Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 289 от 08.12.2010 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по в. гр. д.№ 483 от 2010 г., с което е отменено решение № 49 от 13.07.2010 г. по гр. д.№ 208 от 2009 г. на Районен съд-гр.Ч. в частта му, касаеща УПИ IV в кв.9 по плана на [населено място], [община], С. област и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от [фирма] срещу Надежда Т. В., А. А. Р., В. С. С., Е. С. С., А. С. С., С. Г. Р.-К., С. Г. Ш. и Р. Г. Р. иск с правно основание чл.124 от ГПК за установяване правото на собственост върху следния недвижим имот: УПИ IV в кв.9 по плана на [населено място], [община], област С. с площ от 3 140 кв. м., заедно с построените в него заслон за овце, представляващ по документи масивна монолитна сграда със застроена площ от 590 кв. м. и силажна яма.

В касационната жалба се твърди, че решението на Смолянския окръжен съд по отношение на този имот е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.

Като основания за допустимост на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че е налице противоречие между обжалваното решение и посочена от касатора практика на ВКС /решение № 460 от 27.05.2010 г. по гр. д.№ 768 от 2009 г. на ВКС, Първо г. о., определение № 24 от 15.02.2010 г. по гр. д.№ 154 от 2010 г. на ВКС, Второ г. о., определение № 61 от 23.04.2010 г. по гр. д.№ 459 от 2010 г. на ВКС, Второ г. о., Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по т. гр. д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС, решение № 4812 от 29.12.1980 г. по гр. д.№ 3005 от 1980 г. на ВС, Първо г. о., решение № 507 от 01.07.1994 г. по гр. д.№ 381 от 1994 г. на ВС, Първо г. о., решение № 679 от 13.01.2009 г. по гр. д.№ 1496 от 2008 г. на ВКС, Второ г. о, решение № 609 от 15.01.2009 г. по гр. д.№ 323 от 2008 г. на ВКС, ТК, Първо т. о., ППВС № 7 от 27.12.1965 г., решение № 306 от 29.08.1994 г. по гр. д.№ 229 от 1994 г. на ВС, 5-членен състав, решение № 48 от 29.01.2009 г. по гр. д.№ 6289 от 2007 г. на ВКС, Четвърто г. о., определение № 411 от 25.06.2010 г. по гр. д.№ 530 от 2010 г. на ВКС, ТК, Второ т. о., определение № 663 от 04.11.2009 г. по ч. т.д.№ 582 от 2009 г. на ВКС, ТК, Второ т. о., / по следните въпроси: 1. Как следва да се тълкува разпоредбата на пар.30, ал.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ /ДВ бр.45 от 1995 г./, съгласно която сделките за разпореждане със селскостопанско имущество, които са обявени за нищожни съгласно досегашния пар.11, запазват действието си, ако страните не са върнали даденото по тях: ограничително, отнасяща се до сделките, сключени само от ТКЗС /а не от ликвидационните съвети на ТКЗС/ или разширително - отнасяща се и до сделките, сключени от другите правни субекти, създадени със селскостопанско имущество и прекратени с пар.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, 2. Когато е налице евентуално съединен иск, останал неразгледан от първата инстанция, следва ли да се осигури възможност за повторно разглеждане на този иск и по какъв ред може да стане това - от по-висшия по степен съд или в рамките на касационното обжалване, 3. Представляват ли съществени процесуални нарушения: незаконосъобразното участие на страна по въззивното дело, приемането на писмено доказателство в нарушение на чл.266 от ГПК и непроизнасянето на съда по възражения на страните, касаещи валидността и доказателствената сила на писмено доказателство, обусловило решаващите изводи на съда в решението, 4. Представлява ли процесуално нарушение произнасянето на съда по възражение, което ответниците не са направили в преклузивните срокове по чл.131 и чл.147 от ГПК и 5. Когато в рамките на предявен положителен установителен иск съдът установи, че ответникът не притежава това спорно право, може ли да се признае възможност той да продължава да оспорва правото на собственост на ищеца и съответно следва ли ищецът допълнително и изрично да доказва своето право на собственост. Освен това, според касатора, произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.

