита на конкуренцията, с което е прекратено производството по преписка № КЗК-177/2015 г.
ОСЪЖДА Б. Г. Х. и К. С. С. да заплатят на Комисията за защита на конкуренцията сумата от 300 /триста/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.