Образувано е по искането на [фирма] чрез процесуален представител адв. П. А, за отмяна на основание чл. 239, т. 2 АПК на влязло в сила решение № 290 от 13.07.2015 г., постановено по адм. д. № 875/2014 г. на Административен съд В. Т, оставено в сила с решение № 7711 от 27.06.2016 г. по адм. д. № 9584/2015 г. по описа на Върховен административен съд.

Искателя твърди, че е налице основанието за отмяна по чл. 239, т. 2 АПК, а именно неистинност в заключенията на вещите лица, тъй като при изготвяне на заключенията им не е използвана всичката необходима информация.Доказателства във връзка с наведеното отменително основания не са представени.

Ответникът – Дирекция ОДОП [населено място] при ЦУ на НАП чрез процесуален представител в писмено становище релевира доводи за неоснователност на искането поради липса на основанието по чл. 239, т. 2 АПК.

Върховният административен съд, петчленен състав от Първа колегия, приема искането за процесуално допустимо като подадено в срока по чл. 240 от АПК и от надлежна страна. По същество е неоснователно.

Отмяната на влезли в сила съдебни актове, предвидена в АПК, е извънреден способ за защита. Поради това, че чрез този способ се засяга стабилитета на влезли в сила решения, определения и разпореждания на съда по административни дела, законодателят изрично и изчерпателно е формулирал всички основания за отмяна, сроковете при които е допустимо да се възбуди съдебното производство, както и лицата, притежаващи активна процесуална легитимация да искат извънинстанционна защита. С оглед извънредния характер на това производство, неговият предмет е строго дефиниран.

Съгласно чл. 239, т. 2 АПК влезлият в сила съдебен акт се отменя, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото.

Вещите лица в съдебното производство изготвят заключения по поставени от страните и съда въпроси, изискващи специални знания в определена област (чл. 195, ал. 1 ГПК). Пред съда те излагат и защитават становищата си, за което носят наказателна отговорност по чл. 291 НК.

Установяване неистинност на заключение на вещо лице по надлежен съдебен ред означава, че следва да бъде установен източникът на неистинността, а това - по смисъла на закона, е установяване на престъпление (лъжесвидетелстване). Изискването престъпните обстоятелства да са установени по "надлежния съдебен ред" означава удостоверяването им с влязла в сила присъда на Наказателен съд или решение на гражданския съд по иск по чл. 124, ал. 5 ГПК.

В случая искателя не твърдят наличие на присъда или влязло в сила съдебно решение.

За да е изпълнено основанието по чл. 239, т. 2 АПК не е достатъчно да се твърди, че е извършено престъпление - твърдяна неистинност на приетите по административното дело експертизи. Тя следва да се установи единствено по посочения по-горе съдебен ред. В тази връзка, наведените от искателя доводи са неоснователни и необосновани. Обратното би означавало да се игнорира правния принцип за невиновност до доказване на противното. А доказването се провежда само с влязла в сила присъда или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК. Това е и смисълът, вложен от законодателя в изискването за установяване на неистинност "по надлежния съдебен ред".

Останалите, изложени в искането за отмяна, доводи са свързани с правилността на фактическите констатации и правните изводи на съда. Те касаят правния спор по същество и са неотносими към извънинстанционното производство по чл. 239 АПК, явяващо се средство за отмяна на неправилни решения, но само при наличието на изчерпателно изброени в правната норма хипотези.

Предвид изложеното, искането за отмяна е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав от Първа колегия РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на [фирма] чрез процесуален представител адв. П. А, за отмяна на основание чл. 239, т. 2 АПК на влязло в сила решение № 290 от 13.07.2015 г., постановено по адм. д. № 875/2014 г. на Административен съд В. Т, оставено в сила с решение № 7711 от 27.06.2016 г. по адм. д. № 9584/2015 г. по описа на Върховен административен съд. Решението не подлежи на обжалване.