В писмени отговори от 18.02.2011 г. и 28.02.2011 г. ответниците Р. Г. Р., В. С. С., А. С. С. и Е. С. С. оспорват касационната жалба като недопустима и неоснователна.

Останалите ответници Надежда Т. В., А. А. Р., С. Г. Р.- К. и С. Г. Ш. не вземат становище по жалбата.

Върховният касационен съд на Р. Б. състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното:

За да постанови решението си за отхвърляне на установителния иск за собственост, въззивният съд е приел, че договорите от 29.03.1994 г. и 25.04.1994 г., с който праводателят на ищцовото дружество е закупил от ликвидационния съвет на ТКЗС-гр.Ч. намиращите се в процесния имот сгради на търг, са нищожни, тъй като самият търг е бил обявен за нищожен със заповед № 120 от 13.01.1999 г. на Областния управител на Област С.. Приел е за неоснователно твърдението на ищеца, че сделките, сключени в резултат на търга, са запазили действието си на основание пар.30, ал.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като тази разпоредба касаела само сделки, обявени за нищожни по реда на „досегашния” пар.11 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в редакцията му преди изменението на ДВ бр.45 от 1995 г. Поради нищожността на сделките за придобиване на собствеността върху сградите, ищцовото дружество не отговаряло на изискванията на 27, ал.6 от ЗСПЗЗ във връзка с чл.45а, ал.2 от ППЗСПЗЗ за изкупуване на земята, върху която са построени тези сгради като прилежаща площ към тях. За неоснователно е прието и твърдението за придобиване на имотите по давност от ищцовото дружество, тъй като се касае за земеделска земя и съгласно чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ най-ранният срок на установяване на владение е 21.11.1997 г., а след тази дата не било доказано ищцовото дружество да е осъществявало непрекъснато и явно владение върху имота. За да достигне до тези правни изводи въззивният съд е приел и основал решението си на представената едва пред въззивния съд заповед № 120 от 13.01.1999 г. на Областния управител на Област С. за обявяване на проведения на 29.03.1994 г. търг за нищожен, без да се произнесе по възражението на ищцовото дружество, че тази заповед не е влязла в сила и не се отнася до процесния имот.

С оглед на тези мотиви на съда е налице противоречие на обжалваното решение с посочената от касатора задължителна практика /решение № 609 от 15.01.2009 г. по т. д.№ 323 от 2008 г. на ВКС, Първо т. о., постановено по реда на чл.290 от ГПК/ по процесуалноправния въпрос: от какъв порок страда въззивно решение, когато с него съдът не се е произнесъл по възражение, касаещо валидността и доказателствената сила на писмено доказателство, обусловило решаващите изводи на съда в обжалваното решение /в случая възражението на ищеца, че представената от ответниците заповед № 120 от 13.01.1999 г. не е влязла в сила и не се отнася до процесния имот/. Поради това касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 289 от 08.12.2010 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по в. гр. д.№ 483 от 2010 г., с което е отменено решение № 49 от 13.07.2010 г. по гр. д.№ 208 от 2009 г. на Районен съд-гр.Ч. в частта му, касаеща УПИ IV в кв.9 по плана на [населено място], общ.Ч., С. област и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от [фирма] срещу Надежда Т. В., А. А. Р., В. С. С., Е. С. С., А. С. С., С. Г. Р.-К., С. Г. Ш. и Р. Г. Р. иск с правно основание чл.124 от ГПК за установяване правото на собственост върху следния недвижим имот: УПИ IV в кв.9 по плана на [населено място], [община], област С. с площ от 3 140 кв. м., заедно с построените в него заслон за овце, представляващ по документи масивна монолитна сграда със застроена площ от 590 кв. м. и силажна яма.

ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 78,16 лв. /седемдесет и осем лева и шестнадесет стотинки/.

УКАЗВА на същия, че в случай на невнасяне на таксата в срок, касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС - прекратено.

След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика - за прекратяване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.